Мъници от всички страни, добре сте дошли!- 4

тити, тук е същото...

по всички канали (инстаграм, фейса, и т.н.) се пускат коментари или снимки, ако ще гола пръндя да е, важното е да си в потока....

Аз съм минималист по душа.И в къщи мразя претрупано или да се складират неща дето може някога да ми потрябват. С играчките на децата правя същото.Пазарувам като всички американци веднъж седмично Като нещата които не се развалят бързо вземам на едро в повече и на сметка ,но нищо не се хвърля. Преди да купя нещо мисля дали наистина ми е нужно,колко често ще го използвам ,смятам цената и тогава преценявам дали си струва.За децата пазарувам в края на сезона от намаленията за следващата година.Изобщо не обичам да се минавам с цените и да плащам пълната цифра. 
Аз имам диплома за учител по изобразително изкуство ,но не ми се почва в училище.По скоро си мисля за частни уроци към няко школа.Работи ми се с възрастни или поне по–големи деца,които имат желание и знаят защо го правят.
Мелина и аз ограничих спорта до само гимнастика за момента.Много им идваше,на мен също.Момчетата за някой неща влизаха в една възрастова група,но аз предпочетох да са разделени.За Лекси беше по/добре да е с по-големи и да има с кого да се състезава,за Андрей идваше нагорно въпреки,че се справяше доста добре,но пък страдаше детето,че е най-дребен и за някой упражнения му липсваше височина и от там се проваляше. Като ги сложих всеки в групата му и двамата бяха щастливи.Вярно трябва да се изчакват ,а и е във времето за вечеря и започнах да нося вечерята с нас.Докато единия играе другия яде и после обратното.Прибирам ги баня и по леглата.Арт не им липсва защото аз се занимавам с тях в тази насока и всички работят с желание в удобно за нас време.ЕДин плюс ,че съм в къщи.
За работата съм много съгласна,че е по-важно да се чувстваш добре от колкото да е престижна. Аз си казвам честно,че ако ме сложат зад бюро ще съм във вечна депресия и няма да изкарам дълго.И аз не живея за хорското мнение.
Ася как е Тим? Лекси също кашля от понеделник моного и с влажна кашлица и мисля,че е от сополите дето точи.Не се оплаква да го боли гърло,нито Т имаше и си го пращах на училище. Чай предлагам ако откаже не настоявам.И  Лекси предпочита студено като е кашлица ,а и педи го препоръчва и в общи линии се водя по детето.

кашля,като му изнася 

днес измислих една игра, много е лесна. за Лекси и Андрей, които ходят на училище може и да е скучна, Дзвер се кефеше.

от известно време го интересуват числата и все иска да му даваме задачи да смята наум.
затова направих тази игра:

зарче бланко, без нищо на него
от домино плочките до 6, с различни стойности от страните (без 1/1, 2/2, 3/3 и т.н.), без празно (1/0, 2/0 и т.н.)
кариран лист
2 цветни молива.

на зарчето налепих + и - от страните
карирания лист разделих на две равни части и всеки си избира един цвят.
тегли се една домино плочка и се хвърля зарчето. зависимост дали е + или -  се събират или изваждат числата, които са на плочката. резултатът се нанасе на листа като се оцветяват толкова квадратчета, колкото е резултата. който пръв си запълни половината на листа е победител (аз ползвам листчета А6 и играем около 10мин.)

за децата, които могат да смятат до 20, могат да се вземат и останалите домино плочки.

Интересни занимания, Ася.
Голям Бибитко е на тема бродиране - не става дума за класическо бродиране, а с помощта на игла с тъп връх и дебел конец  оформя емблема на футболни отбори - рисуваме символа на картон, надупчва се на по-ситно и прекарва конеца през дупките. Добре е  за фината моторика. Малък Бибитко направи една картинка с пеперуда и му писна, но големият все си търси занимания, неспокойна творческа душа, и беше възхитен. Чака следващата серия(защото аз оформям символа).

