Берен Саат от Звездите ... до Великолепната Кьосем към нови завоевания >Тема 14

Филипине      бъди щастлива, с късмет в любовта и чудесно здраве    весел празник  


Приятен ден на всички  

Здравейте!

Благодаря за всичко, което сте споделили!

Дана
Споделям напълно мислите ти за двореца и за обречеността и проклятието на това да се родиш там. Снощи догледах последния епизод и много се натъжих. Много ни е интересеин сериала, но прекалено много мъка и безнадеждност.има в този дворец. Гевхерхан не заслужаваше да приключи така живота си, а никоя майка не заслужава детето й да избере смъртта пред липсата на избор пред очите й. Не знам защо Мурат взе това решение и кого наказа всъщност - Атике да живее цял живот с мъж, който обича друга или Гевхерхан, която накрая предпочете смъртта пред нещастието. Да се родиш жена в онези времена е било изключително сложно. Какво ли е от раждането си да знаеш, че никога и за нищо няма да имаш избор. Затова се чудя как изобщо някои от тях все пак градят мечти.

Филипине, честит рожден ден!
Бъди здрава и щастлива!
Весел празник!
    
        
Честита пролет, момичета!

Благодаря за пожеланията и Честита пролет на всички !

В контакта четох , че Берен ще снима филм през лятото с Илкер Калели и се надяват на сериал .Много ми се иска партньор да и бъде или Кадор Доулу или Бурак Озчивит ( ако не им хрумне 3 сезон на Кара Севда )

Честит рожден ден, Филипине! Здраве и много щастливи мигове ти желая!

Много ме радват новините около нашето момиче, дано се окажат истински.
Идеята за римейк на японски сериал ми харесва. Съдейки по "Майка", който гледам с голям интерес, а и по заглавието на проекта, си мисля, че ще бъдат засегнати изначални пробеми на женската психика, възпитание и морал. Японците умеят да драматизират, за да извадят на повърхността чувства и емоции, да подчертаят значимостта на семейната среда, на възпитанието и преживяванията на героите.

А Берен твърдо и безотказно следва пътя и каузата си - правата на жените в този все още мъжки свят, за което искрено й се възхищавам. Дано направи успешен проект - тя го заслужава, жените в Турция го заслужават.

Филипине      Серената
   И с вчерашна дата има публикация за завръщането на Берен на екрана с филм и сериал 

Vakitsiz Horoz‏ @vakitsizhoroztr  19.03
BEREN SAAT’TEN YENİ DİZİ SÜRPRİZİ


http://vakitsizhoroz.com/beren-saatten-yeni-dizi-surprizi/


   Въоръжавам се с търпение и то най-вече за нов сериал 

Здравейте

Честит рожден ден, Филипине! Здраве, късмет, успехи и много радост!

Аз също много се надявам да гледаме Берен на екран от есента!

Дъгичка

Много ме натъжават последните серии и сега като изгледах и втория анонс за 46/16 серия направо съм... . Мурад тепърва ще губи и сина си , ако следват историята. Скоро Баязид ще бъде екзекутиран...дали това ще е във връзка с Касъм и фактът, че Калика го удари . Много тежки серии предстоят, не знам, как ще ги гледам, честно казано...много се натоварвам емоционално

 

Честита пролет! 

Филипине, честит рожден ден!
С най-хубави пожелания!

Дъгичка, Дана, благодаря за постовете за „Кьосем“!
Наскоро разбрах, че в „Лунна светлина“ (Moonlight), който тази година получи Оскар за най-добър филм, главният герой в неговите три възрасти се играе от трима актьори. Може би никога нямаше да обърна внимание на това, ако гледах „Кьосем“ сама, а не във форум; толкова естествено ми се вижда.

