Мъници от всички страни, добре сте дошли!- 4

Честит Рожден Ден на Андрей със закъснение! Да е здрав, усмихнат и щастлив!
Честит Рожден Ден и на Иван! И той да е здрав, щастлив и да продължава да ви радва!
Аз бях 2 седмици поред вечерна смяна, отделно имах да движа едни неща, затова се включвам само набързо този път. При първа възможност ще наваксам.

За четенето- реално погледнато, децата са малки, на 6 години. Едни са по-заинтригувани от книги и четене, други по-малко. Текстовете, които са за тяхната възраст са кратки, а че Андрей на Тити търси повече книги без текст също ми изглежда в реда на нещата.

Тити, може би умората е водеща при твой Андрей, може детето да се променя и това да е изява на неговата независимост и самостоятелност. Поощрявай неговите добри страни или моментите на добро поведение, акцентирай върху тях, доколкото е възможно.
Малък Бибитко е в голяма конкуренция с брат си- когато вървим заедно, той трябва да е напред, той не трябва по никакъв начин да изостава, влияе се много от интересите на брат си, страда , когато губи в игра или пък не умее нещата така добре, както батко си. Андрей в конкуренция ли е с братята си- защото при момчетата това често е силно изявено и им влияе?

Продължавайте с тестовете- явно има база за подобрение.
Тези тестове по своя инициатива ли ги правиш или ти ги препоръчаха?

Днес на малък Б. купихме училищна чанта от изложението, което се проведе при нас- човекът е доволен, избра си такава с футболен мотив(нали с брат си в момента са на футболна вълнА). Днес, когато дойде време за къпане си я домъкна в банята да й се радва и там, милият.

Така като си говорим тук и сравняваме, не съм нещо в грешка, правя нужното. И да, използвам всяка положителна проява, за да похваля и стимулирам. Калалили, ти много хубаво ми говориш, но нали трябва да съм нащрек 😀 аначе не мисла, че са му много ангажиментите. Той не играе почти с играчки и има време за мотаене вкъщи.
 А не, Бибит, Андрей не е в конкуренция с братята си, той си има собствена идея какво иска и как да го постигне 😀 той е по-активен от тях.
Добре стана "партито" вчера, децата играха до насита навън.

Тити вие за постоянно ли сте в Дубай? Много хубаво с градинско парти !
Аз си спомням, че на 6 баткото не можеше да чете, той и на 7 не четеше супер гладко. Но в крайна сметка всички се научават да четат . Порасна и завърши и книги много чете и всичко е ок.
При нас е голям студ, ама зима е нищо странно.

Две в е едно по мое време също тръгвахме на училище на 7(аз ги навърших в първи клас) и не помня да са ни карали да четем в предучилищна,но тук започват предучилищна на 5 навършени и до края на годината трябва да могат да четат и смятат до 20 в общи линии. В първи клас тръгват на 6 навършени и реално нашите зимни и есенни деца дори са от най–големите в класовете си и би трябвало да им е по-лесно. Не знам защо е цялото препускане в началото,но очевидно децата се справят и не би трябвало да е чак толкова трудно.Ядно мотивация трябва естествено и практика.Мм се научил да чете на 5 сам и все ми разправяше колко му било скучно в часовете в училище и си чел негови си неща които са го вълнували.АЗ за това гледам да му давам избор и да търсим книжки в посока която го вълнува големия.Било за даден спорт или коли,самолети,животни за неща по даден въпрос дето на момента го вълнуват. Има една поредица Беарстеин беарс които са за едни мечета и въпроси/случки от ежедневието,тях много ги харесва,макар че аз ги избирам.
Племенницата ми сега е в първи клас в БГ и е почти на 8.В общи линии учат едно и също и двамата ,а имат близо 2 години разлика.
АЗ пък се чудя кога да вкарам ръкописните букви.Дали да изакам до лятото (вече рядко се обърква между латиница и кирилица) или да се пробвам пък ще си покаже.Нали ми е първи ученик,та карам на проба грешка

Малко ви поизпуснах....на Андрюшата и на Ванюшата от сърце желая да растат здрави и щастливи момченца и да постигат всичките си мечти

Бибит, голям екшън е било това с бурята и изскубнатите дървета, аз щях да се изприщя от страх, признавам си. Мъчно ми стана за таралежчето...

