Искам да кажа ... (107)_30.01-05.02

Алвина, благодаря! 
За имот, да, но за бизнес. Абе направо да кажа- имот с хотелче.Ние с хотели не сме се занимавали досега, но и основната ни дейност не е това. Хотелската част ще е допълнение.
Звъннах все пак-уж да питам дали е пристигнал. След срещата с кмета-нямало проблеми уж.
Но да мине и утре срещата. 

Аз и за спорта да кажа-бях лекоатлетка. Казвала съм ви го и преди.  Приеха ме даже в спортното училище, но нашите не ми разрешиха. Моят мъж е тренирал много спортове-предимно волейбол, баскетбол, защото има данни. А дъщеря ни е антиспортист. Не желае никакъв спорт, мрази физическото. Преби се преди години при скок от място на асфалта в училище и оттогава не може да скочи. Чиста двойка на нормативите в училище на скок. Но компенсира с другите дисциплини, та ще има 5 за срока.

Лиляна, благодаря за новата тема.
Тренирала съм първо спортна, после художествена гимнастика. Сега обаче не намирам време за спорт и много ми липсва.

Стейси Грей,
ми стискам палци още 
това е добър бизнес когато се прави както трябва
радвам се на хора, които са активни

Имам предложение. Лиляна да остави кокичетата за другия месец. Да ги смени с тази https://ipernik.com/sites/default/files/imagecache/product_full/ … 11_1448209943.jpg Иначе тренирам спортно четене с лупа на етикети на перилни препарати, и свиря на бутилка, понякога. Креватна гимнастика, през ден, и хоризонтално хъркане през останалото време, хохохо

аааа, не пипай кокичетата 
чудни са 
предполагам ако ида да надникна в двора до нас ще има под снега кокиченца

Алвина, при нас беше много свободно и на добра воля спортуването. Никой не ни е оглеждал -обикновено децата се записват, ако им се стори симпатичен треньорът и постепенно се отказват и накрая остават най-сериозните. Спомням си как дойде много готин млад треньор по волейбол - в седми клас и започна да ни убеждава колко хубав спорт е волейболът, колективен и т.н., как ще се издължим и ще се развием хармонично  и ние се записахме целия клас без двамата дебели - имахме момче и момиче с някакви здравословни проблеми, много дебели. Те, милите, винаги оставаха встрани от веселбата и еуфорията при записването, много ми беше жал за тях. Аз попитах "ама и аз ли може", защото бях много дребничка, а той каза "ами да, за теб даже е най-подходящ този спорт, тъкмо ще пораснеш". Но не ходих дълго - пресрещнах си пръста още в началото, а и просто не ме биваше хич. Повечето се отказаха, останаха само две-три момичета за по-дълго. Куриозното е, обаче, че едната ни съученичка, която стана изключително добра волейболистка и ходеше по републикански първенства,  веднага след 11 клас се ожени за въпросния готин треньор и са заедно и до днес.
Задължително трениране при нас не е имало. Спортът тогава беше не толкова заради спортни върхове, а за да се ангажира свободното време на децата с нещо смислено, защото ние растяхме сами и без контрол през деня, деца с ключ на врата. Родителите на работа и децата бяха обхванати във всевъзможни извънкласни дейности - кръжоци, езици, музика, танци - кой каквото го влече, важното е да не се шляе детето по улиците и да "мисли за глупости".
Ако някое дете покажеше изключителни спортни заложби, му се обръщаше специално внимание и му се възлагаха "олимпийски"надежди. Във Варна спортните клубове не бяха толкова развити, като в София, а и бяха само два. Но си спомням, че моя съученичка, която имаше много добри постижения по художествена гимнастика, идваха да я "гледат" от София специалистки от столичните клубове и бяха я харесали, но родителите й не се съгласиха.

Спортувала съм само в училище. И двамата учителя по физическо бяха много амбициозни, и имаше и мъжки и женски отбори по баскетбол, волейбол, хандбал и лека атлетика. Участвах във всички без волейболния. Ходехме на състезания, постоянно имаше някакво. Което беше проблем за учителката ми по математика, че пропусках олимпиадите. ММ е завършил спортно училище, баскетбол. До скоро ходеше да поиграва, сега няма време, а и го мързи.

Ааа, Стейси, щом е такава работата, стискам палци и аз! Дано стане, щом сте го харесали! Пък ние ще дойдем на откриването, да ви върви на сговорчиви и дружелюбни гости.

Дано се случат нещата! Броят на дините под мишница ме притеснява, но пък от друга гледна точка-моят мъж и съдружникът имат нюх. Аз съм контрата, по принцип.   Моят мъж някой пък се сърди, като погледна черногледо, ама бутаме...

Светалчо,  Ще разкажа какво се случва по-натам!  Вярвам, че каквото и да се случи, е за добро.

не се притеснявай от броя на дините  
ела да ни видиш нас  

пс/ сетих се за сезона на дините  на Галена и Устата - яка песничка

Тъкмо се вбесих, че ще трябва да сменям крушка в банята. Детето се къпа на тъмно.
Да де, ама току що светна пак. 
Няма да сменям нищо днес.
Битовизми....

mariat, честно, тази салата ми звучи много зле. И сушена кайсия и ядки...категорично не ако целиш свежа салата.

Среща в Пловдив не ми е баш по вкуса, ще е близо основно на софиянци и пловдивчани, които са си там така или иначе.
В.Търново, Габрово са горе-долу в средата на Б-я.

махаш кайсията, вместо семена използваш варена киноа. Винегрет- тук са ти смлените семена, олио от гроздови семена и балсамико.

Sesylle, не целя свежа салата. Целта ми е нещо различно. Да има нещо кисело( тук това ще е дресинга), нещо сладко- наситнени кайсии, някакви ядки заради омега киселините, а и заради естетичния вид. Както има поговорка- За всеки влак си има пътници. Просто моя влак още не е на коловоза!
Titina, това е другия вариант- киноа, но защо така за кайсията? Пробвала съм различни салати с кайсиево чатни. Екстра са си.

mariat, различно - ок. Но това звучи и ще изглежда точно като "имах някакви неща останали и реших да направя салата".
Кайсия можеш да сложиш в пастет от сирена, но с чери, рукола, бейби спанак...не мога да я възприема.
Все пак ти си решаваш. Аз коментирам от страната на клиент.
А такава салата ще струва минимум 7.50лв., за странен вкус който ще се хареса на малцина.