Мъници от всички страни, добре сте дошли!- 4

При нас ги разбъркват с цел да се опознаят випуска до края на училището,учителите всяка година се сменят ,за което не виждам проблем за момента. До тук Лекси всяка(за 3г.) година е бил в различен клас с различни деца и при различни учителки и различни училища даже. Не е имало драма,но той е доста адаптивен.

Смесени чувства за кое за визитата ни в БГ.На мен лично ми е мъчно, за баща ми и брат ми. Баща ми се държи,но в момента в който като се разделихме се разплака и ми казва може да не се въдим ме стегна гърлото.Реално това е живота ясно ни е на всички,но когато си в чужбина и не можеш да им помагаш точно когато те имат нужда ме смачква. Иначе децата ми са страшно впечатлени от всичките роднини с които ги запознах.Постоянно питат и рапитват за връзките,сякаш в чужбина сме като дървета без корени. Защо са ми смесени чувствата ,ами доста ми дойде с неудобствата на мен лично.Пък и децата вече си искат в къщи особено Андрей.  Далеч са от познатото ,това с което са свикнали и си им липсва. Тук на всички си им върви ежедневието работа ангажименти ,а ние сме си гости.Уж съм на почивка ама не съвсем. В началото като дойдохме,нито едно от децата не ходеше да се гушка при баща като привикнаха Анджи се гушка,Андрей му казал,че много го обича,Алексей тръгва с него и го разпитва и попива всичко. Определено този път създадоха връзка.На скайп няма никаква връзка. С нашата часова разлика и ангажименти,не винаги децата са на кеф да си говорят,нито пък да застанат пред камерата,да не кажа,че по-често нямат желание и са на едно здравей.Баща ми по-принцип не знае много какво да си говори с тях,но определено като прекарат индивидуално всяко едно от децата определено време с него има много с което да ги заинтригува и впечатли.
Ще се постарая да го има това време и до година каквото и да ми коства. Няма да е по-зле от сега надявам се.
Хубава ваканция в БГ Къти!
Перегрина вие пристигнахте ли?
Бибит,вие прибрахте ли се вече?

   За училищата - Кала е разяснила. Много държат на индивидуализма тук, на това, децата да познават повече и по много, да няма определена привързаност към определен учител/съученик.
    За смесените чувства - едно очаквах, друго се случи; една информация имах, действителността се оказа противоположна. Иван познава и моето семейство, и това на ММ. На скайп сме по няколко пъти седмично, отивайки в България за него всички бяха познати и ги чувстваше като семейство. Той по принцип е много чувствителен, гуши наред, дори и целува 😘. Направи много приятели, имаше страхотно време с моите родители и свекърва ми. Но и той си искаше накрая вкъщи тук, там е малък град, а той е свикнал на толкова по-различен манталитет, обстановка и занимания. Интересно е, че миналия път доста “боледува”   По братовчедите си и баби/дядо, а сега сутрин си говорим с тях по Скайп и той само е нетърпелив да им показва любимите си игри и занимания. Нашите са като нолни милите, но винаги е по-трудно за този, който остава; заминаващият го приема по-лесно.

И моите чувства са смесени, до толкова, че престоят ни беше приятен, но сблъсъкът с институции и глупав манталитет ме довършиха. Иначе с родата и приятелите беше чудесно, динамично и определено ще го запомним това лято.
Вероятно догодина няма да си позволим такава дълга ваканция при наличието на две ученички, всички бяха много щастливи, че два месеца бяхме покрай тях, чак не знам ако следващата година са само 3-4 седмици. Родителите ни най-тежко го приемат, но пък и ги окуражаваме, че пътят до Ирландия не е чак толкова много и ще ги чакаме на гости.
Моите ученички започват училише на 31.08. В понеделник летим за Ирландия, багаж не съм стягала, че още миткосваме по света с мм (наслаждаваме се на възможността да сме сами), уикенда просто ще ми се разкаже играта.
Както и следващите няколко седмици в приготвяне на училище.