2 в 1, не съм много наясно с процедурите, които се прилагат, всъщност изобщо не знам на какво се подлагаш, но от сърце ти желая да е успешно начинанието и да се радвате на рожбичка

Ася, ти добре ме подсещаш и аз да направя очен тест на Ди, време му е. Щом е в съвсем лека форма при Тим едва ли ще има проблеми в бъдеще.

Калалили, Тити, това с промените в поведението и при нас го има. Преди около 6 месеца забелязах някои не много радващи промени в поведението: и лигавщина, и гневни пристъпи, и тръшкане...последния месец попреминаха като че ли, пак има "включвания", но вече в по-мека форма. Преминава през някаква фаза човекът, нещо като пубертет в детска възраст. Иначе в у-ще е много дисциплиниран и проблеми с него няма, в къщи са цирковете. Да не го урочасам, започна да се кротва. Още неможе да приеме Пресли, поне съвсем откровено си казва че не го иска, и иска да си е само с мама и тати. Не ще да дели първенството, козелът му с козел. Ама и другото козле расте и започна да си подава рогцата и то, Ди ако не му дава нещо и онова го хапе...Абе и това ще мине, ама търпение му е майката....

Хубава и успешна седмица, мами...

Пере, сещам се, когато ММ на майтап говореше на Бибитковците как сега е време и една сестричка да си имаме в семейството как големият рече "Само не още едно бебе!" . Щяло да му дойде в много. И той трудно ме дели с брат си, макар че като цяло добре се разбират и след третата година на малкия почнаха хубаво да си играят заедно... и все пак конкуренция между тях има. Големият иска да доминира(макар че на пръв поглед е света вода ненапита- ама тихите води са най-дълбоки ).
Малък Бибитко пък обожава бебета и много им се радва, много са му сладички- друго дете е той.

Спазването на дисциплина в у-ще се прехвърля в избиване на енергията вкъщи. При баткото е така- в у-ще е супер стриктен, дори учителката му казала, че спокойно може да прави малко бели.

Калалили, ръкописът по програма в Немско започва във втори клас, тоест децата са на 7 години. Ако детето има интерес да пише ръкописно, защо не и по-рано.
А за четенето- в Немско до края на първи клас, тоест все още има 6-годишни в класа, но повечето са на 7, четенето трябва да е усвоено. И въпреки това има деца, на които им е по-трудно- причините са най-различни.

Две в едно, Тити май е в Абу Даби.
Тити, търпение ще ти е нужно и поставяне на граници- Андрей явно е едно будно и самостоятелно човече, което си върви по своя път, без да се влияе от правила.

Малък Бибитко днес е у дома, след като събота късно вечерта обилно повърна. Преди това се събуди да иска вода, което за него не е обичайно и тъкмо тръгна да пие, и стана работата. Така се стресна милият, че докато го преобличахме, целият трепереше.
Вчера, в неделя, нямаше повторение, но беше по-отпуснат. Тази нощ беше спокойна.
Да се надяваме, че това няма да се прехвърли към брат му. По принцип той и аз не сме склонни към чревни инфекции(пу-пу), но никога не е 100% сигурно как ще се развият нещата.

потърсих в нета тест, исках да видя колко % е farbschwäche.
с тях няма подобрение, това не може да се тренира.
просто се констатира % далтонизъм.
тестовете ги знаеш от очния преглед за шоф. книжка.

обаче се стреснах колко малко вижда мъжът ми...
преди време му купих едни слънчеви очила, слага ги и вика: оооо колко цветен бил света 
явно от полазирацията се увеличава контрастът и "видял" няколко цвета повече.