Много интересни неща видях в последния еп., ще се спра само на някои.
Дана, наистина в последния еп. имаше голямо движение в опознаването на героите. На мен продължава да ми харесва успоредното показване на жените по време на Женския султанат: жените са не само боркини за власт, но и за любов.   
Независимо от различното, от което тръгват (Гевхерхан не иска повече да е средство за своите Валиде и брат султан, да преживее още един нещастен брак и до края на живота си да бъде емоционално или фактически сама като Кьосем, докато Атике не иска изобщо да започва с това, виждайки пред себе си съдбата на Гевхерхан) и различните средства, които използват, водени от своя характер и опит в любовта, двете сестри извънредно много си приличат. Те изпитват жажда за любов, която стопява всички разлики между тях и ги прави достойни жени и дъщери на Кьосем. Заради любовта обаче те не искат да бъдет средство в дворцовите игри, респ. и за поддържане на плана на Кьосем с влиятелни и верни на нея паши,  и това е първият сигнал за Кьосем и нейното мислене, който идва от страна на сестрите.
 
В успоредност ни показаха и легендарната жестокост на Мурад. Веднъж като физическа: нещастника, който окачи на кука на площада: „Дестур. Султан Мурад Хазретлери!“ прозвуча като надпис на визитна картичка, и не по-малката емоционална жестокост, която прояви при „разпределението“ на сестрите си и най-приближените му мъже в семейства и кой кого ще обича. Тръгна от това Атике да не се самоубие; останалото беше „човешки материал“, както има един кошмарен израз; бездушно отношение на фараон към бездушни и напълно подчинени същества.
   
Вторият сигнал за намеренията на Кьосем идва от братята. Баязид се определи като разкъсван между разума и сърцето, като очевидно сърцето го тегли към майка му, а сега и към Калика, която го посъветва да избере страната на сърцето. Към сърцето обаче принадлежат и братята и сестрите и Баязид вече знае, че приближавайки се  към Гюлбахар, губи „всички, които обича“. Разумът очевидно го тегли към Кьосем и свързаното с нея. Раздвоената същност на Баязид, започвайки от неволното издаване на Касъм и в момента достигайки до съзнателно противопоставяне на султанската заповед за смъртно наказание на Гюлбахар, постепенно изтънява откъм разума и се разширява присъствието на човека със сърце в Баязид. Това работи против Кьосем, защото Гюлбахар не е просто майка, а Валиде със свои намерения.

Следващ сигнал за пропукване в системата виждам в Касъм. Сега няма да пиша за него, вече доста неща споделихме. Засега поведението му определям като: страх от Баязид заради досегашния опит, и основно - стремеж към трона. За второто засега Касъм вижда като противник Баязид, но, ако всичко се случва по ред, следващ противник ще е Мурад. Може би тогава Касъм ще разбере и това, че точно от него е трябвало да се страхува най-много. Активността на Касъм също е сигнал против плановете на Кьосем.
 
Преди да се върна към Гюлбахар (и Баязид) искам да посоча някои общи моменти между Гюлбахар и Айше. И двете са Валиде: Гюлбахар - на първия престолонаследник по вижданията на Кьосем, втората - на единствения престолонаследник по закона. И двете се борят активно за власт: едната до сина си, другата до Мурад; едната направи опит, другата успя в убийство на член/членове на династията и на самия султан; и двете направиха престъпление срещу Кьосем като заемаща държавен пост, срещу  държавни служители на високи постове, срещу множество хора и материални ценности в столицата. И двете са много жестоки, заради своите деца и себе си, убиват други деца. Айше уж заради любовта, която, ако е имала, отдавна е изгубила и тя го знае, правела го, за да си върнела Мурад (като убие детето му?).  За сравнение: прим. Фария заплашва равностойната на нея Айше, но никога нейните деца. Гюлбахар и Айше са си лика-прилика, но Гюлбахар е по-умна. След като бяха квит помежду си, от затвора тя написа писмото до Фария за делата на Айше. Ясно и беше, че Айше е пратила отровата и в предсмъртната си агония Гюлбахар пусна своята отрова. Направено в момент, когато Гюлбахар щеше да напусне бойното поле завинаги, това писмо издаде едни следващи намерения на Гюлбахар, за които нямаше да и стигне времето да постигне по друг начин. Писмото не целеше самата Айше, а нейното шехзаде. Без майка, а Гюлбахар знае, че тя ще получи голямо наказание, съответстващо на голямата и вина,  шансовете на малкия Ахмед, ако оцелее, ще бъдат по-малки, а съответно на Баязид ще нараснат още повече. Писмото говори за едно изключително хладнокръвно и рационално, жестоко, а и некоректно отношение към Айше. Защо трябваше да издава Айше, след като двете си разчистиха сметките, а Гюлбахар си отива? В предсмъртния си час, оставила без майчина защита или посочила на Синан чрез удара върху майка му малкия Ахмед като следваща мишена, Гюлбахар направи последното възможно за възкачването на Баязид на трона. Ако е нужен нов султан, Ахмед или ще е съвсем малък, или беззащитен, или въобще няма да е жив, и ще прибегнат до братята, пръв сред които е нейният син. Тъй като е напълно разобличена и не очаква помилване, на Гюлбахар не и остава нищо друго, освен спокойно да изпие подадената от сина отрова. Тя няма друг полезен ход. Валиде няма да стане, но поне Баязид приближи още малко към трона.
 
