Как се държат 8-годишните?

За наказание е, спор няма, но това с вдигнатите ръце е жестоко.

при положение, че не се трогваме от нищо друго ... жестокото е да виждаш как майка ти се трепе да те нахрани и прати на училище и да казваш "пак ли нямаш пари" за някаква си простотия ,докато майка ти събира за да те прати на екскурзия

Леле, като ви чета и страх ме хваща. Моето момиче е на 2 г и 8 м и сега на моменти срещам трудности с нея за едно определено нещо, освен това чакам второ момиче и съм притеснена от това каква ще е реакцията на първото дете при срещата с второто, но всичко това ми се струва като дребна спънка в сравнение с вашите осем годишни госпожици 

Малки деца - малки проблеми

Не чети и не се притеснявай - всичко е до дете и среда. 

Не съм чела цялата тема, но ми се вижда неоправдано такова поведение за 8-годишно дете. Ами ако продължава така като стане на 11-12-13 и навлезе в пубертета какво ще стане? Моят съвет е малко по-строго и повече респект! 

Спокойно, като станат на 8, пак ще се намери кой да ти каже, че имаш "малки деца- малки проблеми"

То всъщност на каква възраст да ги чакаме "големи деца- големи проблеми"? Аз залагам на годината, в която вземат книжка.

Иначе понеже воденето на училище е задача на втория му баща...просто не смее да прави фасони. Може би да се заеме таткото с някои от ритуалите сутрин?

За домашните не напомням, само в първите седмици питах "от колко часа ще почнеш да си пишеш домашните"? Той е маниак на часовници и планове.

Странна ми се струва ситуацуята със Злодеида и дъщеря й. Не мисля, че проблемът идва (само) от  развода. И моята дъщеря е дете на разведени родители, познавам и други такива - не се държат така. Надявам се да не ми се обиди Злодеида, но това тяхното ми прилича на битка за налагане.
И преди се е коментирало из темите тук - няма как да очакваме децата на тази възраст да оценяват, че ние се трепем от работа за тях. Това се осъзнава на много по-късен етап.
Наказанията с вдигнати ръце няма да ги коментирам, за мен това е крайно жестоко и унизително.
А мотаенето сутрин е класика, не знам някое дете да не го прави.Да наказвам за това ми се струва абсурдно.

Аз си мисля, че това не е само пуберско държане. Да кажеш на майка си пак ли нямаш пари, е грозно и неуважително. Таткото как се включва във възпитанието на госпожицата? Участва ли в живота й по някакъв начин?

Да, аз разбирам как си се почувствала. Малките гадини може да са големи егоисти и да те обидят страшно, без дори да се усетят. В такъв случай, на човек му идва направо да се метне от покрива. Но няма смисъл от физическо наказание- хем е жестоко, хем унижава, хем голяма полза няма.

Мамасита, позна, точно моментът с вземането на книжката е този, в който усещаш, че всичко което до този момент те е тревожило, е било смях в залата. След този момент, поне за известно време, само се молиш да е живо говедцето.

Аз пък си мислех, че "страшният проблем" идва, когато децата ти са още на крехката възраст има-няма 34 и решат да се заженят, пък вземат, че доведат неподходящ(а).

Стига бе, толкова ли сме безсилни да не може да произведем нормален шофьор? Общо взето малко се иска, за да не се утрепеш с кола. Имам книжка от 18, точно майка ми ме набута да я взема навреме и да ставам шофьор- ако е било толкова страшно, защо не ми е казала, мами, има много хора- живеят си без книжки...

Иначе при момичета, които по природа са по-умни и злопаметни, предполагам, че наказание с вдигнати ръце е поставило майката в черния списък, откдето ще излезе, когато дъщерята навърши някъде 30 и проима собствени деца.

Не, не е това. Страхът е най-вече от огромното количество олигофрени, които карат като малоуни и може да те утрепят, дори ти да си изряден шофьор. И когато собственото ти Златце Безценно седне зад волана и отпраши, тези страхове се мултиплицират и си представяш как стадо шофьори-идиоти бръмчат лично към него с цел да го утрепят на място.  Всъщност, повечето майки така се шашкат и от там идва поговорката "Да не ти се случва това, от което се страхува майка ти".

