С първите пролетни лъчи, коремчето на Августинка, започва да личи

  • 39 335
  • 757
# 345
За дрешки, на дъщеря ми съм купувала доста унисекс, та и да е момче, повечето ще ги носи. А розовите - вкъщи 😃
Виж целия пост
# 346
 Да ви кажа как си родил, няма никакво значение за СРД. Тя не "ходи" само по родилите секцио. Не е и някаква глезотия, че да има да ги разбираш! Просто ти се случва! Пожелавам ти никога да не разбираш какво е - да си нещастна, постоянно уморена и да вършиш всичко по задължение и да се чудиш какво точно не ти е наред, че не можеш да го обичаш това дете. Не само него, ами и себе си. Пълна апатия! Не съм плакала, но се чувствах, като робот без емоции. Исках само да спя, макар че мисля,че успявах да спя сравнително доста - когато детето спеше, спях и аз, никой не ме е карал да се занимавам с друго освен детето. А аз имах в главата си една фикс идея - кърменето! Само това помня от този период , около 20 дни продължи. Добре, че се взех в ръце, разходки, срещи с познати, помощ от близките ми. А повярвай ми, не съм нито лигла, нито човек, който може да бъде лесно съборен психически. Но ето виждаш и мен не ме е подминало.
В болницата, където раждах имаше едно момиче, което по цял ден плачеше от всичко и за всичко. Тя беше родила, нормално така, че виждате, че както жени родили секцио, така и тези нормално не са застраховани от СРД.
Виж целия пост
# 347
Така е наистина, няма значение раждането какво е било. Може да се случи на всеки. Имаше няколко актриси напоследък, които се опитваха малко awareness по темата да създадат, защото наистина реакцията на околните обикновено е "лигла" или "вземи се в ръце" и подобни, а това си е сериозно състояние, което често изисква професионална лекарска помощ. Има стигма около него и е много кофти това положение. Аз също разказвах как не вярвам в депресията и със спорт, правилно хранене и нагласа може да се превъзмогнат такива неща, но не е вярно. Аз имах късмет, при мен малко и леко продължи след раждането и не беше съвсем депресия, но си беше достатъчно кофти да мислиш, че никога няма да си напълно щастлив отново и да се чувстваш виновен от факта, а някои майки имат много по-сериозни проблеми и наистина не могат да изпитат обич към бебето или даже физически са зле. Мисля повече трябва да се говори за това, за да може повече момичета, които разпознаят себе си сред тези описания на симптоми, да знаят какво им се случва и да потърсят помощ ако трябва и да не мислят, че са лоши майки или лигли.
Виж целия пост
# 348
Така е, Скийтър, хората не разбират, докато не им дойде на главата. Аз също съм от късметлийкоте, при които премина сравнително лесно и без лекарска помощ, но има жени, при които се стига и до самоубойство. Например сестрата на бившата ни хазяйка. Седем месеца слес раждането, не издържала и се нагълтала с приспивателни.
Важно е, ако усетите, че не можете да се справите само да се обърнете към специалист, не е срамно!
Аз честно казано излизам от кожата си, като чуя подобни на Стасита изказвания или пък..че нямало такова нещо, като СРД. В такъв случай съвсем кОлтурно им ксзвам : " Бай,бабо, да не те срещне мечката и като те срещне да не те изяде...".

