ОКТОМВРИйчета прекрасни, стават все по-гръмогласни

Направо не знам какво да кажа...
Следродилната депресия е болестно състояние, от което човек НЕ си избира да страда, съответно да се срамуваш от това е ... дори не знам какво да напиша...
То е все едно да се разболееш от грип и да те е срам, че си се разболял, при положение, че няма как да контролираш това нещо.

И да, аз съм била личност и човек преди да стана майка, след като съм родила 2 броя деца, продължавам да бъда човек и личност, отделен от децата ми. Не съм им придатък, нито обслужващ персонал, нито животът ми е подчинен само и единствено на техните нужди.
Аз не съм само майката на еди кого си. Имам си три имена, мечти, стремежи и желания.
Не виждам, абсолютно нищо лошо в това, да искам да седна да си изпия кафето на тишина и спокойствие, да си почета книгата, да си взема дълъг топъл душ...

Виждала съм жени, които се постилат като килими, за да минават децата им отгоре... И като станат тия деца на 15, 16, 20 години и им кажат: Ае ЧАЛ! И тия жени се чудят вече какво да правят с живота си.
Мерси, ама себе си не виждам  в тази роля, пък ако ще това да ме прави ужасно, ама ужасно лоша майка.

Пош, благодаря, че облече в думи всички мисли, които се блъскат в главата ми. Баш за това иде реч и това е и моята философия!

Пош, респект! Много добър пост 

Пош браво , и аз така мисля ние не сме робини на децата си.. Все пак ние сме. Примерът които ги изгражда като  хора

Мерси много

Пош нищо не си разбрала от това, което написах.
Именно срама е този, който те кара да търсиш помощ в следродилната депресия. Именно съпътстващия срам, заедно с депресивните състояния е това, което те поттиква да се обърнеш към помощ.
Освен това депресията е много сериозно състояние, в което обмисляш самоубийство и то сериозно.
Чусвташ се безпомощен и уплашен в новата си роля и от новата ни голяма отговорност.
Тя не намалява любовта към детето, а напротив - хиперболизира я до абсурдни размери. Свръхгрижовността е също вид следродилна депресия. След като си посещавала психолог и както казваш си от семейство на лекари, това би трябвало да ти е ясно.

Това няма нищо общо с постоянното кифленско мрънкане, където "майката" си мечтае за маникюри, педикюри, да си пие кафето и да си пуши цирагата, да си ходи на работа и други дейности ...Тоест самото майчинство не и носи нито наслада, нито ужас, а само една досада, която трябва да се изтърпи между другото в някакъв период от време.

Това не е следродилна депресия, а чист и прост егоизъм. Има жени, които раждат деца просто защото така трябва, дошло им е времето, или е някаква мода - вижте, не съм стара мома, имам дете. И като се сблъскат в началото със суровата действителност осъзнават, че бленувания рекламен клип е чисто и просто реалност, в която те не се побират. Това не е следродилна депресия. При мъжете е по-ясно изразено и те са много повече критикувани от жените, защото щом една жена има дете, автоматично и се лепва етикета - майка и се счита, че тя е такава априори.
Дали ти искаш или не щом имаш деца твоя живот се съобразява с тях малко или много.

Това е.

Бубенцето е със спастичен вирусен бронхит вече и влизаме в Токуда двете.

Иннер, имаш ли нужда от нещо? Живея до Токуда.

Олеле милото бързо възстановяване стискам палци скоро да сте си вкъщи здравички

Шо, честит имен ден!  
Пош, харесват ми постовете ти!  
Чуби, момичетата са ти казали вече - човек има нужда да пусне парата понякога, и е нормално да очаква подкрепа, а не ритник в такъв момент. Бени е споделяла толкова вълнения и полезни неща с нас.  
Инер, бързо да се оправите!  

Иннер, кураж, мила. Да минава бързо лошото. 

Горе-долу с това се изчерпва и моето мнение.
Не знам защо винаги се чувстваш длъжна да даваш "съвети" за всичко, на базата на това, което си прочела тук-там. Не го казвам с лоши чувства. Тук сме да си споделяме, не да се упрекваме или да се наставляваме как да си гледаме децата.

Иннер да се оправяте бързо!

Инер, бързо възстановяване мила!Стискаме палци!
Ние днес правим 4 месеца.А някои постове изобщо няма да ги коментирам вече защото е безмислено.
Мариша мерси

Недоумявам как се стигна до такъв безумен разговор, е разсънихте ме, честно!
Бени, кураж и горе главата, свиква се, а по някое време почва и да му харесва на човек, няма страшно! Гледай да те отменят винаги, когато можеш. Цяло село си трябва за отглеждане на дете, казват хората.
Иннер, желая ви бързо да оздравявате!
На всички други хубав ден и не се давайте на провокации, щото почвам да си мисля, че подобни провокативни постове май само разсейват скуката...