при нас казаха, че уикендът ще вали сняг. ставаме в неделя: няма никакъв сняг.
мъжът ми поглежда - в близката планинка трябвало да има.
екипираме се, товарим шейната и тръгваме.
на едното място имаше 5см.
след 3тото пускане, шейната се пързаля по калта 
тръгнахме другаде, там имаше поне 20см.
чудесно беше. супер странно ми беше, че минахме 500-600м. по пътя и снегът пак изчезна и Т се качи с 2С. големи разлики.
след като се напързаляха мъжете, се разходихме из снежната гора. 2км. до една кула, вътре малко кафененце да се сгреем. аз бях премръзнала вече. атмосферата беше като в старите хижи.
въобще вчера бяхме доста активни и ми хареса. дано успеем другата седмица пак на намерим нещо подобно.
сега Дзвер кашля, но не изглежда да е сериозно.

да ви споделя какво гледах: едно предаване за късогледството.
 
ето го филма, който се интересува.
горе вдясно може да се сменя езика.

A, това беше в кръга на шегата - известно ми е, че с тренинг няма как да се подобрят нещата. Може и ТМ да възприема цветовете пo-различно. Но има и тъмни стъкла, с които светът наистина изглежда с по-наститени цветове. Лятно време обичам да съм със слънчеви очила и съм забелязала, че с определени нюанси на стъклата цветовете се подсилват.

За късогледството - четох, че при децата в Китай, в големите градове, където се застояват в затворени помещения и където консумацията на компютри, телевизори и особено смартфони е голяма, има бум на късогледството. Смартфон с часове е зле за очите, натоварва се и се изменя очната ябълка. Гледах снимка на насядали китайски студенти, от които 60-70% бяха с очила.

Голям Бибитко е също категория "комар"- 128 см висок, а е само 21 кг. Яде минималистично и еднообразно, просто ще ме умори това дете с храненето си, макар че гледам да не го коментирам... Да не почвам отново с темата.

Чревният вирус май отшумя- ще е супер, ако това беше цялото му проявление.

Навън става шоу с рязането на елите и по-скоро със заклещената ела в съседното дърво и тъй като е с огромни размери, ни е любопитно как ще процедират. Децата са накачулени по прозорците, ученикът не може да седне да пише домашни на спокойствие.

   Благодаря ви, момичета, за милите пожелания. Нямам време напоследък и затова не пиша. Предполагам следващия понеделник ще успея да драсна малко повече.

   Бъдете здрави!!! 

При нас трудно ще се получи излизането всеки ден по 2 часа на вън предвид температурите ни,но тези няколко дни бяха около 0 и изкарахме доста време на вън. Има логика обаче обяснението.Аз съм от тези дето не могат да стоят на затворено дълго и децата нямат много избор покрай мен
Снега ни се стопи и за голяма моя изненада видях кокичета.Не очаквах на тоя студ дето беше.
Ревност у нас няма освен когато Анджи види,че гушкам някой от момчетата ,бърза да се подреди и тя.Алексей не помни живота си преди Андрей.Те нямат и 2 години разлика.Той е много мил и с двамата по-малки.Вечно ги прегръща и целува и двамата,даже е тъжен ако някой от малките не е на кеф да се гушка с него. Андрей от една година само мрънка,че искал да си имаме още едно бебе и да били 4 деца. Много ама много си играе с Анджи.Измисля разни игри и постоянно нещо и обяснява.Е не е пълна идилия да не си помислите ,че си клатя краката по цял ден,но не мога да се оплача. Не знам дали защото са с малка разлика или от зодиите им идва,но реално ревност не е имало. С Лекси имахме един месец някъде период на нагласяне като се появи Андрей,но то беше ново за всички ни ,а и тогава и свекърва имах на гости в нас и нервите идваха повече от там.

Кала аз подкрепям детето за още едно бебе!
Аз не го знаех това за очните проблеми и стореното навън. Поне няма да го мисля малчо, те са по цял ден все на въздух, даже много ми се струва.

2в1, в Абу даби сме 9 години, Андрей е роден тук. Докога, не е ясно. Светът доста се разбута в последните години.
Никакви 4ти бебета, яя. То нали някъде трябва да ги наместиш 😀 моите са в една стая, щото са еднополови, износват си дрехите и дори фактът, че никой не ме притиска за розово колело, ме радва. Всичко останало става по-трудно 😀