За оценката на Гюлбахар имаме много материал; всеки може да я види различна. Моето мнение е такова:
Първо, аз виждам Гюлбахар в светлината на епохата. Не съм съгласна, че вижданията  на Кьосем са само нейни лични виждания. Тя ги донесе със себе си, „зарази“ с тях Ахмед; двамата ги превъплътиха в династична и дворцова за времето на управление на Ахмед  култура. Спасяването на Мустафа имаше широк отзвук: спомням си как Зюлфикяр съобщи първото изявление на султана пред хората на улицата, тяхното задоволство, че няма да погребват малки шехзадета; вижданията на Кьосем имаха поддръжници сред отделни паши – Халил е още с нея, сред много членове на Дивана, когато след смъртта на Ахмед беше приет и прокаран в практиката закона на Кьосем, както виждаме в момента – второ поколение живее с тези виждания, никой не приканва и не говори за фетва за екзекутиране на шехзадетата (което се случи при възкачването на трона на Ахмед), напротив, те се приемат някак си естествено, навсякъде са с Мурад, наричат ги „шехзаде“, дори спахиите се вълнуват Мурад да не ги е екзекутирал и т.н. Искам да кажа, че идеите на Кьосем, които бяха нейна лична, донесена от Кефалония култура и едновременно с това са духът на епохата на Ренесанса (Анастасия от портрета и „възкръсналата“ А-на-стасия като бял жасмин) в градината на двореца, са се превърнали в дворцова и обществена култура. Вероятно не всички я споделят, но не чуваме никой да роптае и да обсъжда фактическото положение с шехзадетата братя по време на управлението на Мурад. Това създава други стандарти за оценка на Гюлбахар, по които тя би трябвало да бъде оценявана от нас в сравнение, напр. с Хюрем. Ако убийството на шехзадета в епохата преди Ахмед и Кьосем е било норма, по времето на Ахмед и Кьосем това може да се определи като нехуманно и неприемливо. Защото това е времето, когато човекът и човешкият живот се налагат като ценност. Според мен, по различен начин трябва да съдим хората преди и хората след тази епоха и примерът, който вече имат. То е все едно днес да оправдая Халиме, Сафие, Гюлбахар или Айше, които убиват деца. (Хюрем не е убивала шехзаде. Тя, Михримах и Рустем събраха и дадоха „доказателства“, но пътят към екзекуцията на Мустафа започва в главата на Сюлейман с раждането на Мехмед и завършва с фетва, поискана от самия Сюлейман. Екзекутор на Мустафа, а и на Баязид като зае страната на Селим, и като следствие – на Джихангир, е самият Сюлейман. И страданието е негово. Детеубийца е Махидевран.) Ако смелостта и решимостта на Гюлбахар бяха насочени към това да помогне на Кьосем, която е запазила живота на сина и, след като Мурад вече има син и според закона и по правилата Баязид въобще не трябваше да е жив, вижданията на Кьосем можеха да се стабилизират още повече във времето и в обществото. Но сега Гюлбахар ползва стандарта от Кьосем: получава сина си жив, а иска да го възкачи на трона по един демодиран по това време начин, чрез убийството на останалите шехзадета.