За темата по работата- на мен не ми е скучно у дома, постояно си имам задачки някакви, а и големият е до обед на у-ще- докато се врътнеш и времето минало. Тази година и малкият почва с у-щето, а в първи  клас учебният ден е кратък, обикновено 4 учебни часа, като първите седмици имат дни само с 3 учебни часове.
Мен по-скоро ме гризе съвестта, че не работя- не че толкова ми е залипсвало. Отделно ме занимава финансовата зависимост от съпружието, отделно човек в живота за всичко трябва да е подготвен- нито разводите са рядкост, нито - не дай, Боже- са изключени заболявания или по-лошо, смърт на партньора. Ние сме направили застраховки за такива случаи, както и частни пенсионни застраховки, но не може да се разчита само на това. Ей такива екзестенциални въпроси ме занимават, когато дойде реч за работа.

Калалили, голям Бибитко ходи година и половина на рисувателна школа, така че погледнах какво се прави там, както имах и брошурата на разположение. И аз съм се замисляла над такава алтернатива- да водя рисувателна група(защото съм завършила средното си образование в областта на изобразителното изкуство), но не се чувствам подготвена, тъй като виждам  колко е богат избора на теми там. Имат различни и интересни занимания, за които само можех да си мечтая като дете. Не знам как става подбора на кадри, но трябва да се предложи нещо по-различно, за да грабнеш вниманието. Но все пак става дума за Германия, бълг. учителски дипломи не се признават, нужно ти е допълнително немско образование , дори и възпитателки в ДГ вземат, след като си минал немско тригодишно обучение. В Щатите със сигурност е по-различно.

За пазаруването- ние сме явно върли консуматори  , пазаруваме хранителни стоки всеки ден или всеки втори ден. Така и не се научихме да плануваме да се пазарува веднъж в седмиицата. Често менюто се планува ден за ден или- хайде- два дена напред. Все нещо изскача , колкото и да сме планували. Имам супермаркет наблизо- на 5-10 минути пеша, така че отскачам набързо- другото е по-далеч, но не е на кой знае какво разстояние.

Много творчески мами сте браво !
Мен единствено ми се струва неправилно да не работя от гледна точка на по малко доходи, но реално не ни е екзистенциално това. Просто в моята глава е хубаво и двамата да имат финансов принос. Не ме плашат разводи и други злощастния, то каквото е писано си става така и така без да ги мисля.
Ние пазаруваме веднъж седмично. Правим си меню и според нвго, отделно разни базисни неща като има нужда.
Бюджета за храна е сериозен, но просто тук храната е скъпа.
Ася много интересна игра !
Бибит дайнда видим една бродерия супер звучи, аз обичам да бродирам.
Иначе аз все уча от както съм се преместила, отделно си имам нй различни занимания вкъщи и в градината а сега и с Дечко съвсем не би ми било скучно. Обичам да се разхождам в гората, да готвя, да градинарствам и т.н.

Направо сме с потенциал за един съвместен творчески проект!

Ще пусна избродираното вероятно другата седмица- надявам се да стигна дотам.

Около мен в момента има 2 пресни случаи на развеждащи се с деца, затова и си правя разни изводи - едната майка е работила на договор с малко часове, другата не е работила покрай 2 малки деца. Ами, трудно им е, от раз животът ти се преобръща започва една борба за финансово оцеляване. Една смесица от стрес, търсене на по-добра работа или въобще на някаква работа, и съчетаване на работа с деца. Мъжете дават издръжка, но са вечни преговори да се дават по-малко пари, започват да им се свидят парите- особено, ако не печелят много. Като самотна майка има голяма опасност да изпаднеш в групата на социално слабите- добре, че Германия все пак е социална държава и при определени условия има финансова подкрепа.

Бибит точно така е, но аз съм била там и знам точно кое и как и затова си позволявам да кажа, че човек се справя, но не е лесно. Има много по страшни неща от развод според мен.

Е, да, разбира се, че това не е върха на бедите- просто размишляваме по темата.

Aся много хубава игра! Лекси играят подобни в училище.И тяхното време е същото за задача.
Бибитче,аз имам магистър по рисуване от бг тук ми искаха за да я приравня да изкарам няколко класа по математика,биология и химия...Нищо свързано с рисуването.В университетите сме учили много техники и подходи при работата с децата,но то винаги има на какво да се научи човек.Аз от 5 кл съм по кръжоци по рисуване и трудно нещо може да ме изненада. Преценявам задачите според способностите и възрастта на децата.Интереса не е маловажен. Лекси от тримата има най-малко търпение и бързо му омръзва.Очаква резултат макс до 10 мин.Ако се проточи заниманието му омръзва и го зарязва.Анджи и Андрей могат и час да откарат ,но на тях още им липсват способности,макар че Андрей се справя доста добре за възрастта си.Анджи също е много търпелива,даже се научи да реже с ножица. В детския музей в който ходим често има зала по изобразителни изкуства и всеки път има различни теми.От целия музей в тази зала откарват най-дълго. Не държа да стават художници,нито ги натискам,водя се по детето ,но е факт,че много ги успокоява и се учат на хубави неща. Лекси най-после започна да схваща кое с кое си отива ,че ме побъркваше редовно със стила си на обличане.Все плесваше нещо дето грам не се връзва с всичко друго,не само цветово. От скоро започна да рисува къщите триизмерни,което смятам за голям напредък,но хората му още са супер дървени.  Ако имат желание показвам,ако не просто давам инструкции,но не се бъркам в работата им.После са много горди.Оставям ги да преценят кое да закачат в къщи и кое да махнат.

аз какво да кажа с двама далтонисти вкъщи 


това не го разбрах 

Децата са разделени на групи и имат различни задачи на всяка маса. Като за всяка задача имат по 10 мин.Листовете не са карирани,но имат изпринтени няколко реда на квадрати или кръгчета.Въртят зарчета ,друга задача беше с картинки и въртят един кламер на една картинка.Тя им казва какво следва.Друга беше за монети.(американските нямат изобразен знак с цифра и те трябва да ги знаят,а иначе монетите имат други названия различни от цифра) Има интересни игри. Аз нали понякога ходя да им помага в едни от дните когато са по групи и за това ги знам какво правят.

аааа, сега схванах.
ние не играем за време.
просто го написах, защото някои игри продъжават дълго, Монополи напр. 

аз преди се опитвах да го науча да играем на онази игра пак с карирания лист, на който всеки се опитва да затвори квадратче и да си напише буквата. играехме го преди в училище, когато ни беше скучно.
обаче не схващаше идеята. така със зарчето му харесва.
скоро може да го пробвам на въшки...

вчера беше с мъжа ми да плуват. вървяха до басейна (около 1км. в едната посока).
пристига, пльосва се и казва: 5 дължини и накрая нямаше пърж. картофи. 
миналия път мъжът ми му взех пърж. картофи, за да го мотивира, но вчера оставало малко време до края на раб. време и мъжът ми му казал, че затварят и не му купил...
днес се налагаше да го "подкупвам" със сладки неща, за да върви из гората. твърдеше, че все още е уморен.

Ама Ася, пържените картофи и сладките неща обезсмислят цялото движение 😀

е чак толкова не плюска, сравнено с движението...

вчера гледах едно предаване и казаха: детето наследява обиколката на корема от баща си, но предразположеността към диабет от майката. колкото майката е била по-дебела преди бременността, толкова се повишавал риска.
за Дзвер този риск ще да е минимален, аз бях под 50кг.
ако е вярно де.

Как беше играта на "въшки", че нещо ми е изтрита от "харддиска"? .
Ние играем понякога на "кораби"- като има два варианта. Единият, който повече се харесва, но май не е познат на доста, е на лист, на който се рисуват скали и с помощта на линии корабите се придвиждат, като се стараеш да нацелиш противниковия, възможно е да се забиеш и в някоя скала.

Ася, 5 дължини- уау, това е много!

За статистиките кой към какво е предразположен- при всеки от нас е такъв генетичен миш-маш, че не се знае какво ще изскочи. Голям Бибитко е повече на мен- наследил е по-финия кокал, има по-нежни ръце като моите, по-слаба мускулатура като мен, моите пръсти на краката, съмнява ме да наследи коремната обиколка на баща си. Малък Бибитко се е метнал повече на структурата на таткото и все пак всеки е сам за себе си, защото никой не е копие на никого.

Голямото Б. е още на тема " паднали ели по време на буря". Качихме си едно останало на поляната елхово клонче и го натопихме във вазата. Надява се, че някой ден ще можем да го засеем и от него да израсне нова ела. Отделно ме накара да му изкарам снимки на нашите съборени дървета, изпълних му желанието, вчера е показвал снимките на две учителки, разказвал им за случката. У нас ми рече: " Ще разказвам за елите до края на живота си, а като умра ще разказвам на Дядо Господ!"  
Темата за смъртта много го занимава и плаши, но за първи път чувам от него, че някой ден ще умре и той, тоест приема тази мисъл и дори има визия какви ще ги върши някой ден на оня свят.