Ми ще му вземеш SUV, не малка кола. Така ще се притесняваш само от клас C нагоре.

Децата са различни, па макар и на една възраст, за това спор няма.

Моята дъщеря ще направи осем лятото. Слава Богу, е много отговорна и разбрана.
В момента аз също гледам и двете си деца сама, мъжа ми е в чужбина, но с нея нямам проблеми.
Доста е амбициозна за сега и иска да е изрядна с домашни, с ходене на време на училище, затова не ми се налага да я подсещам да пише домашни или да се облича бързо.

В нейния клас повечето деца имат телефони, но тя все още няма. Иска да има, и съм й казала, че ще има, но в момента е по-важно да настигне съучениците си в училище. Тъй като първи клас завърши в чужбина и като си дойдохме лятото тя не можеше да пише добре на български. А пък ръкописно въобще не можеше. Все пак я записах във втори клас и вече е настигнала съучениците си.

Тя обаче от съвсем малка е много кротка и разбрана. Майка ми казва, че аз съм била също много послушно и отговорно дете, а и моите по-късни спомени са такива.

Това, например  :

Ще трябва да почакам лелята от Америка да се гътне и да приема наследството.

Вдигнати ръце? Жестоко е. Така само може да се предизвика омраза и задълбочаване на проблема. Проблемите на майката не са проблеми на децата и те не са виновни, че да ги изкупуват с вдигнати ръце. Имаше една, която разказваше, че е стояла на колене върху боб или си мечтаеше така да възпитава.
На въпроси - защо другите имат и пак ли нямаш пари за мен, бих отговорила - в нашето семейство е така, приеми го.
Не допускам подценяване на авторитета ми.

Момичета, това с вдигнатите ръце се е случило веднъж. Не мислете ,че съм някакъв изрод който тормози детето си .
Приказките за парите са редовни и постоянни.Давам по 3 лв джобни на ден, защото прекарва 8 часа в училище, пращам сандвичи, записана е на стол, но не иска да се храни там. Не е лишена от дрехи, книжки и всичко необходимо за нормален живот. Бащата има доста добри финансови възможности и не участва във възпитанието.През седмица я взема за уикенда и започва голямото угаждане. На няколко пъти ми пращаше отдел Закрила на детето с фалшиви жалби. Социалните работнички разпитваха детето дали има какво да яде, дали мама го бие   и детето се почувства като бог . Бащата постоянно пълни главата и с "при мен няма не" , '' не е нужно да учиш толкова" , "ще правиш каквото ти искаш, ти си човек не робот" . От 3 месеца я водя а детски психолог, но особен ефект няма, дори мисля ,че стана по взискателна към мен и с по-голяма уста . 3 дни не си е мила зъбите ,защото казвам веднъж . Днес я попитах дали желае да си измие зъбите и тя отговори " като не ми напомняш нека да ми се развалят зъбите и ти да ме водиш по зъболекари и да плащаш" . Абсолюто всичко е наобратната на това което аз и казвам . Имаше период в който пишех списъци - сутрешен график залепен на голям картон на вратата а стаята и . Два дни чете точка по точка и изпълнява . После почна да заменя миенето на зъби с гледане а ТВ, няколко дни така и аз прибрах дистанционните. След това пропуска сутрепни задължения за да играе на таблета, прибрах и него .Намери си друго занимание различно от ресането и обличането - да оцветява или да си подрежда ластичките.Само и само да върти мозък разбирате ли . Не си приготвя раницата за повече от 40 секунди.Нито вади от нея учебниците които не и трябват. Нито проверява сложила ли е всичко . Случей от миналата седмица - ходила цяла седмица без учебни тетрадки и след като писахме до 12 за да наваксаме изпуснатото започнах да проверявам раницата сутрин и вечер . При въпроса ми защо не ми е казала ,че ходи без въпросните тетрадки ми отговаря "забравих" , като я питам какво прави в час докато децата пишат ми вдига рамене без никаква заинтересованост .