Непослушно дете на 2 години

  • 12 124
  • 50
# 15
И ние имаме ритуал за почти всичко, но си има деца, при които и ритуалът не винаги помага.
Ако детето е по-впечатлително и чувствително и ритуалът не помага.
Впечатлила се е от нещо и не ще да спи, въпреки къпането, миене на зъби и разходките преди това.
Подскача си и не ще да спи. Ако се опитвам да я командвам - рев и тръшкане докато заспи, ако я оставя да си легне в 11, пак е зле за организма й и режимът за другия ден отива на кино.
Виж целия пост
# 16
Моят много обича да се тръшка за баба си в неподходящия момент. Даже ей сега го направи, ама нали е голям, бързо му мина. Иначе като малък беше трагедия - искам бабааа и това е. А жената е на работа.
Опитвай да обърнеш нещата на смях.
Виж целия пост
# 17
При мен помага да имаме някакъв ритуал за всичко. При разходката има последователност от места и неща, които прави и като изпълни програмата, се придвижва сама към следващата фаза. Обаче ако реша, че бързаме- писука. Та се подготвям психически какво ще се прави и й давам малко свобода да реши какво да прави. На две са достатъчно умни, но много ги дразни, когато нямат контрол. Затова гледам да я пускам повече сама да определя какво й се прави, от предварително одобрения набор неща, разбира се.
Да, горе долу и при нас така протичаха нещата. Пак казвам период е, ще го преживеете, да му мислим тези, които тепърва ни чака  ooooh! .
Виж целия пост
# 18
Ох, чета и треперя. От сега си имам характер на годинка. Какво ме чака, не знам...
Каквото ти направиш, това те чака.
Научи се да се поставяш на негово място. Макар и малък, изпитва не по-слаби емоции. Даже може би много по-силни, защото не се е научил да ги контролира.

Както е казала isa_pisa, представи си "колко ли е гадно точно да си започнал целеустремено да правиш нещо интересно с голямо усърдие и доза усилие и някой да те хване под мишниците и да те премести в другат стая, примерно?"
Децата не разбират, че ги спираме или им отнемаме интересен предмет за тяхна безопасност. Те ако осъзнаваха опасността, изобщо нямаше да искат да правят нещото. Мислят си, че ги спираме просто ей така, без причина, точно когато им е най-интересно и когато са на път да открият нещо яко. Затова и се ядосват, а дават израз на чувствата си с удряне, защото не умеят да контролират емоциите си и защото са безсилни да направят друго.
Винаги си "превеждайте" удрянето като безсилие и се борете с него като давате повече възможности. Дали за избор, дали за реакция, дали да опише с думи как се чувства и нещо друго. Ако не казва много думи, все има поне една, с която може да се изрази.
Важното е да не заемате противоположна позиция, а да му показвате, че разбирате защо е ядосано и като цяло сте на негова страна, но не може да му позволите да прави това и това, тъй като е опасно. Нужни са бавни, методични и многобройни обяснения, но в един момент ще схване, че не го дразните нарочно.

