Опитва се да бъде опърничав :) 4 г.

VSD, дъщеря ми е хиперактивната. Тя сладко почти не яде или съвсем малко, просто не обича. И телевизия не гледа. От половин година имаме таблет, телефонът ми е съвсем обикновен, та от скоро се кротва да гледа, но предпочита да играе. Ако има възможност я пускам да потича, ритат с малкия в коридора една мека топка... Определено има нужда от движение и то много. Най-зле е ако не е спала следобяд, но понякога решава, че няма да спи и не заспива. Много влияе и моето състояние. Лошото е, че сме като скачени съдове - ако се изнервя от нейното поведение, това само усилва възбудата й.

Изобщо не са забравили...В книгите на Фитцхю Додсън си пише черно на бяло, че четвъртата годинка е като втората, абсолютен регрес в поведението, че и примери е дал човекът (немалко и със собствените си деца) Впрочем, в друга книга бях чела, че към 4г има някакъв бум на тестостерон при момченцата, качвали се нивата няколко пъти, което си е фактор не за подценяване...
Мама Ру - кой луд ще те упрекне, че сключваш сделки, та той бизнесът на родителството е такъв Просто границата на изнудването понякога се прекрачва, от отсрещната страна. По стечение на обстоятелствата, ние посещаваме болница 3 пъти седмично от около 3 години. Съответно, никога не сме имали удоволствието да видим коопериращо дете в тези моменти. Понеже клиниката е детска (с неголям брой пациенти, поради спецификата) и там винаги има почерпки, дребни подаръци за децата и др глезотии. Понякога, когато ситуацията е била нетърпима, сестрите са го развличали с тези неща. Но ей го на нашичкия, вече на 4г, и сега всяко посещение е "ще си дам ръката за боцкането, но искам подарък!". За сега всички са глухи за протестите ми, защото още един комплект цветни моливи, стикери, динозаври или гумени играчки, и ще си сложа край на живота  Но човека е усетил якия блекмейл и не му дреме, защото знае, че ще му сгънат. 8-месечното на Анелия888 ме съмнява да прави някакви съзнателни опити в посока неподчинение, но едно 4-годишно е ясно като бял ден, че абсолютно знае какво прави, кое от кое следва и какъв ще е резултатът. Опитвал се е да ми вкарва заплахи от сорта "дай ми еди-какво-си, ЩЕ СЕ РАЗПЛАЧА!", на което аз с усмивка му отвръщам "ок, няма проблем, поплачи си, ако имаш нужда" и обръща палачинката "Ти що ме казваш да плача?"  Когато направи нещо съвсем сам, без чужда намеса, напр. скача на леглото, залита и си чуква челото в стената, след което се обръща и започва ревейки да крещи на най-близкостоящия (в случая баща му): оххх как се ударииих, ти си гаден, не те обичам, махай се". Тогава му казвам да се сърди на себе си, защото не е внимавал и тогава ревем, че мама го КАРА да се сърди...Изобщо, цирк и половина. Днес цял ден е като писенце след вчерашния ден на наказание без любими играчки. 

Мейбълин, на нас по едно време също ни се налагаше да ходим по зъболекари и доктори, та си имаме сега две торби с колички. Аз съм ограничила разходите до 5 лв и поне себе си успокоявам, че не са висока цена за малко немрънкане.

И моят синковец е в такъв период и също е на 4г. Наказанията не бих казала, че имат ефект. И той обвинява другите, научи се да се катери по секцията и веднъж го хванах в полет, но си удари леко кракът, почна да реве, да пищи и да ме удря и накрая със злобен поглед ми каза - Ти защо не ме хвана хубаво?! Е, изяде си шамара, но вече не смее да се качи. Гледаме да го стягаме, но баба му много му угажда, а като е болен (доста често) се налага тя да го гледа. В магазините поне вече не се тръшка, успяваме да сключим сделка, играчки без повод не купувам, че сме се заровили.Ако започне много да трупа го питам кое ще върнем, и връща нещо, позволявам 1 или максимум 2 неща да си вземе, често дори не ги яде. Но вкъщи, ако иска нещо и не му се угоди е голямо тръшкане, аз го оставям да се тръшка, а ако много ни изнерви го пращаме в стаята му, наказан. Преди не изпълняваше наказания, но вече се примири. Ако се тръшка за нещо не го получава, и винаги е било така, но продължава да го прави.

това не е нищо.
моят е далеч по-изобретателен.

засне на видео баща си в 00. след няколко дена каза: дай ми нещо сладко иначе ще покажа видеото на възпитателката в Дг 
мъжът ми направи очи-палачинки....

asyalein  разби ме, честно! Като гледам, твоят е точно 1 година по-голям, така че очаквам развитие и у нас по този въпрос 

ааа това беше миналата година.
сега е шеф и не иска позволение, сам се награждава със сладко