в Германия е точно обратното - при подаването на документи има място, в които записваш с кое/кои деца иска детето да е в един клас и с кое/кои в никакъв случай.
посещаването на ДГ с определени деца е аргумент за сформиране на класа.
вчера си говорих с една приятелка, средното й дете сега е в 5ти клас и бил отново с групичката си от ДГ, с които бил разделен в основното училище и бил много хепи

тук се държи на team и още от малки им вкарват тази схема в главата , а Дзвер е по-скоро индивидуалист и му е малко трудно.
но ако става въпрос за игра - предпочита да е част от група, чувства се по-сигурен.

преди една година (!!!) една съседка ме попита дали вече съм мислила с кого детето ще ходи заедно до училището 
аз й казах, че не знам и тя ми каза, че вече трябва да взема мерки и да създам контакт
добре, че не им се връзвам, сега сменихме училището и трябва да го караме, та не върви пеша. тук и на това много държат - децата да вървят сами до училището и то на групички, които майките така да се каже уговарят и поддържат чрез whats app.

даже на първия учебен ден всеки първокласник получи "кръстник" от 4ти клас. големите отговарят и помагат на малките.
ако малките имат проблем/въпрос или някой ги удари, първо казват на кръстника, ако не го намерят, тогава при учителката.

Дзвер въобще не се интересува от имена, не пита и не ги помни. аз го питам: как ще си намериш кръстниците като не знаеш как се казват? (той има двама). и той: единият е по-висок от другия 

Здравейте момичета,

присъединявам се към тази тема отново, когато бях  през 2011/ 2012. Някои от вас може би си спомнят за мен, други не. С някои от вас сме били в друга тема, където наистина беше уютно и приятно. Та...чета ви и реших  и аз да започна да споделям как е живота, отглеждането на дете и въобще ежедневието ни в държавата, в която съм. Живеем в Канада, родила съм 4 деца, но се радваме на 3. Малката съвсем скоро ще навърши 4 и започва в Jr. Kindergarten. Учебната година започва на 4 септември, условията са като при Kalalily и ir74. Всяка година са с нов учител и с нови деца. Миналият месец я водих на нещо като пробно оставяне в стаята с децата, аз съм там също за половин час с нея и после отивахме родителите в друга стая, а тях ги занимаваха. Ами имаше много сълзи, дърпане, опъване и недоволство през първите 2 дена, после посвикна. Това всъщност е нещо като подготвителен курс за вече истинската д. градина от септември. Но и тогава ще е същото според мен, хахахаха

А тита много се радвам да те видя сред нас отново! Спомням си те разбира се. Чакаше бебче №3 с моето №1и на още няколко които останахме да пишем. Много се радвам,че все пак сте сбъднали мечтата и се радвате на 3 дечица. Колко са големи как и батко сега?
На целодневна градина ли ще ходи най-малката? 

Тите и аз много много се радвам да те видя ! Много ми липсваше !

Кала, да, малката ще ходи на целодневна детска градина от 9 до 3 следобед. Училището ми е много близо на 3 минути пеша от нас. Иначе баткото е на 20, а каката  на 14 години. Той не живее с нас, понеже е в университет в друг град, идва си за Коледа и някоя друга кратка ваканция. По- често ние ходим да го видим, особено това лято, а каката ще бъде 9 клас, за първа година в гимназия. Онзи ден купихме униформата вече, останах изненадана от цените,направо ми се зави свят, но няма накъде, просто нейното училище има приета униформа.

Две в едно, и аз се радвам да те видя!  И ти ми липсваше! Яд ме е за твоя опит много, не знам дали си се примирила с неуспеха, но аз не съм и все се надявам на чудо, да знаеш!    Как са момчетата?

Кала, приятен престой в БГ!  И на всички останали, които са там,разбира се!