Виж целия пост
# 19
Същата работа е и при нас. Тръшкането като започне може да продължи с часове. Веднъж нарочно засякох и установих, че с малка почивка за поемане на дъх, реването продължи 1 ч. и 20 мин. Когато сме вкъщи и вече ми се свършат идеите за обяснения и говорене, го оставям да се успокои сам, просто го игнорирам, но пробемът е като сме навън. Тогава гледам да говоря и възможно най-бързо да го вкарам в колата или някъде, където няма хора, защото повярвайте, всички с такъв укор и любопитство те гледат, като че ли за първи път виждат тръшкащо се дете. Много е неприятно. Даже веднъж един господин ми направи забележка в магазина, че двегодишното ми дете е невъзпитано, защото се тръшкаше за едни бонбони, които искаше на секундата да му отворя, а аз обяснявах, че трябва първо да ги платим на касата.
Не знам какво да те посъветвам. Може би се опитвай да предугаждаш момента, в който би настъпило сърденето и тръшкането, понякога си личи. Пробвай и с незабавно отвличане на вниманието с нещо интересно докато не се е разсърдило съвсем. Но в повечето случай си безсилен. Нищо не помага. Надявам се наистина да е период, който все някога ще отмине.
Виж целия пост
# 20
Значи почти всички деца са като моя дребосък. Успокоихте ме, че не сме само ние така. Той е на 2 годинки и 4 месеца а говори всичко. Брои до 10 на Бг и на немски ( намираме се в Германия) говори 3 езика, познава всеки цвят. И за това се дразня, че ме разбира и знае, че не трябва да прави така и нарочно ме удря или се тръшка.
Виж целия пост
# 21
Разбира, само че децата на тази възраст не могат да се контролират и да изразяват като нас емоциите си. Ще се кротне, спокойно, после други фази ще дойдат  Crazy ...
Виж целия пост
# 22
Щом живеете в Германия би трябвало да имате поглед над това как немците си възпитават децата. Няма удряне,няма викове и красяци по детето,няма заплахи. С трърдост и усмивка.
За тръшкането на публични места, ми не е кой знае какво и хората са свикнали. То е до време. Всички се тръшкат,въпроса е какво прави родителя, и то това зависи как протича този период.
Ако имате желание да четете мога да ви предложа две чудесни книги за целта. Скъпи провалих децата и Не, това не са глезотии , и двете са на Алисън Шейфър.
Виж целия пост
# 23
Между другото, ако детето ви пищи на улицата, хората обръщат много по-малко внимание, отколкото си мислите. Само си въобразявате, че всички вас гледат. На никой не му пука.
Виж целия пост
# 24
Между другото, ако детето ви пищи на улицата, хората обръщат много по-малко внимание, отколкото си мислите. Само си въобразявате, че всички вас гледат. На никой не му пука.
Щото не живееш в нашия квартал и в частност - нашия блок. Не само, че гледат, ами и акъли дават. И то не с подмятане и намек, а постоянно, методично и ежедневно. Имам две-три комшийки, дето вече като ги видя от далеч и сменям посоката на движение. Толкова са досадни и нахални. Засега бебето е малко, на годинка. Мрънкат по две основни теми - Как може да не я навлечеш и да я изкараш без шал на устата и ръкавици? и Защо още е с биба (това са го захванали от 3-я месец). На едната й казах, че ако нахлузи на дъщеря ми ръкавици и те се задържат на ръцете й повече от пет минути, ще я черпя яко. Не помоогна. На другия ден пак дуднеше за ръкавиците.
Та като се затръшка Водолеят ми ньеден, не мисля, че няма да им пука...
Ох, чета и треперя. От сега си имам характер на годинка. Какво ме чака, не знам...
Каквото ти направиш, това те чака.
Научи се да се поставяш на негово място.
Дано си права и говоренето да помага след време. Сега и да говоря, няма файда. Поставям се на нейно място. Мрънка, установявам, че е наакана. Разбирам - основателно се сърди. И аз да съм наакана, няма да ми е хубаво. Започвам да сменям памперс - мрънкането прераства в истеричен рев. Не дава да я събличам, още повече не дава да я обличам... Накрая, след порядъчно количество рев и пот от моя страна, в следствие на пехливанските борби, памперса е сменен и бебето е доволно. Но когато това се случи навън, все се намира някой да предположи "Сигурно й е горещо", "Сигурно й е студено", "Сигурно й стяга памперса", "Сигурно са ти студени ръцете"... Офффф...
Виж целия пост
# 25
Значи почти всички деца са като моя дребосък. Успокоихте ме, че не сме само ние така. Той е на 2 годинки и 4 месеца а говори всичко. Брои до 10 на Бг и на немски ( намираме се в Германия) говори 3 езика, познава всеки цвят. И за това се дразня, че ме разбира и знае, че не трябва да прави така и нарочно ме удря или се тръшка.

Тръшкай се и ти ( в буквалният смисъл )  Laughing  После се обърни и го остави да помисли.  Peace
Като му говориш го прави като си на едно ниво с него ( тоест клекни, седни ) Говори със спокоен глас , строг и винаги запазвай самообладания ( колкото и да е трудно ) Аз наказвам като отнемам любими занимания/играчки. Ако каже " Сори " или не повтори - отменям наказанието.
Успех  bouquet
Виж целия пост
# 26
Освен това за някои неща хич не се боря. Ако не ще да се облича, оставям я да потича без дрехи. Ако се бави за разходка- майната й на разходката, и без това не обичам площадките. Ако не иска да се къпе- ще се къпе утре.
Виж целия пост
# 27
Освен това за някои неща хич не се боря. Ако не ще да се облича, оставям я да потича без дрехи. Ако се бави за разходка- майната й на разходката, и без това не обичам площадките. Ако не иска да се къпе- ще се къпе утре.
  Peace
Виж целия пост
# 28
Освен това за някои неща хич не се боря. Ако не ще да се облича, оставям я да потича без дрехи. Ако се бави за разходка- майната й на разходката, и без това не обичам площадките. Ако не иска да се къпе- ще се къпе утре.
А ако и утре не иска да се къпе? Каква ти е файдата, че си отложила днешния рев за утре?
Виж целия пост
# 29
Все някога ще се изкъпе. Веднъж се беше наплашила от водата и около месец карахме на измиване на чешмата оттук-оттам. Голяма работа- няма да ти отнемат тиквения медал за майки.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия