Кюретаж и забременяване след това - тема 71

Боже, Елея, какви хора........... По-добре ти  е без такъв приятел! 

Съгласна съм момичета гледам да влагам енергията си в хората , който знам ,че найстина ме обичат

Искам да успокоя всички, които са преживели кюретаж, че скоро и при тях щастито ще дойде. Преди месец и аз писах в тази тема и бях на ръба на нервна криза, защото повече от година след кюретажа ми не забременявах, въпреки че опитвахме редовно. Вече бях сигурна, че имам проблем и си бях запазила час за репрудоктивна клиника, когато за моя най-голяма радост ми зъкасня а след това започна да ми се вие свят и накрая теста излезе положителен. Не губете надежда и вярвайте, че скоро ще имате едно прекрасно бебче. 😘😊

eleq, това което пишеш си е направо страшно... Винаги съм си мислила, че човек преписва на другите качества, които той носи. Явно тази твоя приятелка е решила, че щом ти нямаш дете, а тя има ти ще си злобна, завистлива и ще й навредиш с отрицателните си мисли, което показва само що за човек е тя, а не ти. Не ти е била приятелка. Човек, който те обича искрено никога не би си мислил такива неща за теб. Човек, който мисли това за теб не може да те смята за приятел. Приеми, че в този труден за теб момент си се отървала от един ненужен товар. Не мога да разбера защо като загубиш дете или ако си нямаш дете трябва веднага да се заключи, че ти ще завиждаш на другите. На мен ми е пределно ясно, че всеки си има проблеми, както и тези с деца. За какво да завиждам? Нито съм се отказала да имам, нито смятам, че с това и да няма човек дете животът му свършва и той ще завижда и ще се озлоби. Има толкова много дечица без родители на този свят, че ако човек има желание винаги може да е родител. Дразня се като цяло на това типично по български мислене, че някой ти мисли злото, ще ти навреди за това дай да го прецакаме първо ние... Сблъсквала съм се в чужбина с това и за съжаление именно с българите съм по-внимателна.

sssxxxx, тихичко честито!
стискам палци всичко да е наред до финал

sssxxxx,Честито.....
Лека и до финал.Ето че чакането си е заслужавало.
аз да ви кажа всички колеги и приятели които знаеха за Б и след това за К. се държаха много добре с мен.Питаха ме и и жените и мъжете защото ние сме страшно много хора  дали имам нужда да поговоря.Благодарна съм че никой не ми обърна гръб.Възможно е да е имало такива които са говорели шушукали зад гърбът ми ,но не съм разбрала.Винаги са ми помагали с каквото могат.

Woman in red съгласна съм с теб. Отървах се от ненужен " приятел " колкото и да ми е мъчно да го призная. И други мой приятелки имат деца или да бременни но от тях такова отношение не съм виждала даже напротив . Всеки си гледа живота и проблемите за какво ми е да седна да и завиждам нека и тя и малкия да са живи и здрави. Както каза ти света няма да свърши с това ако нямам дете не съм по малко човек. Правим с ММ всичко по силите ни това да се случи но ако господ е отредил за нас нещо друго не смятам,че мога да направя нещо. За това горе главите момичета и нас ще ни достигне щастието по един или друг начин вярвам а на теб sssxxxx ти пожелавам леко бременеене мисли положително и всичко ще е наред  

sssxxxx, честито и лека бременност!
Елея, на мен също ми е мъчно, когато загубя някого, когото съм мислела за приятел, но от друга страна съм благодарна, че животът отсява хората, с които можем да продължим спокойно напред.
Извинявай, ако ще те обидя, но тази жена си е чисто луда! Как може изобщо да й мине през акъла подобно нещо...бррр

Една история винаги има две страни  Ако аз остана бременна, а моя приятелка загъби бебето си, бих се притеснявала да контактувам с нея, за да не я наранявам    Като си бременнна или родиш те вълнуват главно неща свързани с това и все ще се притеснявам, че като ги споделям, приятелката ми се чувства зле. Може пък да си е помислила, че усещаш негативни чувства спрямо нея.Това може да не е така, но хората рядко си говорят право в очите, често проектират собствените си усещания в отсрещния човек   
Аз спрях да общувам с една приятелка преди време...Точно около рождения и ден бях в болница, сетих се, че има РД , но не и звъннах(много мразя такива честитки, досадно ми е и никога не мога да измисля нещо различно от да си жив и здрав), защото ми беше зле.2 ни по-късно тя ми звънна, но не можах да и вдигна. Разсърди ми се, аз и звънях след това 2-3 пъти, тя ми мотолевеше под нос и накрая спрях да я търся.
Тя си има своята версия, аз моята...Просто не се разбрахме. Кой знае какво е решила, че аз мисля...както аз съм решила, че тя пък мисли нещо   
А бяхме приятелки от 5-6 годишни.
Както и мъжът ми решава някой път, че аз еди какво си съм мислела, а аз откривам скрити замисли зад някоя негова дума. Заради премълчаното най-често се случват такива истории, а не всеки има смелост да каже нещата право в очите...или просто да поговори   
Но има и хора, истински близки хора, които ще ти изпеят всичко и ще ти досаждат до откат.
Но съм чувала реплики от мои познати също със загуба, че примерно са намразили свои приятелки, които не са били достатъчно тактични да не им споделят бременни и бебешки неща, защото това ги наранява.
Понякога няма полезен ход.

Ох, човешките взаимоотношения са най-сложни... Мразя репликата "Защо точно на мен?" Какъв е този въпрос? Станалото, станало. Пиша като човек минал по същия път като всички момичета тук. И аз претърпях загуба, беше ми криво, тежко и ужасно. Месец след абразиото етървата се похвали, че е бременна. След още три месеца и аз бях бременна отново. Е, явно така е трябвало да стане. Естествения подбор е чудо, природна му работа.
Бъдете силни и търпеливи, щастието идва

Сестрата на мъжа на сестра ми( ) съобщи, че е бременна около 2-3 седмици след К. Не ми е ставало особено мъчно, аз първия месец се държах.
Сега, обаче, и отделям дрешки...сестра ми, като разбра, че съм бременна и ми стовари чували с бебешки дрешки и всякакви принадлежности(тези от синът ми и ги дадох, когато беше бременна с племенницата). Та сега преравям чувалите и отделям за това бъдещо бебе...мъчно ми е и ги гледам...  Поне ще е момче, аз незнайно защо си бях навила, че бебето ще е момиче и бях подредила всички момичешки бебешки дрешки в един куфар и много им се радвах.Та поне това ме утешава, че не трябва да давам момичешките. Тя ще ражда в месеца, в който ми беше термина.
В никакъв случай не и завиждам, не ми е мъчно, че тя е бременна. По-скоро за дрешките ми е мъчно   
Месец след К, пък дадох 2 чанти с дрешки и други неща на приятелка, на която голямото дете е връстник на моето. На нея и беше много неудобно, явно се притесняваше, че на мен ми е кофти.

Тъп е въпросът "Защо на мен?", но пък аз съм си го задавала, даже първия месец след А се чувствах обидена на съдбата един вид. Не пуша, не пия, мм също, ядем здравословно, тренираме, гледам да не се стресирам , но човек е казал, че ти се случва това, кое от най-малко си очаквал.  Е наистина най-малко очаквах това да ми се случи, бях споделила преди време, че даже не знаех, че е възможно да спре да се развива.

Аз бях другата крайност...непрекъснато мислех, че нещо ще стане...просто защото нямам нито една бременност без проблеми. Само предния ден преди прегледа, когато разбрах , че има проблем , някак бях обнадеждена. Прекарахме целия ден в парка със сина ми, на пикник...четох книга за бременни и беше страхотно-слънчево, весело. Сега ми е трудно да мина от там, защото този ден си се чувствах бременна и щастлива.
В самото начало даже отлагах прегледа и се спирах да мисля, че наистина съм бременна, защото знаех, че е твърде вероятно нещо да се случи.От друга страна бях решила, че щом се разбере, че всичко е ОК, ще се опитам да изкарам една спокойна и щастлива бременност.Тази със сина ми беше много напрегната, лежах през цялото време, ревях всекидневно и общо взето бях много нещастна и затормозена.

Аз споделих, че също се стресирах като четох, че може да спре да се развива, това в отчетната тема и тогава имах кофти чувство, но все си мислех, че се самонавивам.

Честно да си кажа както Tifany спомена аз даже незнаех,че има възможност бебето да спре да се развива изобщо не бяхме подготвени ( със сиг. никой не е подготвен за такова нещо). Чувствата,който изпитвах си ги преживявах вкъщи сама което изобщо не е добра идея.Исках колкото се може по бързо да ми мине да се съвзема. Отношението и не беше най-правилното аз не бих постъпила така с ния. Даже и втория път когато бях в болницата останах повечко тя пак не звънна а очаквах ,но уви. Просто не е била приятелка незнам аз наистина не бих постъпила така. Братовчетка ми роди ноември точно когато ми беше втория термин купих на малката толкова сладки нещица веднага отидохме да я видим но и за миг не ми мина през акъла защо тя а не аз. Помислих си единственно ,че сега щяхме да чакаме и нашето бебе да се роди всеки е различен в крайна сметка и аз не я виня това си е неин избор