Февруари се задава, а МАРТенската мама все по-нетърпелива става!- тема 10

В последните постове чета за родителите, много правилно сте го казали, и аз смятам, че да си родител не е бартер, а се иска любов и всеотдайност. И здрав разум и мъдрост, които при все повече възрастни тотално липсва. Аз търпях моите родители да ми се месят за първите две деца, ревях си тайно, късах си всеки ден нервите, и накрая с третото им дадох доживотен червен картон.
Да, сега понякога няма кой да вземе някое от децата от някой курс, правим невъзможни схеми, но поне с ММ ни е спокойно. И мен се опитват да ме манипулират нашите, нооо, аз съм вече категорична. Вредата надхвърля милиони пъти евентуалната полза от моите родители.
И ние на никой няма да кръщаваме, да се сърди който иска. Направили сме си с ММ един списък с имена, които са нежни, според нас, хармонични, по някакви нумерологични таблици са уж съвършени за определена дата. Та за всяка дата си имаме подготвено име И каката е измислила едно и си държи на него. Понеже баткото кръсти малкия, сега каката иска да кръсти бебата, та може би и нашия списък няма да влезе в употреба. Но сме решили като се роди бебата, като я видим, ще преценим кое име и отива

за роднините дет се сещат само за да клюкарят и  мен ме дразнят. някви зет няа ми звъннат иначе но са уж много загрижени и тн и клюкарят. Имам си роднини които се броят на едната ми ръка каито наистина знам че ме обичат и са заинтересувани много ииии мога да кажа че те упрек или клюка по мой адрес няма да произнесат гласно дори пред огледалото независимо какво мислят.... тези хора ще ги допускам максимално до детето и даже на сила ще го бутам да се виждат другите не ме интересуват.... за жалост част от тези роднини са по по бризка линия от някои на ръката ми но...

иначе аз с радост ще давам и на майка ми и на баба ми които са много млади да ми гледат детето. не знам толкова години не се спогаждахме с майка ми за разлика от баща ми. много сме различни и начина на мислене особено а сега... няяяма човек които да ми е по необходим и на които да вярвам повече от нея странно а  просто знам че е незавенима в момента за мен

Аз с майка ми съм близка. Тя обаче много се промени, със сестра ми и дечицата са имали много различия и гледах да не заемам страна, понеже и двете са ми важни.

Последните няколко месеца обаче не мога да я позная.Ако не стане както тя е решила, репликите са: аз съм на х години, няма тепърва да се променям, аз съм ти майка или не познавате майка си...

А това, че ме занимава с хора, които не познавам/помня или не ме интересуват, ме влудява.
Ако няма какво да ми каже, предпочитам да не се чуваме всеки ден или да си говорим за времето - не искам. И вместо сега да сме най-близки, да ми разказва за детството ми, да се вълнува и разпитва, тя го играе неоценена и необичана, което не е вярно.

Темата е много актуална и за мен.

Май накрая ще излезне, че е най-добре само да се справяме и да сме далече от баби и дядовци. Аз няма да имам помощ... мама е покойник, а свекърва ми нито чистят нито готвят... само едно лежане им е и ядене на суха храна... ама аз и не искам. Колкото до имената баща ми е с Н и свекърва ми също та тук много драма няма... по скоро беше разочарована жената, че не е момиче   Все пита след преглед "и си е момче?"... трябваше да се сетя на феталната да накарам доктора да му щракне на снимка мъжкото достойнство на малкия  
Но не се нервирайте момичета... трудно е да превъзпиташ голям човек. Казвайте "Доооообреее" и си правете каквото сте си наумили  

Момичета, много благодаря за отговорите. Направо ми вдигнахте самочувствието, честно.  На мм се чудя дали да кажа за случилото се днес, да не вземе да се изпокара с майка си. Способен е да и вдигне голям скандал и да стане още по-задълбана работата в семейството. Вместо да се радваме в тези хубави моменти...

Благодаря за отговорите за документите,на тези,които се включиха по темата.😊
Аз ви чета и не мога да повярвам.Да,кофти е да не искаш майка си,но то за да се стигне дотам значи нещо е направила,а ннякои неща са явно непрпстими.Чета ви и чяк нне ми се вярва.Защо го правят това ми е непонятно(насила и напук д доказват нещо на децата си,превъртат ли на определена втзраст идея си нямам).Нямам такива проблеми и ми е мн.трудно дори да си ги представя.И от майка и от свекърва не мога да се оплача,макар и двете да ме дразнят отвремеъ-навреме.
От това,което чета,явно съм извадила голям късмет(те свекърите са далече тя,вероятно и това има огомно значение).