Каква е Гюлбахар, страхуваща се за живота на сина си майка или властолюбива жена? За мен в Гюлбахар водещо е желанието за власт, защото, преди всичко,  така я определя самият Баязид. Естествено е да се страхува за живота на сина си; както казва Дана, някой сън или нещо друго, и смъртта ще дойде. Но дори, ако предположим, че опасността за Баязид под закрилата на Кьосем, от една страна, а от друга, избора на път към трона, да е 50:50, единствено възкачването на трона ще направи Гюлбахар Валиде. В другия случай тя трябва да гледа как Кьосем управлява. Затова за мен водещ при нея е мотивът за властта. Естествена аз не вярвам в това съотношение, тъй като виждам какво прави Кьосем, но важна е преценката на самия Баязид, че неговата сигурност е при брат му Мурад.

Има обаче други аспекти от плановете на Гюлбахар, които са много смущаващи. През годините тя е опознала сърцето на Баязид и е обърнала майчиното си лице към него: косичките, „Ти си най-важен“..., с което за мен тя примамва Баязид, тъй като зад гърба му прави неща, с които той не е съгласен. Но как би се чувствал такъв човек, ако един ден седи на трона, но знае, че зад него са убитите му братя, сестри, Кьосем, мисля, че Гюлбахар „взе мярката“ и на Калика, на останалите хора от сърцето му? Ако види от първа ръка цялата жестокост, която ние като зрители знаем, че носи неговата родна майка? Ако знае, че за нея династията е нищо, държавата, хората - също; как Баязид ще срещне вътре в себе си Кьосем и Гюлбахар като представи за децата, хората, властта? Особено когато след всичко известно за неговата Валиде, Баязид получи уверение и от Кьосем, и от Мурад, че той е част от семейството на Османите, че са заедно въпреки майка му. В какво би се превърнал Баязид с човешкото сърце, когато всичко това се случи и ще може ли да живее с него?
Пътят към трона за Баязид в мисленето на Кьосем аз виждам като многократно по-безопасен, отколкото този, по който го води неговата Валиде. Гюлбахар също знае това, защото познава Кьосем; но това е единственият път, по който Гюлбахар може да получи власт за себе си. Дори и да се стигне до това Баязид да е на трона, Кьосем никога не би допуснала Гюлбахар като Валиде до него. Тази майка, която получи жив и здрав сина си от Кьосем, за благодарност вече направи опит да убие нея, султана и  всички останали шехзадета (убийството на детето на Фария работеше също и в полза на нейните планове, не само на Айше), какво остава да има законно властта.

В крайна сметка жестокостта на Мурад, захранвана с „мириса на кръв“ от действията на Айше и Гюлбахар в стремежа към трона, изпитаха върху себе си вече и двете. Скоро  ще я изпита и Баязид, защото той все още има илюзии и смята, че Гюлбахар, която той спаси,  може спокойно да седи в провинцията, доволна, че синът и е жив. Но тя вече е по нова следа: диабет.
Много интересен беше диспутът между улемите, но не се наемам да го обсъждам. Разбрах обаче, че Мурад получи второ, след Яхя, предупреждение, че Аллах не обича жестокостта. Засрамен/или изплашен от любовта и молитвите към Аллах, които спасиха детето, Мурад изчезна и засега смъртната присъда към Сиваси ефенди не се състоя. Мурад отстъпи от позицията жестокост пред любовта и грижата за другия. Много бих искала някой друг да даде свое обяснение за тези моменти.

