След 20 години каране всеки ден вече съм яко претръпнала и ошлайфана. Ама аз си знам, че колата е моя и ако нещо я съсипя сама си плащам ремонтите, така че хем до някаква степен не ми пука, хем пък си я пазя. Паркирам навсякъде, обикновено бързо ми се получават нещата, но ми се е случвало и с повече маневри. Голям майтап е, че на малко място навирам колата лесно /карам голямо комби/, а на нормално място маневрирам повече. И другия парадокс - с голямата кола са ми по-лесни маневрите, а преди това с една малогабаритна се виждах в чудо, не знам защо, уж трябваше с нея по-лесно и бързо да се паркира. Така че си знам - за мен колкото по-голяма кола, толкова по-добре 
А на изпита ми за А категория беше голям майтап. Аз карах курса лятото, нормално като за мотор, но счупих ръка на едно стълбище по супер тъп начин. И съответно прекратих курса. Примирих се, че ще го довърша следващото лято. Да, но зимата се оказа необичайно мека и януари ми звъни инструктора - имам един, който настоява възможно най-бързо да се яви на изпит тука, искаш ли и ти с него. Аз пълен шах, не съм се качвала на мотор от половин година ама си казвам какво пък. И се съгласих. Взех 1-2 часа, които ми оставаха и бързаме да се явим на изпита, защото идея си нямаме утре времето как ще ни изненада и дали няма да свие студ. А момчето, което заедно с мен се явяваше беше голям чешит - имал 3 мотора, сам си ги ремонтирал, карал си ги човека ама няма категория. Близо до тях явно имало стоянка на ченгета, те го научили и всеки път като се прибирал го спирали, забележете, не за да му пишат актове, че кара без категория ами за да им дава рушвети. На него обаче бързо му просветнало, че му е по-евтино да вземе категорията отколкото да ги финансира и се захванал с курса.
Не знам дали някоя от вас е минавала полигон с мотор, но е общо взето почти същото като с кола - разни фигури се правят. И двамата бяхме еднакво зле на фигурите, нито веднъж не успяхме да направим целия комплекс без грешка, все някъде имахме проблеми, което за мен беше ок при условие, че сефте започвам да се уча, но бях много учудена, че и той грешеше яко на полигона, а има стаж зад гърба си. В деня на изпита ние нервни, докато чакаме изпитващия за последно въртим фигурките и се отчайваме, на всичко отгоре проклетия мотор скъса жилото на съединителя. Инструктора се видя в чудо, имаше жило ама не може да го смени. Да ама колегата с трите мотора беше печен в това и веднага отремонтира моторетката. Дойде изпитващия и аз като дама минавам първа. Целия комплекс без грешка! Минава колегата - и той! Инструктора захилен до ушите, защото дотогава аз все му събарях колчетата и ги газех с мотора и се майтапехме, че като завърша курса ще му дялкам нови колчета. Изпитващия беше много доволен от нас и с кеф ни разписа протоколите.
Та така, понякога става голям купон. Захир, не се шашкай толкова и не го мисли. Успех утре!
Виж целия пост
А на изпита ми за А категория беше голям майтап. Аз карах курса лятото, нормално като за мотор, но счупих ръка на едно стълбище по супер тъп начин. И съответно прекратих курса. Примирих се, че ще го довърша следващото лято. Да, но зимата се оказа необичайно мека и януари ми звъни инструктора - имам един, който настоява възможно най-бързо да се яви на изпит тука, искаш ли и ти с него. Аз пълен шах, не съм се качвала на мотор от половин година ама си казвам какво пък. И се съгласих. Взех 1-2 часа, които ми оставаха и бързаме да се явим на изпита, защото идея си нямаме утре времето как ще ни изненада и дали няма да свие студ. А момчето, което заедно с мен се явяваше беше голям чешит - имал 3 мотора, сам си ги ремонтирал, карал си ги човека ама няма категория. Близо до тях явно имало стоянка на ченгета, те го научили и всеки път като се прибирал го спирали, забележете, не за да му пишат актове, че кара без категория ами за да им дава рушвети. На него обаче бързо му просветнало, че му е по-евтино да вземе категорията отколкото да ги финансира и се захванал с курса.
Не знам дали някоя от вас е минавала полигон с мотор, но е общо взето почти същото като с кола - разни фигури се правят. И двамата бяхме еднакво зле на фигурите, нито веднъж не успяхме да направим целия комплекс без грешка, все някъде имахме проблеми, което за мен беше ок при условие, че сефте започвам да се уча, но бях много учудена, че и той грешеше яко на полигона, а има стаж зад гърба си. В деня на изпита ние нервни, докато чакаме изпитващия за последно въртим фигурките и се отчайваме, на всичко отгоре проклетия мотор скъса жилото на съединителя. Инструктора се видя в чудо, имаше жило ама не може да го смени. Да ама колегата с трите мотора беше печен в това и веднага отремонтира моторетката. Дойде изпитващия и аз като дама минавам първа. Целия комплекс без грешка! Минава колегата - и той! Инструктора захилен до ушите, защото дотогава аз все му събарях колчетата и ги газех с мотора и се майтапехме, че като завърша курса ще му дялкам нови колчета. Изпитващия беше много доволен от нас и с кеф ни разписа протоколите.
Та така, понякога става голям купон. Захир, не се шашкай толкова и не го мисли. Успех утре!
Като почне да ме навигира, оплитам конците 
Като вземе да ми върти с пръст на къде да въртя волана и ептен се обърквам. Спирам за секунди да го гледам на къде ми върти и почвам да въртя на другата страна. Луда работа. Като съм сама се мотивирам и съм по-оправна. 
Отвратителна кола - дъъълга, цялата в датчици, какво пипнеш , все пищи и свири. Мразех я, с радост я продадох, а мъж ми само не ревна за нея, че беше много мощна и много се обичаха. Но я разкарах, за да обича само мен 
Много съм привързана към нея и страдам, че като се роди №3 сигурно ще трябва да сменим колите с мъжа ми, защото аз имам повече ангажименти около децата и вероятно ще ми трябва по-голямата кола. Тази поне що годе лесно се кара, нищо че е голяма.
Спокойно ми е с него...Знам, че и на пистил да го направя, ще похабя една заплата, не повече, та не се притеснявам ич 
Това е ключът към спокойствието... 
.
Зор виждах с волана.
Нашите имаха Вартбург, ужасен беше