Аз задължително бих разказала на мм за такава ситуация. Най-малкото за да не си мислят, че могат да ни коват по метода "разделяй и владей". Миналата година той се беше накарал на майка си, защото му казала нещо от сорта "не казвай на Дани". Изобщо и аз много добре се разбирам с родителите си и със свекърите и съм много благодарна на всякаква помощ. Да, има недостатъци - дребния сега е при свекърите и ще си идва уикенда и после сигурно един месец ще се вкарваме в някакви релси след безобразно разглезване, но няма как. Иначе за повечето неща ме слушат - то е ясно, че няма как да ги спра да му угаждат на прищевките, но за хранене, спане и подобни важни неща изпълняват инструкции, даже понякога прекаляват

За името - пак няма да кръщаваме на никого. Досега не са се оплакали, но според мен няма и да се оплачат - всички се радват на внуците, а за имената не се сърдят.

Моите свекъри не държат на името, но аз съм решила да го кръстя и на тях. Не спазвам някакви традиции, просто много ги уважавам.
Безкрайно много ми помагат и те и нашите. Отдавна са заслужили и много повече от едно име.

Ами аз какво да кажа, свекърва ми се съобразява, дали защото съм чужда или мир да има, и аз я питам за определени неща, защото е добър педагог, това и е професия. За здравословните проблеми се съобразява с мен. И двете ровят, бъркат, хвърлят, аз не им се меся, да дивеят само аз да не съм по това време вкъщи и да не ми пипат записки, статии и учебници, че едвам ги възстановявам после. Майка е непреклонна, молиш, обесняваш, тя с цената на всичко си прави каквото си е решила. Ето давам пример, в болница съм и и казвам единствената ти грижа е Мая, не искам да идваш до болницата, нито да готвиш, чистиш, пазаруваш и т.н. гледай само детето за да съм спокойна. Не няма такова нещо, оставила я при лелята на мъжа ми, където племенниците са болни и туп при мен в болницата. Аз съм тежко оперирана, на сумати аулин и ми иде да изгриза шкафа. Не ми е никои да гледам. Мая се разболява, а детето прави тежки ларингитни пристъпи. Чувам Мая по телефона, майко детето прави ларингитен пристъп. Днес спешно вземете мерки, написала всичко на лист оставен при лекарствата, диктувам по телефона така инхалатора да го направи стъпка по стъпка все едно съм от спешните телефони в Америка. Казвам ако има нещо звъниш на свекито, тя знае цялата процедура. Ако стане страшно Исул спешен кабинет. Казвам и майко, направете всичко утре ще е ад. Не никакви мерки не взема, дава и панадолче веднъж и приключва въпроса. Прибирам се на другия ден и слава Богу навреме. Мая вечерта прави зверския пристъп и се задушава брутално. Цяла нощ я държа за инхалации, колко кортикостероид издиша няма да ви казвам, а можеше с една доза. Аз съм с хиляда шева, боли ме че името си не мога да кажа. Но я мъкна към банята на парата, после м хола на инхалатора и така до 8 сутринта. А аз нямах сили да гледам, че не ме кръвопреляха и след 1 месец кървене и операция, бях вампирясала почти. Е какво направи компетентната ми майка, не мръдна от стола с репликата, какво нещо е съдбата добре че се прибра. На сутринта с чантичката и да си ходи, ама да ми помага, че ми боляло хайде няма нужда. Е как да я оставя при баба и и то в друг град, то в София в Исул никой не те потлежда, в провинцията не ми се мислии и кола нямат. Да я оставя значи да тререря по цяла нощ, най-вече че за да се докаже, няма да поиска помощ, дори с цената здравето на детето.

