Предложения за странни, необичайни и интересни имена! - 16

Вълчо, Вълко не са ми странни, това е защитно име, вярно, че в днешно време рядко се ползват, но някога хората са познавали и спазвали традициите. А днес, в една съседна тема съветват една майка да не избира защитно име на детето си, за да не се срамувало то от името си като порасне.
Анюта е умалително от Анна. Но като цяло име звучи странно.

Мина е много хубаво име, аз познавам няколко малки момиченца, които са кръстени така!

Не ми харесва Мина, ще отнесе много подигравки в училище.
На ММ баба му беше Анка.А леля му е Кети, харесва ми, но друга Кети не познавам.

Аз имах една учителка Кети.

Кръщавали са на кръстници, така е. В други случаи пък кръстниците са избирали свободно името - например името на майка ми кръстницата го е избрала, доколкото знам.

Що за глупост, чужд човек да ти кръщава децата. Е не го разбирам.
И това със защитните имена е глупаво . Нали сме православни, какви са тея глупости със защитно име, индианци ли сме?

Сетих се за една съседка Йонка, и за една учителка по физическо Койка.

Библиотекарката в училището в което учех се казваше Кети.

Баба ми е Цанка и е кръстена от кръстника си, на него самият - той Цанко е бил.

Странно е за днешни времена кръстникът да избира името, но нали това е идеята на "Кръстник". Освен това и преди години, около войните, кръстници и кумове са ставали част от семейството, не са били чужди хора.

За едни глупости, за други- традиции.

Православни станахме след 1990г, когато стана на мода, но в душите си сме езичници. Дори и вярващите християни в най-тежките моменти правят курбани (езичество); молебен за дъжд (Пеперуда, Вай-дудул - от това по-голямо езичество - здраве му кажи - начело на шествието се изнася огромен фалос!); кукери; нестинари; Еньовден; прескачане на огън; хвърляне на огнени стрели; сурвакари; коледари; Баба Марта и мартеничките ... И да, имало е поверия и традиции и те са се спазвали. Чела съм, че когато баба Ванга се родила, била недоносена. Увили я в овча кожа и я оставили на топло. Като станало ясно, че ще оживее баща й излязъл на пътя и според тамошния обичай попитал първия срещнат за име на детето. Не помня какво му казал човекът, но баща й не харесал името, сторило му се странно. Попитал друг човек, той му казал Вангелия. Баща й бил чувал името Вангел и приел Вангелия. През деветдесетте години бях чувала, че някои майки, на които е помогнала за дете са кръстили децата си на нея - Вангелия.
Когато осиновявах дъщеря си, тя беше изключително свито, неконтактно детенце, някак безлично. Нарекох я Лъчезара, с надеждата, че името ще й помогне да излезе от черупката си, да стане едно слънчево, открито дете. Зад всяко име се крие нещо, някакво пожелание, някакъв смисъл, не е само мода. Намерени/ подхвърлени деца са се кръщавал Найден/ Найда; на осиновени или трудно добити и днес се дава името Божидар, Богомил/-а, Богдан/-а, Дарин/ -а, Дария...
Моя приятелка туркиня казваше по повод кръщаването, че при тях няма традиция да се кръщава на дядо/  баба. Но в тяхното село родителите избрали име по свой вкус. Детето обаче било болнаво, започнало нещо да линее. Тогава бабата се навела над кошчето на детето и му казала: "Ти не си ... (не помня името), Мехмед си, Мехмед си, чуваш ли! (Мехмед се казвал дядото) и детето оживяло. Случайност ли, съдба ли, суеверие ли, не знам...

Ценка

Не знам кои "сме" езичници в душата си, Мамо Ру, обаче аз нито съм езичница - по един такъв снизходителен начин казано, - нито се пиша православна, нито смятам, че човек трябва да бъде вярващ или че вярващите са по-добри от невярващите. На мен и на много като мен не ни се налага да мислим в категории като "езичник" и "християнин" и не е много уместно, струва ми се, да бъдем ("сме") разпределяни по такива категории.
Впрочем "езически" обичаи като нашите има по целия християнски свят, с нищо не сме по-различни.

Колкото до "глупавата" традиция, не вярвам някой някога да е принждавал насила родителите да се съгласят с избора на кръстника. Във всеки случай не е по-лошо от тема със заглавие "Предложете име за момиче с К".

Магнум, ти нали беше туркиня уж, сега си православна, пишеш за социализма, а пък си на 30 години... Не се сърди и се извинявам, ако греша, но още снощи с темата за бежанците и въобще покрай активността ти в пускането на философски теми напоследък (чувствате ли се стари, чувствате ли се млади, носталгия, вкусът на миналото, какво ли не) и на мен ми мина през ума, че с тая активност с много теми за никакво време приличаш малко на партиен или рекламен трол, който си изгражда профил на обикновен потребител, или не знам и аз...    Ако греша, още веднъж се извинявам!

Въпрос на вкус 
На мен не ми харесва.И ние си имахме една Мина и много шеги отнасяше  от типа на "Мина кой я мина"...Просташко беше, ама знаете как е в училище.

Иначе навремето е било друго, да не говорим, че някои от хората родени в началото на 20 век не си знаели даже рождения ден, казвали им, че са родени по жътва примерно.Повече се зачитали имените дни, вероятно и затова се е отдавало по-голямо значение на имената.

В нашето училище навремето имаше момиче на име Мина-Ангела и братът на една приятелка на майтап - не в нейно присйствие, предполагам - я наричал "мина дявола".

Естествено, че всичко е въпрос на вкус. Аз понеже съм по-дърта много харесвам красиви български имена като Мина, Рада, Ивайла, Димитра и прочие. Респективно новомодните предизвикват у мен снисходителна усмивка. Та след 10-15-20 години не е ясно кое ще е смешно и кое модерно. Но класиката си е класика. И аз имам близка Мина, която си се кефи на името и не съм чувала да е отнасяла подигравки. Въпрос на среда вероятно   .