Мъници от всички страни, добре сте дошли!- 4

Калалили, аз не бих имала нищо против децата да са на месо, плодове и зеленчуци. Малък Бибитко би карал на такова меню, но големият е фен на тестено и ядки, семки- за мен тип "птича храна".  
В коя част на Гърция бяхте? Честито за зъбчето! Дано си изкарате добре без таткото! И аз планувам две седмици в БГ без ММ- мисля, че е добре за него малко да си почине (въпреки че той твърди, че няма да му се отразяло добре ), а и малко да ни домъчнее един за друг , с малки изключения сме все заедно.

Ние имахме пълна програма тази седмица, от другата ангажиментите , свързани с ДГ и у-ще намаляват.
С малкия почнахме в ДГ да правим училищната фуния за първия учебен ден- за който не знае какво е това, ето един пример. Към ДГ бяхме поръчали един модел, който се оказа пипкав, беше свързано с изрязване на сума шаблони, така че за 3 часа свърших само една част от фунията, следващата седмица ще я довършваме вкъщи.

Баткото имаше летен празник на класа, който го организират всяка година по различен  начин. Тази година бе събиране на класа и родители на учил. двор с хапване и пийване плюс скара. За финал децата щяха да направят малък поход без родители и след това ги чакаше преспиване в у-щето. Моят Бибитко категорично отказа да преспи там за пореден път , но здраве да е.
Не разпитахме какъв ще е самия нощен поход и после се оказа, че учителката ги е въвела в цяло приключение, като са направили разходка из .... кварталното гробище.  Придружавал ги е още и един баща на дете от класа. Не знам точно каква е идеята да заведеш 8-9 годишни в 23 часа на гробището, доста деца са брали страх, част от класа са се правели на зомбита, Бибитко беше развълнуван , като се прибра, но поне кошмари не е сънувал досега. ММ доста се ядоса от идеята, май всеки я интерпретира по свой начин. В крайна сметка децата ще запомнят този вечерен излет.

А малък Бибитко днес разсъждаваше има ли и плешиви жени, а не само плешиви мъже- отговорих му, че обикновено мъжете оплешивяват, жените много рядко и той ми заяви, че когато дойде време да си избира жена, за която да се ожени, в никакъв случай не трябва да е вещица или плешива.
И още нещо веселко от него- преди няколко дни попълвахме лексикон на едно дете. Стигнахме до мястото, където се питаше за неговото най-хубаво изживяване досега. Бибитко се замисли и ми пошушна на ухото : " Когато те целунах за първи път, мамо!" Голяма душица е той! Направи ми едно сладко обяснение в любов!
В крайна сметка не пожела това да напишем, тъй като е прекалено лично и измисли нещо друго.

Това с гробището беше яко. При нас би било абсолютно невъзможно не само поради религиозната част, но и изобщо като училищно мероприятие. Ми то сакън нечии чувства да не пострадат. На Андрей не му е интересно на гробищата, но средният се кефи заради зеленината и цветята, а и заради изписаните съдби.
Ние вчера получихме свидетелствата от бг училище и Андрей завърши 1 клас! Буквите вече пише доста правилно, все по-уверено чете непознат текст и през лятото ще го подготвя достатъчно, за да започне 2 клас без съмнения 😀

Ние ходихме на гробищата тук.Навършиха се 7г. от както мама почина.Моите не са ходили на други в Америка,но и те са съвсем различни от тукашните. На Лекси му хареса и питаше кога пак ще ходим. Вече по-лесно обсъждаме темата за смъртта. Не знам до кога ,но за момента няма драма.
От друга страна много се смяхме на реакциите им като видяха човек с цигара. Беше ама той защо е в пожар,защо го прави,тати защо не прави така,може би защото е още млад или пък защото има голям корем и все в тоя ред.
Уличните кучета и котета също са много обсъждани.
Вчера преди да си тръгнем от морето ей така докато си събираме багажа Лекси започна подробно да любопитства от коя дупка точно и как излизат бебетата.
Тити,браво на Андрюшата и на батковците също!