И при нас униформите са много скъпи, но поне имаме магазин за втора употреба, а и купувам почти само на най-големия.
За смесените си чувства от Бг няма да изпадам в подробности, но са свързани с  много грубо отношение на различни нива и места. Децата са леко втрещени, аз се колебая между "навсякъде има такива хора" и "в Бг това е нормално",  но особено когато го виждаме у техни връстници, ич не мога да свикна. Те също не могат да приемат да бъдат псувани.... Наложи се да се оплаквам от деца, които пушат В училищния двор, което написано, не звучи кой знае как, но отказвам да го приема за норма.
Добре, че този т.нар."реален живот" може да бъде балансиран и минимизиран внимателно... 😀
Андрей в занималнята още първия ден го надраскаха с химикал и го удряха с шапка и някой му се "подигравал", че нямал 7 години...трябваше да обяснявам, че това не е подигравка въпреки тона, и освен това той вече знае много повече от 7годишните...оплака се и че никой не го е грижа за учителката и за часа, и какво има да върши...бил е толкова възмутен, че учителката е накарала целия клас да му се извини за шума 😅
Ние имаме много активен ваканционен живот, да видят от всичко....

мина първата род. среща 
добре, че е малък класа. представям си какви дебати са в класовете с повече деца.

   Колко деца са?

13.
2-3 родителя липсваха...

сега на род. среща пак се повтори колко е важно да се работи в team.
имат индивидуално поощрения, но отделно всяка групичка също получава feedback.
общо 4 групи са и за всяко нещо, което правят добре (подреждат бързо и добре, правят си задачата прецизно/правилно, помагат си един на друг) получават точка.

аз нямам много спомени от моят първи клас, но мисля, че повече неща правихме.
тук е бавно и полека 


тити, това, което разказваш Дзвер също го преживява тежко и не разбира подобно поведение.
обаче той си търси стратегии да се напасне в групичката (тук нали от малки ги дресират  ), та това му отнема много енергия и не му оставя друга, за да ме бомбандира с въпроси: ама защо?...
аз също исках да го запиша на занималня, за да научи езика, но на няколко места се обадих и ми каза: децата стоят седнали и си пишат тихо домашните, никой не говори. няма как да научи езика... 
това за следобедна занималня, не за час напр. после защо са като разюздани като си тръгнат 

Много неприятно Ася за това детенце, ужасно поведение на родителите. Представям си какво им е на родителите.
Бибит вие почнахте ли училище ?
Тук класовете са големи в прогимназията за началното училище зависи от мястото.
При нас отминаха жегите и вече са нормални температури около 20 гр.

И ние сме си вкъщи вече. Контрастът беше сериозен, тъкмо температурите в България бяха стигнали 36-37 градуса и се прибрахме на 17. Разбира се, подготвени с жилетки и дълги крачоли
Имахме доста емоции с пътуването, кофти турбуленция, лоша организация на летището в Букурещ, направо на късмет видяхме, че в последния момент са ни сменили гейта. Пък не знам защо на чекиране ме сметнаха за съмнителна, всичко ми преровиха, ужасно ме напрегна и изнерви. Всяко едно течно лекарство ми бе проверено дали има 100мл, в джобовете на дамската ми чанта бъркаха, портмонето ми вадиха, абе абсурдна ситуация.
Уикенда ще стягаме ученичките, раници, учебници...поне с униформите бях готова още преди ваканцията.
Дворът ни е зверски обрасъл от треволяк, за два месеца като гора се е оформило. Та се чудя как да се справя с проблема, защото нямаме косачка, а самия терен е неравен и покрит с камъни.
Честит празник на имениците днес! Ние ще празнуваме на едро - и голямата щерка, и съпругът ми имат имен ден. Ще творим торта и ще пием ирландско уиски

родителите са малко тип пердете, те доста време са неглижирали проблема...
обаче учителката: през цялото време е помощничката там, отделно идва ресурсен учител, незнам колко често, та "помощ" от всички страни 

отделно родителите с техните изисквания (две от децата повтарят, едното било много емоционално, другото незнам защо... ). една друга майка е възпитателка от ДГ, бащата също 
вчера вкарваха такива приказки на род. среща, че се чудя дали правят разлика между род. среща и психотерапевт