Не искам да плаша някого, просто е добре човек да е подготвен, защото никой не е застрахован, нито родилите вече веднъж, нито тези които им е за сефте.
Виж целия пост
# 349
Психологът в болницата обърна много внимание на този проблем и подробно разказа за него. Първо обясни, че почти всички родили жени изпадат в състояние след раждането, наречено следродилна тъга. Това се дължи на внезапния и рязък спад на хормона на щастието, когато се ражда плацентата. По време на бременност, този хормон е в пъти по-завишен. Каза , че трае близо седмица две. Но ако състоянието се задълбочава, продължи по-дълго и започне да се усложнява, тоест не само меланхолия , а отказ от бебето и тнт, това е признак за депресия и трябва да се потърси помощ от специалист, защото е сериозно и може да премине в следващ по-страшен стадий. Каза, че обикновено родилката не е бясно какво се случва и неможе да си помогне сама, за това е много важно близките и да забележат и реагират, също така и да я подкрепят, а не да чакат само да отмине. Слава Богу при мен даже и тъга не помня да е имало, само някакво състояние подобно на транс. Като обсебена от малкото човече и грижите около него. Но много жени са преминали през Ада след раждане, независимо от начина на раждане. На мен ако ми се случи, бих потърсила психолог, защото най-важното нещо за бебето е неговата майка да бъде здрава и адекватна.
Виж целия пост
# 350
аз имам две познати със следродилни депресии , и двете секцио , може би съвпадение , и едната точно като теб се опитваше да кърми на всяка цена , тя се опитваше и нормално да роди на всяка цена , преноси , една седмица в болница как ли не и предизвикваха контракции е няма и няма разкритие бам секцио , после 3 месеца се цедеше денонощно с една чисто нова счупена помпа (е това го разбрахме по-късно , когато помпата дойде при мен ) , през 2-3 часа децеше по 20 грама и така цяла нощ за да се съберат 100 грама кърма .. и така и не можа да се зарадва на здраво  , пухкаво бебе  а изпадаше в депресии че не е родила нормално и не е имала кърма , а то е свързано със стреса , но на човек в такова съсътояние колкото и да му обясняваш ,че не това е важното всъщност , той си знае неговото  ooooh! и така с безсъние и стрес се опитваше да кърми , детето съответно също се изнервяше и постоянно плачеше и не спеше , знаете ,че бебетата понякога усещат майката  ... и така де  беше един голям затворен кръг , а другата понеже и беше второ и се съфиряса и започна да посещава психолог и беше много много доволна , супер и помогна да преодолее "несгодите " , слагам кавички защото по принцип съм на мнението на Скийтър , също не мога да си представя депресия след като си дал живот и държиш в ръцете си собственото си здраво дедетнце , дано и да не разбирам какво е , аз преливам от любов към детето си , колкото повече расте толкова повече ми расте и любовта , чудя се вече колко още по-силно мога да я обичам  Heart Eyes Heart Eyes за справка родих нормално и кърмих около година , благодарение на ел. помпа медела , бтв тук е мястото за реклама , аха аха да не кърмя със счупената помпа на приятелката ми и още една авент , но не!  реших и инвестирах 300 лв , и накрая освен че кърмих ами и хвърлих пълен фризер кърма  Blush
Виж целия пост
# 351
И аз няма да се очудя ,ако ме връхлети депресия. Особено ние , които ще раждаме дето се вика началото на есента , когато и без това тялото търпи промени ще сме много застрашени.
Мислех си ,че съм имунизирана от такива неща,докато не забременях. Първите 3 месеца бяха емоционален ад, само лежах , нямах желание да се занимавам с проектите си , да планувам и мечтая, както по принцип правя. Само сериали гледах.
С ММ даже се скарахме веднъж, защото и за него беше ново това мое поведение. Сега съм си предишната аз , даже имам енергия в излишък.
Може би ,ако ме нападне нещо такова след раждането направо ще отида на психолог , че изпуснеш ли се и това няма да имаш желание да направиш. Не е лесно, ей..
Виж целия пост
# 352
Skeeter,   за да не свиква да се носи на ръце, освен ако няма проблем някакъв.  Надявам се да не се пречупя този път и да издържа:)
Виж целия пост
# 353
Моя позната три месеца след раждането на бебенцето, реши да го направи сираче....въпреки че беше при родителите си и под постоянно наблюдение и подкрепа от тяхна страна, а тя млада - хубава - мениджър в голяма компания.....ей така си отиде....
Аз все се надявам този път да ме подмине, защото уж вече имам стаж  Laughing, а и разработени цици  Joy
Един от най-щастливите мигове в живота ми беше като ми донесоха дреболинчо 2 в стаята. Той ме позна! Не можех да си отлепя ръцете от него, гушках го денонощно, даже ми се скараха, че е в моето легло, а не в неговото си.
Тогава си казах: ей заради този миг на щастие, съм готова да ме резнат трети път  Grinning
Виж целия пост
# 354
Skeeter,   за да не свиква да се носи на ръце, освен ако няма проблем някакъв.  Надявам се да не се пречупя този път и да издържа:)

Но то бебето има нужда от близостта на майката. Аз съм против да не се научи на ръце, нека си реве да се научи. Поне така си го усещам аз.
Виж целия пост
# 355
да си кажа и аз за след родилната депресия, която при мен се изрази по обратния начин. Повечето отхвърлят децата и изпадат в депресии, а обратното вкопчих се в него и не давах на никой да го пипа едва ли не. Аз си правех всичко с него. Беше ми първо дете и като прибрахме в къщи казах на нашите да си ходят след като се напразнуваха и че сама мога да си изкъпя детето и така и направих и така сама си се грижех за него за всичко. След време осъзнах, че според мен това е било СРД и че не е било правилно, защото не знаех къде се намирам от преумора. Работех , защото фирмата е моя и нямаше как да спра, това дете ревеше нон стоп и как не съм изперкала не знам .... абе май си бях поизперкала  Joy
С второто сега съм решила по лежерно. Ще си имам помощ от детегледачка и или ще работя или ще си гледам детето.