Ния и моето мнение не се различава от това на другите и не мога да ги разбера такива хора тя вместо да гледа да не те натоварва по никакъв начин че си бременна тръгнала да те разстройва и да се налага, то най-малкото жалко изглежда да просиш да се кръсти на теб или мъжа ти и какво удовлетворение би ти донесло това като знаеш че е насила, а не че някой сам е пожелал да ти отдаде тази "чест". За другите неща чета ви чета ви и не знам да се смея ли да плача ли като ги съпоставя с мен. При мен всичко е наопаки като започнем с името нашето дете ще е първо за всички баби и дядовци и единствено докато не решим да имаме второ. Мъжа ми е единствено дете така че неговите родители само на нас се надяват а при мойте аз имам брат по-голям но той е със 100% инвалидност след една операция и общо взето те него гледат и от него жена и деца едва ли. И сега кое е смешното вашите родители и свекърви драпат да е на тях при мен обратното свекър и свекърва казват какво изберете ние не искаме да е на нас и нашето дете /мъжа ми/ не сме го кръщавали на роднини до тук добре обаче моята майка вече 8 месеца натиска да съм го кръщавала не на нея или баща ми а на свекъра или свекървата понеже те ни помагат повече тъй като са в София и са с по-големи възможности, а нашите са на другия край на България и определено не са цъфнали. Ние си избрахме неутрално име на никой свекъра и свекървата много го харесаха и се зарадваха а майка ми почна да го оплюва и пак да натиска колко по добре би звучало и почва да ми изброява подобни на свекъра и свекървата имена отрязах я вече колко пъти ама тя пак да си ги пробута от време на време. Аз лично мисля че най-добре е детето да не е кръстено на никого казвам го от личен опит мен едните ми баба и дядо цял живот са ме деляли и са се държали дръпнато и гадно защото не съм на тях и си го казват в прав текст дори не се прикриват а живеех с тях в една къща и когато закъсаха с нещо все ходех да им помагам и опрявам разни неща, но уважение така и не видях от дете за всичко бях виновна аз, на братовчедите ми и на брат ми тайно им даваха пари и какво ли не на мен казваха на теб баба ти да ти дава на която си кръстена, много тъпо ама и много се радвам че не съм кръстена на такива хора. Относно грижите за бебето пак обратната история при мен майка от хорска срама си направи устата ако искам да дойде, но още докато го предлагаше ми обясняваше колко лоша идея било как мъжа ми щял сигурно да й се дразни щала да ни притеснява, бебето да не разболеела и още куп извинения за да не дойде смях голям, свекърва ми слава богу е страхотен човек и си предложи услугите само каза за къпането да не я търсим че много се страхувала, но за всичко друго да чисти, да готви, да го гледа докато аз поспя е насреща, тя милата още от сега ми предлага да идва да чисти само и само да не се натоварвам, честно казано тя се държи а и аз я имам като моя майка много повече от самата ми майка. Майка ми все ще намери с какво да ме издразни в началото аз й казвам бременна съм тя ми вика глупости внушаваш си то толкова бързо не може да стане, звъни ми по скайпа пускаме камерите и тя почва какво правиш, ааа като гледам пак мързелуваш и така цялата бременност за всякакви неща включително и как да раждам ме натиска не че тя е родила по този начин но е много компетентна ... Изписах се с мойте глупости

Леле, Светле, настръхнах от разказа ти. Мислех, че аз единствена съм изтеглила късата клечка с родители... При нас същата работа, десетки пъти на косъм спасявам живота на децата си от глупостите на нашите. Затова аут, децата са ми на първо място!
Не се ядосвайте с неадекватни роднини, полза няма, на тяхната възраст и превъзпитание няма, нито смяна на мироглед и ценностна система...
Аз да попитам, някой ходил ли е на дни на отворените врати в Майчин дом. Записах се за 26-ти, но не знам как ще се добера до там, доста ме пристяга корема напоследък и се страхувам. Който е ходил, може ли малко информация какво показват и разказват?

Аз нямам мама, затова ще разчитам на сестра си и най вече на мъжа ми . Това са ми предварителните планове, пък като се роди ,живот и здраве, ще видим.Аз най-сетне си отдъхнах, говорих с лекарката, която ще ме изражда. Един проблем по малко. Официално ще съм секцио.

След като родих сина ми майка ми дойде да помогне, но истината е, че вместо помощ получих само негативни емоции. Подтисна ме и ме докара до депресия, последва скандал и на 10тия ден си тръгна сърдита. През цялото време ви пълнеше главата със суеверия, постоянно   ми се втълпяваше, че нещо с бебето не е наред, не ми даваше да го изкъпя, критикувайки ме, че все нещо не правя както трябва, вменяваше ми, че трябва да забравя за себе си, мъжа си и всичко от досегашния си живот. Казах и някои неща, последва жестока сръдня и фасони, и си замина. От там нататък всичко си дойде на мястото. Сега май пак се кани да "помага", но смятам да благодаря.
Направи опит да ме навива и за името, и за сватба. Баща ми дори не ми говори до 6 месец щото не сме били женени. И сега след 7 години отново чух подмятане. Та затова от никой нищо не искам.
Оплаках се и аз, но явно болката е всеобща .

Ние с ММ не сме женени. В Шейново нищо не съм носила, ходихме заедно в мазето на болницата там попълни всички документи. За Майчин дом не знам. Мис благодаря, че подхвана темата . Кога се подписва декларацията при нотариуса или всичко в  Майчин дом се пише?
И да питам сега за секцио пак 5 дни се стои, ако всичко е наред, нали не са удължили клиничната пътека

Светле, декларацията при нотариус може да е готова предварително а може и след раждането-само ТМ да отиде с личните карти и на двама ви. Направете го сега, да не го мислиш после    Отивате при нотариус, казвате че сте за припознаване на дете преди раждането (може и така), от кантората си имат готови форми, вземат ви личните карти, попълват, сверявате, потвърждавате данните, плащате и тръгвате- общо 10 минути без чакането. Ако нямат ксерокс най-много да ви разходят да правите копия на личните карти, ако искате си ги щракнете да ги имате.
И аз последно знам, че клиничната пътека за секцио е 4 нощувки (5 дена). Нормалното е 3.
Сега, като споделихте че има много като мен с "деликатна" родителска ситуация ми олекна. Радвам се, че ви има, момичета    Жалко, че баща ми го няма вече, щеше да е нааай-якият дядо на света