Чист доход за член от семейството за добър стандарт на живот - ориентири?

Може, но това вече не е кариера, а просто работа. Няма как да се задълбочиш, нито ще е нещо твърде сложно, нито ще си незаменима.

Като казахте комуникация...смея се, защото не знам дали знаете какво значи телефонен разговор с малки деца наоколо. Особено ако трябва да се концентрираш и да си запомниш мисълта. Така че тая идилия как ти си управляваш проспериращия бизнес по телефона и същевременно се радваш на децата...малко е нереална.

Определено е в плюс да има някой който да 'внимава в картинката' с децата.

Да, аз говоря за просто работа, но все пак, да имаш с какво да се занимаваш и след като децата пораснат, да не си извън пазара на труда, както и план Б, за ако останеш без мъж по някаква причина. Не знам защо стигнахте до кариера изобщо, темата е съвсем за друго.

По темата - авторът да гледа да има доход да си издържа семейството, както и някакви спестявания, за да може жена му известно време да си стои вкъщи и да си гледа децата. Сумата - според собствените възможности /област на развитие/ и претенции.

Познавам собственичка на фирма, която се развива на няколко континента, с три деца. В страхотна психо-физическа форма!
Добрият мениджър умее да разпределя работата между добрите си експерти, които поемат доста тежка част от задачата.

Но разбира се, че е просто работа. А, ако е работа, която ти носи достатъчно прилични пари, за да не останете на сух хляб, ако внезано нещо се случи със съпружеското тяло, си е идеално. Тогава хем имаш финанси, хем не циклиш само и единствено около децата, хем ти е достатъчно лежерно, за да си живееш приятно. Целта не е да си незаменима, а да живеш както ти е кеф- ти и близките ти.

Междувпрочем, Гугълчето е само на 24- забележитено по-млада от теб, когато си родила първото си дете. Малко поизбърза да я сложиш в групата на застаряващите.

Аз съм сигурна, че имам тая опция и че мога да се впиша в повечето нормални позиции, с две седмици за свикване. Като бях млада, и на мен ми се струваха космически, но с натрупването на опит- повечето могат да се научат в движение. А на дърти години пак ще стана журналист, докато пукна...

Много трябва да се внимава да не ти изчезне професията. Днес всеки може да публикува. Чела съм текстове от непрофесионалисти, които надвишават в пъти постиженията на обявените за официални журналисти. Сещам се за писачи от старото поколение, които са имали огромното предимство да има сериозна бариера пред публикациите. Живеят със самочувствие за невероятно постижение, но ако трябваше днес да стават журналисти, едва ли щяха да пробият лесно. Като им зачетеш старите творения, се чудиш какво толкова...но за тия текстове са им плащали прилични пари и са си градили живота. Днес хората си пишат по-хубави неща по блоговете за без пари, снимат, има и видео. Та така с таланта, продаването и условията, в които живееш. Да не говорим, че без грантове в момента останките от професията са живи загинали.

Не знам на кое му викате "циклене около децата". Децата не циклят, движат се само напред. Внимаването в картинката не е циклене- обратното обаче може да се нарече неглижиране. А в България има доста неща, които са си обществено прието неглижиране. На повърхността всичко наред, но си личи, че имат родители, които не внимават на по-дълбоко ниво. Оттам и много детски отклонения се приемат за "нормално, то си е дете".

24...това обяснява доста неща. Да видим накъде ще се развие и как ще е себеусещането след първото дете.

Aз не окупирам цялото форумно пространство в хвалби за уменията си и едноименната правота на изборите си. Ти дори не си наясно каква ми е професията, за да прехвърляш топката в моето поле.

Противоречиш си сама. Говориш за 8-часов работен ден, а децата на ясла. НО хората с професии, свързани с езици, писане на смислен текст и тн. могат да работят и от вкъщи. Е, децата те занимавали и не можело да се съсредоточиш. Това добре, но после обясняваш как децата ти се занимават сами и гледаш да не ги приучваш на постоянно внимание.

А набора ми е 92 - на 24 години не смятам, че съм одъртяла за деца още.  

Дори и такива хора не би трябвало да смятат, че животът на средностатистическия индивид не е живот, а мъка и мизерия. Да си средностатистически индивид не е нещо ужасно. Нямам предвид да са съгласни непременно да живеят като средностатистически индивиди, а да смятат, че последните се чувстват нещастни или би трябвало да се чувстват нещастни, ако не бяха заблудени.
Ако пък го мислят искрено, значи повредата е в техния телевизор (нищо, че явно имат качества, за които евала). Ако не го мислят искрено, а целта е самоизтъкване и потискане на самочувствието на другия, добре.

Мамасито, ти смяташ, че имаш талант за журналист ли  
Та ти не можеш изобщо да пишеш. Под нулевото ниво си.

И понеже смяташ, че стоейки си вкъщи, няма да имаш проблеми с децата, много искам да те видя след някакъв брой години, когато пубертетът на отрочетата ти ще те прегази като парния влак.

Абе, не е така. Мамасита е досадна, но според мен пише добре (айде, пак успя да накара форума да се занимава с нея  ).

Журналистическото писане си има правила, които нямат нищо общо с нейното писане.
Това, че пише грамотно, не означава, че е достатъчно, за да бъде добър журналист.

Факт е, че нивото на журналистиката пада, но нейното (на Мамасита) в никакъв случай не е високо.

Това, че една досадна леля, дремеща на компютъра по цял ден, докато децата и се гледат сами и бълва помия под всяка тема, не значи нито, че може да пише добре, нито че някой иска да се занимава с нея. Тя занимава другите със себе си, което е различно! 

Пише добре да,много думи и накрая нищо конкретно.През 3 страници си преобръща мнението на 180*.

Писането във форума, докато хвърляш едно око на децата е съвсем различно от писането срещу заплащане, за което трябва да се концентрираш.

Защо очаквате да пиша журналистически във форум? Като бях журналист, пишех журналистически. Обърната пирамида и всичко останало.

Дори и сега го правя, който има набито око, ще забележи, че пиша отделни параграфи, че може да спреш да четеш по всяко време. Всеки абзац коментира отделна идея.

А най-смешното е, че всъщност съм работила и като журналист, и на български, и на английски.

Има си хас да означава. То и аз пиша грамотно, но не мога "да пиша" в оня смисъл или в частност да пиша като журналист.
Естествено, нямам претенции да разбирам от журналистика, оценявам начина и на писане в качеството си на любител читател. Както и да е.

Нямах предвид, че казва непременно верни или конкретни неща. Не знам дали дори си вярва. Коментирах повече формата, отколкото същината на казаното.

А това е едно мнение с отличен стил. Не бълва помия, добронамерено е, личи си, че авторката си е направила труда да помисли, да даде хубави примери, да допринесе с нещо в темата, по възможност различно от "Мамасита е досадна"...

А, не, всъщност не...