Като по-малък голям Бибитко нямаше проблем (или поне не се забелязваше да има такъв) да ходи на гробищата, водила съм го в БГ да палнем по една свещичка, тъй като моят баща не е измежду живите. Но сега е по-различно, показва, че не му харесва и го е страх. Когато му казах, че ще ходим това лято до моя роден град, той се сети, че със сигурност ще ходим до гробищата и ми сподели, че не би искал да го водя. Разбирам го, потискащо място е, отделно е силно впечатлително дете, което осъзнава, че животът има край и тази тема много го занимава. Затова и съм със смесени чувства, че са ги водели на гробища под формата на излет с класа, и то вечерно време.От друга страна за него си е било като страхова терапия. Ако знаеше предварително къде смятат да ги водят, със сигурност щеше да откаже да участва.
Сещам се нещо по тази тема- когато бяхме в Австрия, в селото , където бяхме отседнали видяхме , че детската градина е направена точно срещу малко селско гробище в центъра на селото, делеше ги една малка улица. Прозорците на ДГ гледаха директно в гробището на 3 метра разстояние. Не знам какво е, когато има погребение. Голям Бибитко беше възмутен, когато видя разположението на ДГ, доста ексцентрично и за моите представи.
Хайде, стига толкова съм писала за гробища.

Малък Бибитко беше на рожден ден в събота, празнуваха в дома на едно дете, имаше двор и разни забавления. Същата вечер щяха да дават футболен мач с Германия от  Световното и уж напираше да се прибира към 19 часа, за да гледа мачът у нас. Отидох да го взема по това време от рождения ден и Бибитко ме замоли да съм оставела още, не искаше да се прибира човекО. Родителите нямаха против, приготвяше се грил, смятаха да гледат късния мач с други родители, атмосферата беше лежерна , така че оставих детето с чиста съвест до края на първото полувреме. После ми каза, че това било един от най-хубавите му дни през неговите 6 години! Имало е много игри, батут и най-вкусния хамбургер на света!

Тити, една хубава лятна ваканция ви пожелавам! Нашият ученик има още 3 седмици училище и после 6 седмици почивка. Децата вече нямат търпение до заминаването ни към България- там ще изкараме 5 седмици.

честито 
Тим си измъкна шестия насред една поляна в Алпите, където правихме пикник, защото го дразнел и не може да отхапе.
и двамата с мъжа ми гледахме така  , защото досега винаги имаше драми с тези падащи зъби, а сега бръкна и го извади, без да се тръшка за кръв и рани 

ние ходим с детето на гробищата при свекъра ми. никак не му се отразява.
има теория, че в гроба се спи, а на небето е душата. въпросът е обаче къде точно, от самолета нищо не бил видял 

Бибит, весело в БГ.
аз май това лято ще пропусна.
още не съм купила раница за училище и не сме преобзавели стаята....

Леле, шести зъб на Тим! Първенец по смяна на зъби!
А какво правите с падналите зъби- засега пазя всичките на голям Бибитко- с изключение на двата глътнати - обаче докога ще събираме зъби у нас?! Не са един, два... По "мое" време ги хвърляхме на керемедите на покрива на нашата работилница(поркивът беше по-нисък, та затова) в двора, за здраве , сега е актуална зъбната фея и пазим зъбите.

Малък Бибитко е готов с училищната чанта, но забелязвам, че не е във възхита, че ДГ свършва и иде време за промяна, за училище. Щяло да бъде сложно, ми казва, но той преценява по брат си, който прави домашни за трети клас. Обяснявам му, че в първи клас е по-лесно и домашните са по-малко, да видим. И че в училището може да е забавно и да има време за игра. Голям плюс , че ще е в един клас с трите му приятелчета от ДГ, това му е най-голямата радост.

Бибит и аз се чудя за същото. Колко зъба ще събера ако ги колекционирам всичките или поне докато се връзват за феята. И аз помня,че ги хвърляхме на кереидите от терасата на една по-ниска сграда по нея.
Моите деца за голямо мое учудване дори не питат за в къщи още.Лекси започна футбола тук,започнаха и плуването,а от следващата седмица ще ходят и на сръчни ръчички. Лекси не е особено комуникативен с други деца ,но Андрей се запознава с който му хареса и завръзва контакти.Оказа се,че на улицата на която живях като дете сега за лятото са се прибрали поне 10тина деца и все момчета на техните години и та въобще не им липсва занимавки,Лекси пък е в прехлас от на съседите кучетата и котките както и на дядо му новите котета. По цял ден може с тях да се занимава.Не скучаят въобще.За мен си е трудно както и очаквах,но е търпимо.Трудното е,че не мога до един магазин да вляза без тях ,а в магазините съм като марсианец.Не са ми познати марки,чета етикети,не знам кое от къде да купя...
Раница мисля да не купувам нова.На Лекси си му е чисто здрава от миналата година.Училищет ми е толкова далече още.

ооо най-накрая ние купихме раница в събота.
оказа се, че има светлини и детето е във възторг!!!
беше намалена, слава Богу, че тук са някакви убийствени цени!

