Единственото нещо, което не можем да контролираме е времето. То безвъзвратно отминава и ни прави по-уверени, по силни (духовно, не физически), по-мъдри.
Спомням си една приятелка, която казваше " Не искам да се върна назад и да бъда по-млада с 10 години. Искам да имам акъла, който ще го имам след 10 години, за да знам какво да правя сега."
Никога няма да я забравя.
Колкото до това да се чувствам стара - НЕ! Душата ми е такава, каквато беше и преди 20 години. Само тялото е малко застаряло, но това не ми пречи. Опитвам се да го поддържам колкото се може повече, за да ми служи по-дълго време. И не мога да се представя как мина времето и децата ми вече са над 20. Като че ли вчера бяха малки и ги водех на детска градина.
Иначе живота ми си е същият. Интересите - същите, хората около мен - също. И не се гледам всеки ден в огледалото. Вероятно и заради това не се чувствам "остаряла".
Все още мога да отида на дискотека ( не са модерни, но има подобни заведения), да танцувам почти толкова, колкото и преди. Да щурея и да се забавлявам, да правя "глупости". Единственото, което ми напомня за годините е, че не съм толкова въодушевена и приемам случващите се неща естествено и такива , каквито се случват, без да се опитвам да ги контролирам.
Е, ако това е да остарееш - ОК. Доволна съм. А как изглеждам - нали споделих, че рядко ползвам огледало и рядко виждам промените. Т.е. рядко се "стресирам".
Виж целия пост
Спомням си една приятелка, която казваше " Не искам да се върна назад и да бъда по-млада с 10 години. Искам да имам акъла, който ще го имам след 10 години, за да знам какво да правя сега."
Никога няма да я забравя. Колкото до това да се чувствам стара - НЕ! Душата ми е такава, каквато беше и преди 20 години. Само тялото е малко застаряло, но това не ми пречи. Опитвам се да го поддържам колкото се може повече, за да ми служи по-дълго време. И не мога да се представя как мина времето и децата ми вече са над 20. Като че ли вчера бяха малки и ги водех на детска градина.
Иначе живота ми си е същият. Интересите - същите, хората около мен - също. И не се гледам всеки ден в огледалото. Вероятно и заради това не се чувствам "остаряла". Все още мога да отида на дискотека ( не са модерни, но има подобни заведения), да танцувам почти толкова, колкото и преди. Да щурея и да се забавлявам, да правя "глупости". Единственото, което ми напомня за годините е, че не съм толкова въодушевена и приемам случващите се неща естествено и такива , каквито се случват, без да се опитвам да ги контролирам.
Е, ако това е да остарееш - ОК. Доволна съм. А как изглеждам - нали споделих, че рядко ползвам огледало и рядко виждам промените. Т.е. рядко се "стресирам".
Някак си ми е трудно да приема лицето си сега, защото бръчките, които се появяват, а и някои житейски трудности оставиха своето отражение, но не съм и грозна, така че не е болка за умиране. Научих се да гледам на нещата от живота по-философски и от тази гледна точка сега ми е по-лесно и не ми липсват времената, в които се връзвах за глупости. Да, липсват ми безгрижието и свободното време, но никога не бих ги заменила за това да бъда майка, защото независимо дали съм стара, или млада мисля, че най-безценния дар в живота е дъщеря ми, а нея я нямаше в младежките ми години. Когато играя с нея, се чувствам и аз на 3 г. Възхищавам се на живота през нейните очи и това ми помага да се чувствам млада отвътре. От болезнен опит научих, че ако любимите ми хора и аз сме живи и здрави, заедно сме, имаме какво да хапнем и облечем ( дори и скромно ) и къде да се приберем значи живота си е ОК и не ми трябват нито материални блага, нито младост. 