Аз за гушкането мисля че няма как да научиш едно дете да е на ръце. Просто си има деца които си се раждат така по гальовни и си обичат гушкането и други дето не са така. Моя и до ден днешен си иска да си се гушкаме. Играе и идва и ми казва - мамо искам да се погушкаме. Други с които бяхме по градинките ми не бяха и не са така и сега. До дете си е според мен. А и няма шанс да държа едно бебе да се дере с часове, защото трябва да свиква да не е на ръце. А и няма по хубаво от това да си гушкаш с бебо Simple Smile, поне аз съм така.
Виж целия пост
# 356
Има хора които не разбират не само СРД , а и каквото и да репресия!
Хора които не са се сблъсквали с такива проблеми казват само " стегни се" , "всземи се в ръце", "лигавиш се " и подобни, но понякога тези приказки не помагат. Проблемите могат да са много сериозни...

И аз не разбирам как може да се остави едно бебе да плаче, само и само да не свиква на ръце!
Виж целия пост
# 357
Алекс, това с цеденето по 20 гр ми е.толкова познато. Аз не се чувствах нещастна от факта, че не мога да кърмя. По-скоро, че не ми се получи. А аз съм инат, упорит човек, ако не мога да вляза през вратата, влизам през прозореца. Не приемам израза "не мога" и в общи линии съм човек, които трудно се примирява с провалите - та ето къде ми беше драмата с кърменето. Добре, че мм една вечер ми се скара и ми каза, че просто задълбавайки в едно нещо, пропускам много други важни и съществени. Ама на разсъдлив и практичен телец е той, а аз съм упорит, твърдоглав лъв 😹 Сега вече знам, че няма да е така. Просто, защото не смятам да си давам зор в тази насока - ако стане - чудесно, ако не - пак Simple Smile


За свикването на ръце - смятам, че това са бабешки отживелици. Ми хайде, нека да се скъсва от рев и да го оставим да се докара с пъпна херния тогава. Бебето има нужда от близост, то 9 м е било едно цяло с майката и още толкова след раждането се чувства, като неразривна част от нея. Водещи психолози смятат, че именно в този период се изгражда връзката и доверието между родителите и детето. Бебето, което свиква да лежи в кошарата, спира да плаче, не защото е дресирано от родителите си, то спира да вярва, че търсейки ги( чрез плач) те ще откликнат на молбата му. Разбира се, всеки както иска така да си възпитава децата.

Аз първите 9 м си я гушках, когато съм усетила, че има нужда - исках да знае, че съм там за нея и че е най-обичаното същество. И сега го правя де, просто от лятото я научих да заспива сама без да я гушкам в ръцете си.
Виж целия пост
# 358
С големия без ръце останах да го гушкам, люшкам и да му пея. Много ми тежеше от самото начало. С малчо  - друго, за да няма ревност гледах да не го гушкам когато баткото е наоколо и копнеех да го притисна до себе си във всеки удобен момент  Laughing Нощта беше само за нас двамата. От първия ден  та до три годинки се гушкахме в едно легло. Един от на- милите ми спомени е, когато той на годинка и 7-8 месеца още не можеше добре да говори, сутринта се събуди мокър и потен, аз веднага го преоблякох и той в знак на благодарност ме целуна по устата. Е как да не го задушиш от любов Heart....
 За кърменето мога много да говоря, доста обширна тема е, но айде да напреднем - ще ви изнеса една лекция, която ако някой ми я беше изнесъл преди да имам деца, може би нямаше да преживея тези мъки.
В този ред, за мамите, които им е за първи път - никак не е излишно да посетите лекции за бъдещи родители. Независимо дали е на 20 или на 40г. жената, която за първи път е майка ще се сблъска с много непознати за нея неща.
Виж целия пост
# 359
Ние ще сме майки цял живот, а децата ни ще са бебета много кратко време, така че гушкайте ги и ги целувайте ,наслаждавайте се на тези моменти, защото неусетно отлитат.
Аз бих подарила на драго сърце запазените бебешки дрешки от сина ми, ако това бебе е момиче.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия