Сега я пратих в банята и после си лягаме. Би стояла още два часа поне, ама не пускам повече гювеч.
Утре в 10 ще става да поучи, че като дойдат малките докъм 16 часа няма да може да учи. Половин час най-малко й разресвах косата тя докато разказва. Обича да я реша, защото внимавам и не скубя. Обаче как ще се справи с тази коса, не знам. Огромна и къдрава на пружинки за химикалка. Голяма мъка.
Събрала е доста възмущения, несправедливости и учудване как е възможно това и онова. Толкова е сладка - чиста като сълза, невинна като цвете... Умът й се лута и се опитва да си обясни неща, които са трудни за обяснение. Как ми се иска да сложа над нея чадър и да я предпазя от всичко и най-вече от разочарованията и малките предателства, които сега й се виждат огромни и чудовищни. Не искам да научава, че после могат да станат големи и още по-чудовищни...
Обаче това е положението - растат и животът ги подхваща в грубите си лапи...
душичка. Ще си намери нейният начин за стилизиране
. Чудесна баба си, Свет (сигурна съм, че не само баба)