И наистина, много е тежък сериалът. Но има своя красота, която човек чувства, когато е потопен в него. Има и един пречистващ ефект: да си разбрал как са живели преди и то в "центъра на света" и да се завърнеш в нашия свят; да разбереш колко трудно са се налагали неща, които ние приемаме за даденост; да откриеш заедно със създателите на сериала следите на жените, които те са оставили от присъствието си в създадения за мъжете дворец: любов, грижа за децата, отговорност към държавата. 
Хубав ден!

Здравейте

Ваня ...какво да кажа...отново адмирации за прекрасния анализ!
Съгласна съм с теб!

Само имам леко разминаване по следното:

Напълно съм съгласна с анализа на Гюлбахар. Но имам друго мнение за това, че Гюлбахар и Айше бяха квит в онзи момент. Обективно и безпристрастно погледнато двете бяха квит още преди Айше да напише писмото до Фария, разкривайки Гюлбахар като част от заговора, независимо от благородните причини на Айше. Фактът, че Айше се "събуди" осъзнавайки, че враговете на Мурад са и нейни врагове я принуди да направи ход срещу Гюлбахар. Това вече наруши състоянието на квит между двете, също така тя нареди Гюлбахар да бъде отровена, което е още един ход. Така че, според мен Айше беше два хода пред Гюлбахар преди тя да се реши на писмото от затвора. Основна роля изигра това, че Айше се опита да я убие, това вбеси Гюлбахар и тя реши да си отмъсти.
Лично аз не мисля, че без Валиде шансовете на малкия Ахмед биха били по-малки, както и че оцеляването му е под въпрос. Айше не беше силен играч (т.е. дори и с нея Ахмед можеше да бъде отстранен при желание на предателите), като най-голямата закрила на малкия Ахмед е баба му - Кьосем. Още повече, че Фария е бездетна и няма за сега шансове да има деца, които да застрашават позицията на Ахмед. Също така, ако Гюлбахар беше екзекутирана или отровата беше истинска, то надали Синан паша би разбрал за това писмо до Фария и че точно Гюлбахар е причина за наказанието на Айше. Вижадаме, че информация за това имат тесен кръг от хора, това не стига до пашите. С една дума, лично аз не виждам ролята на Айше да е толкова голяма за шансовете на малкия Ахмед за трона .

Съгласна съм!
Но относно Хюррем: тя направи много опити за убийството на Мустафа и това, че не го уби беше чист късмет за самия Мустафа. Но опитите бяха доста. Хюррем, също така нареди на Нурбану да убие бременната от Сюлейман наложница, бившата прислужница на Нурбану/Сесилия (забравих й името). Нурбану разхлаби парапета на балкона и наложницата, носеща бебето на Сюлейман падна и почина. Хюррем уби неродено дете на Династията.
За самите "доказателства" срещу Мустафа...лично аз не съм съгласна, че самото решение е единствено и само на Сюлейман ...той беше подведен и накаран да мисли, че синът му ще го детронира. Хюррем много добре познаваше слабостите на Сюлейман, страховете му и се възползва от това. Сюлейман взе решение за фетва на базата на лъжливи доказателства, които формираха у него лъжливи съмнения.

 

П.П. Поствам резюмето на руски.
Май всичко ще се изясни - Касъм ще разбере най-голямата тайна на Баязид, а Мурад ще научи истинския си враг. Дали не ни заблуждават в резюмето или сериалът върви към края си, поради разплитане на интригата и изобличаване на предателите - Синан паша и Гюлбахар?! Баязид също вече ще бъде наказан, заради спасяването на Гюлбахар. Освен, ако не държат за заложник Касъм, но колко може да продължи това, ще го търсят и няма да има време за изява Гюлбахар - знанието й за диабета на Кьосем и т.н. Какво мислите?
Четох, че сериалът с двата сезона е общо 50 серии. Още четири серии до края...споменават рускините .


Утре ще се опитам да драсна някой и друг ред.
 

Ваня    Дана благодаря от сърце!

                  Кратко съдържание на 46 епизод
 
Тази седмица във ВВК Султан Мурад изчезва безследно. Кьосем Султан смята Султан Мурад отговорен за смъртта на Гевхерхан Султан.
Айше ражда детето си.
Страдащият от любов Силахтар търси разплата от Атике Султан.
Султан Мурад взема сериозно решение относно Айше Султан и именно това става причина за сериозно бедствие.
Султан Мурад, който е обзет от скръб внезапно изчезва безследно. Кьосем Султан взема властта в своите ръце. Сред народа се разпространяват слухове, че Султан Мурад е мъртъв.
Шехзаде Касъм научава най-голямата тайна на Шехзаде Баязид, а Султан Мурад разбира кой е истинският му враг.


Снимки от 46 епизод:

https://vk.com/album-78481828_242515696

Момичета, много ми се иска публикуваната информация за нов сериал на Берен наесен да е вярна, но не бързам да се радвам, защото не искам да се разочаровам. Иначе идеята за точно такъв сериал ми допада много. Сутринта прочетох един материал при рускините, в който пишеше, че договорът вече бил подписан. Както обикновено не беше споменат обаче източника. Дано скоро има официална информация. Много ми липсва Берен.

                 

Дана, Дъгичка, благодаря за резюмето и снимките.
 
Дана, така е, не съобразих всичко, наистина Айше има преднина и не са квит. Но нататък: ако все пак Айше е жива и след „събуждането и“, поне теоретично, съществува възможност да си върне положението и авторитета пред Мурад; би могла да го насочва и да му въздейства за промяна на отношението към братята като наследници в полза на сина му. Както стана при Осман. (Впрочем, въпреки, че братята му са живи и край него, ние не сме чули какво мисли самият Мурад за наследяването на трона; сезонът започна с края на регентството, ситуацията в момента продължава да е наложеното от Кьосем.) Според мен точно затова именно такава като Айше (била тиха вода до идването на Фария) е избрана от Кьосем за негова фаворитка, за да не наклонява везните към решения за наследяване от сина, което да принуди Мурад за мерки срещу братята. (Естествено Кьосем не знае за радостта на Айше при обявяване на края на регентството, т.е. управлението на Кьосем. За Айше този край може да означава и край на настояването на Кьосем за наследяване по възраст и ум.  Айше очакваше „тяхната епоха с Мурад“, а това, освен друго, може да означава за нея и бъдеще за сина и като пръв наследник след Мурад, какъвто е той по закон.) Същата причина виждам и в решението на Кьосем да остави Фария без деца като отговор на мярката на Мурад срещу Касъм. И Кьосем, и Гюлбахар се страхуват от силна жена до Мурад, защото самата тя и нейните деца биха били заплаха за участие на братята в реда за наследяване. Да, права си, че защитата на Ахмед е Кьосем, но Айше, ако е умна или обстоятелствата позволят това, би могла да играе важна роля. Затова смятам, че с писмото освен отмъщение, Гюлбахар преследва и някакви стратегически интереси,  свързани с реда на наследяване. Като размислих след твоя пост наистина виждам, че атаката е срещу самата Айше и тук намесата на Синан не е необходима; писмото ще свърши работа.

Хюрем не уби това дете. Когато разбра, че Сюлейман го иска, тя позволи детето да се роди; роди се момиченце. Въпросната наложница беше убита от Нурбану по поръчка на Хюрем.
За мен остава важно началото на вътрешния път за екзекуцията на Мустафа, което се заражда в самия Сюлейман: желание да го види на трона и Мустафа и Ибрахим като заплаха за него; по-нататък като заплаха и за самия Сюлейман.
Чакам редовете, които ще напишеш!

        Фил, да ти е честита рождената дата! Здраве и много радост ти пожелавам.

        На всички ви - честита пролет. И на нашата Берен. Нов сезон, ново творчество, което да ни радва!

Здравейте Честита пролет и от мен!

Ваня права си за Хюррем и дъщерята на Сюлейман от онази наложница, забравила съм вече. Но мисълта ми беше, че Хюррем имаше намерение и предприе неколкократни действия за убийството на Мустафа - първородното шехзаде на Сюлейман. Фактът, че покушенията над живота му не бяха успешни не омаловажава действията от нейна страна. Просто Мустафа имаше късмет в онези моменти и оживя благодарение на обстоятелства, върху които Хюррем нямаше власт. Махидевран опита веднъж да "върне жеста" (след неколкократни опити за убийство над собствения й син, знаейки, че зад всичко стои Хюррем) и успя по стечение на обстоятелствата и най-вече на това, че Хюррем беше отвлечена по това време. Не оправдавам Махидевран в никакъв случай, но разбирам подбудите й, още повече с оглед на тогавашната епоха. Хюррем непрекъснато опитваше да нарани Мустафа - било то чрез интриги, заговори или покушения и Махидевран като Валиде беше принудена да действа и тя, да нанася ответни удари, колкото и жестоко да беше всичко това.

Съгласна съм с теб...диспутът беше интересен. Според мен и двете страни имат известно право - от една страна Шейх-ул-Ислям предаде Султана като свика тайно събрание и най-вече агитираше за сваляне от власт Мурад и качването на Баязид на трона. Това е предателство към султаната и към самия Султан и властта му. От друга страна, законите не позволяват екзекуция на Мюфтията. Но пък до сега е нямало предателство от такъв мащаб на религиозно лице с такъв ранг и това е прецедент. Сиваси ефенди е духовник с по-различно възприемане на света от другите духовници, които заедно със законите на Всевишния, приемат и законите на Султана като намесник на Аллах на земята. Имам чувството, че Сиваси ефенди не разделя Мурад от другите хора и не приема с такава убеденост това намесничество. Неговите разбирания са изцяло свързани с прошката, благородността, помощта и милостта. За него екзекуцията е била проява на жестокост, както и забраната за намаз за покойния. Особено за второто, защото за Сиваси ефенди - тук на земята човек, дори и грешник би трябвало да бъде изпратен подобаващо, а ще бъде съден от най-висшата сила в онзи свят. Отказа от намаз за него е неправилна, защото смъртните, каквито и да са те (дори и Султанът) нямат право да лишават душата на човек, дори и грешник от правото на молитва, с която да бъде изпратен в онзи свят, където ще отговаря за греховете си пред Аллах (Господ, Всевишния).
Лично аз също не се наемам да приемам страна, но повече клоня към разбиранията на Сиваси ефенди (макар че не дадоха личното му мнение и оценка за самите деяния на Мюфтията, как ги разглежда той и според него как е трябвало да се постъпи). Дори и оправдана екзекуцията на Шейх-ул-Ислам, Мурад, трябваше да се позволи намаз за починалия и най-вече за душата му...защото всеки греши...и той вече е платил с живота си за греха си в този свят.


Странно ми стана защо Баязид не присъстваше на празненството за годежа на двете си сестри?! Минали бяха пет месеца след "смъртта" на Гюлбахар, за да е в траур. Такова ли е единството, което му предлагат?! Нали уж са семейство, а къде е Баязид на това семейно тържество?!   Може да дадат обяснение в следващата серия.

 

Ваня, Дъгичке или друга от момичетата, които следят сериала няма да мога да гледам он лайн, а и утре ще ми е много натоварен ден. Ако някоя от вас гледа он лайн и има няколко минути време и възможност, моля да драсне два реда, какво се е случило в серията! Благодаря предварително и се извинявам за нахалството ...ама пусто любопитство и липса на възможност да гледам довечера и на другия ден . Само ще мога да вляза набързо в темата да хвърля едно око.

 Привет, момичета!!!
 Благодаря ви за споделеното!!!
 Филипине, здраве и късмет ти желая!!!

 Честита пролет !!!