Дзвер все ме пита кога ще ходим в Бг.
на него му харесва там....

И нашата е със светлини, и планети.

Покажете ги тези раници, ние сме далеч още от училищни раници, но вашите звучат много интересно !

ето тази избрах (детето си избра момичешки модел в китара  )

неоновата част е светлоотразяваща. на едната презрамка има копче и се светкат 2 пръчици, който са в неоновата част и детето в по-видимо за колите през по-тъмните месеци.
ние бяхме решили да я взимаме, когато забелязах копчето и така намерихме светлините. и понеже мотивът е "пътна помощ", та светлините са налице, детето самó "пуска" сирената 

сега започна да тъпче в нея всевъзможни заграждения, за да регулира движението 

Много е хубава !

Ася, супер е раницата, със светлинките и другите ефекти тъкмо мотивацията за у-ще нараства ! Във вашата провинция май след 1 месец почва учебната година, съвсем скоро. Тази година при нас у-щето почва края на август.
Раницата на малък Бибитко прилича повече на училищна чанта, от по-стара колекция е , но с желаната картинка на футболисти с червено трико като на "Байерн Мюнхен", на когото му е фен. Със същият модел е батко му, но с друга картинка, и ми харесва, че са този тип чанти са по-широки, защото тъпчат и други неща вътре, освен учебните.
Скъпи са им раниците в Германия, но все пак се продават в комплект със спортния сак, несисер и други дреболии. Отделно държат 4 години без проблем(толкова е основното у-ще в Германия), дъната обикновено са от твърда пластмаса и няма мокрене, когато в дъждовно време я метнат на асфалта. Чувам за деца от класа на Бибитко, които си мятат чантите по стъблищата или изпробват други екстремни експерименти- тогава не знам какво оцелява, но като цяло са направени стабилни.


Моите Бибитковци също вече са нетърпеливи за България, имам чувството, че там се чувстват точно на мястото си, може би, защото там го караме и отпускарско, и удоволствията са повече от задълженията.
Калалили, описваш едно детско безгрижие от нашето детство- деца в махалата, котенца, кученца...

За зъбите бях чела, че някои пазят само първото паднало зъбче, съответно се подарява само веднъж нещо от зъбната фея.

При нас настана пак хубаво лятно време, с ДГ при горещи температури правят игри с вода на двора, малък Бибитко дълго време не искаше да участва в тях, заедно с други негови приятели. Сега им е дошъл мерака най-накрая, чака с нетърпение да ходи на ДГ и да обуе банския. Докато се накани и ще мине горещото време.

Ние пазим всички зъби в специални кутийки. Лошото е, че част от зъбите са в Бг, а кутийките не са надписани и вече има 4 кутийки от две деца и не помня кои зъби на кого са. На Андрей скоро няма да му пада зъб.
С раниците се правят всякакви експерименти, свързани с хвърляне, въртене,пързаляне, засилване по излъсканите коридори, стълби, парапети. По тях също се сяда, а по чуждите се и стъпва бездаискам. Лънчбоксовете са подложени на още по-големи издевателства. Вкъщи обаче раниците са много семпли, издържат на носене и нямат колелца(много слаба част, за мен), ползват се и при пътуване/туризъм.
Не знам защо искат да сме до последния ден в училище, като нищо не се случва, репортите са готови(но ще ги получим в четвъртък, за да не можем да търсим обяснение от учителите 😆)само партита и купони. Утре е партито на Андрей, а вдругиден ще им раздадат фанелки за спомен, всички са си написали имената по тях.

Представих си какъв хаос от зъби се получава.

Тити, аз бях останала с впечатление, че ви е свършила учебната година, тъй като сте получили свидетелствата. Явно сега учебната им програма е само на  занимателна основа.

Калалили, как вървят спортните занимания на твоите деца, доволни ли са?

Моите Бибитковци участваха миналата седмица в Кidsday към тенис-клуба. Там се провеждаше международен Juniorcup и са решили и за по-малките да има нещо интересно. С треньора им участваха в програма, след която получават свиделство, че умеят основите на тениса, получиха и по един "златен" медал(който между другото доста тежи и наподобява оригинален златен медал). По време на играта дойде фотограф, снима ги групово, но явно е наблюдавал играта на моите Бибитковци с треньора им и така децата имаха късмет да попаднат поименно в градския вестник на спортната страница. Дори името на големия е в заглавието на статията и той щеше да се пръсне от радост и гордост.  Тези дни разнася вестника и го показва на този и онзи.