 Много се радвам на новините за Берен.
 Не съм се съмнявала в избора ѝ. Жена!!!
 Именно за това не мога да приема,
 че ролята на единствената Жена,
 която е управлявала Османската империя,
 трябва да се играе от три актриси.
 Изгледах втори сезон на Екатерина.
 Актрисата е същата.
 Сезоните се снимат с паузи от по две три години
 и това го смятам за напълно нормално за сериали.
 Дори има сцени от Топкапъ и турска реч.
 Усещам, че и все по-рядко се споменава името на Кьосем в резюметата. 

 Едже Йоренч се оттегли да пише за Мадоната.
 А дано е филм и да е с Берен.

 Иначе да ви се похваля, че ходих на кино и гледах Червеният Истанбул.
 Неджат Ишлер, не го бях гледала от първи сезон на Интикам.
 Много му се зарадвах, че изглежда перфектно.
 Както и в последните две серии на Ичерде,
 се смаях от вида на Uğur Yücel - режисьор
 и изпълняващ ролята на учителя Махир  в Моят свят.
 Okan Yalabık от Спомни си любима, го гледам в Родината ...
 и много ми харесва, като английски посланик.
 Мерт Фърат от Интикам започна с Гордост и предразсъдъци, но аз още не съм.
 Гледам и Енгин от КВФГ в ОК, но ...
 Ще сложа едно мнение, с което съм съгласна.

Diva,

и аз категорично не одобрявам този избор на продуцентите на Кьосем - един образ, изигран от 3 различни актриси. Не знам дали това е било предварително планирано, или в движение са променяли нещата, но ми дойде в повече. Според мен Берен категорично трябваше да започне сериала. За третия период нямам мнения, защото не следя втория сезон.

Благодаря ти за инфото за партньорите на Берен. Моля сподели за "Гордост и предразсъдъци" ако започнеш да гледаш. В момента гледам 4 сериала и нямам време за повече, но ако си струва...

А за останалите партньори

Здравейте

Успях да намеря време и да хвърля един бърз поглед на серията - много тежък епизод, поплаках си! Актьорите са страхотни и играта им е забележителна! Адмирации за играта на Нургюл ...голямо браво! Впечатлена съм!
Да кажа и аз своето мнение за това, че образът на Кьосем се играе от три актриси - лично за мен не е такъв проблем и честно казано дори ми допада. Ваня много добре обоснова мнението си в един пост за трите актриси, свързани с трите периода в живота на Кьосем. Според мен това хрумване е оригинално В началото на втори сезон имах проблеми с гласа на Нургюл, но свикнах и дори сега си мисля, че за този период от живота на Кьосем, Нургюл е много добро решение.

За другите партньори

Да спомена, кое ми направи негативно впечатление в последната серия - споменавам го сега, защото макар и много важен момент, не е от драматичните в този епизод, които изискват гледане с превод и разсъждение. Не ми хареса как подходиха сценаристите с откриването на Гюлбахар от Касъм - беше много изкуствено като цяло, защото логически е малко вероятно да се случи. Какво имам предвид - всеки знае, че при такава ситуация, в която е Гюлбахар залогът е много голям и най-малкото, което може да се направи е да се измисли стратегия за действие при такива рискови ситуации: скривалище в къщата или път за бягство (имаха пет месеца да измислят план, ако нещо такова се случи, как да се процедира). И основното - как при почукване на вратата на Калика, самата Калика ще отключи и отвори, без да предупреди Гюлбахар и Баязид, че някой чука на вратата, без да имат уговорка и без да чакат някого. И друго - докато Касъм викаше и отваряше вратите на другите стаи, Гюлбахар реагира така, както никой не би реагирал, чисто инстинктивно - застана с лице към вратата точно в средата на стаята. Това не е логично. Човек в такива ситуации инстинктивно застава до стената, където е вратата, така че влезлият да няма пряк поглед поне за секунди или пък застава в гръб, в опит да спечели ценни мигове.
Нямам против да следват този сценарий, но да бяха направили нещата по друг начин и по-логични, така просто ми е скалъпено .