С първите пролетни лъчи, коремчето на Августинка, започва да личи

Кърмех 10 месеца, издържах само защото нямах избор. Ради не близваше шише. . . Ама никакво шише или биберон, нямах избор просто. 5 мастита, блистери и всякакви други несгоди, които и аз реших благодарение на Медела Суинг  (алелуя) . Отби се сам, после ми липсваше. . . луда работа 😂

На мен големия ми дерт е количката  
Я аз да ви обясня и за другата страна на медала. Кърмата е най ценна и полезна в първите дни след раждането или т.нар. коластра. АМ колкото и да са кравешки в доста от случаите са по пречистени от кърмата, в която влизат всички Е-та,  които съзнателно или не приемаме.  Второто важно нещо е, че с АМ бебето огладнява точно на 3часа. Третото е, че може и някой друг да го нахрани. И не на последно място е, че се спестява мъката по отбиването.  Така че -кърмене  ок, но не на  всяка цена. Храненето с АМ си има  своите предимства или както някой беше казал- по-важно е спокойствието но майката, за да е спокойно и бебето.  

И мен Меделата ме спаси, колко нощи сме спали с нея залепени блякс За мен кърменето беше най-трудното нещо, раждането не толкова. Но и аз съм на мнение, че не трябва да е на всяка цена. Правиш всичко възможно ако имаш желание и ако не става не става, здраве да е.

Хаха, ами и на този медал има друга страна, *дива*. Мила огладняваше на 3 до 4 часа с кърма. Не случайно има помпи, за да оставим кърма и да я храни друг. А отбиването защо трябва да е мъка не знам, Мила не знам въобще осъзна ли, че нещо се е променило в ежедневието и, беше си отказала нощното кърмене сама месеци по-рано, кърмех вече само сутрин след сън и то толкова малко, че гърдите ми и те не осъзнаха, че спрях. За Е-тата принципно би трябвало да не ги приемаме с или без кърмене, но това вече за кое е по-полезно е отделна тема, която не ми се захваща, все пак говорим за "пречистена" химия (за протокола - нямам нищо против АМ, даже напротив, отделно, че млечните каши ги правех с АМ).

Единственото, с което съм съгласна, е че спокойствието на майката е най-важно и кърменето не трябва да е на всяка цена.

Офф, със свито сърце ви чета по темата с кърменето. Няма да си кривя душата, нямам никакво желание да се опитвам да кърмя този път, но тъй като ще ми е съвестно за детето, поне ще пробвам. Ако нещата потръгнат гладко, супер, но ако усетя, че цялата работа се превръща в стрес за мен, приключвам.

Добър вечер, валентинки!
Като сме опрели до такава откровеност, аз пък ще ви кажа, че полудявам с две малки деца, има моменти, в които ми се иска да крещя и в тези точно моменти се питам "какво ще правиш с три, жено?!" 
Може би тогава наистина ще я карам през просото и ще ги оставям на самотек, аз ще се затварям в тоалетната със слушалки на ушите и няма да ми дреме (това съм го практикувала в много критични моменти, но знам, че не помага в дългосрочен план).
Ние много искахме повече деца, 4, ако трябва да съм точна, дори къщата, в която се нанесохме е разчетена за толкова - има две детски стаи, абсолютно симетрични. Но така като гледам, едва ли ще докараме до тази цифра, имайки предвид някои мои състояния. Може би ще си запазим опцията за четвърто за след няколко години, като вземат да се изнасят другите от къщи и стане пусто
Знам, че ако не бяхме решили сега да направим номер 3, сигурно щяхме да си останем с две - хем са и от двата пола. Решението беше много трудно, много го говорихме, въртяхме варианти...
Абсурд е да се хвана на работа, да се потопя в нормалния живот, който много обичам и който много ми липсва и после отново да се навия да сменям насрани пелени и да ставам по нощите. Някой път дори си давам сметка, че тая работа с децата не е за мен, ама е малко късничко, хах Така на мъжа ми някой път като се ядосам и му казвам: "виж к'во, дай да си останем приятели", и после осъзнавам, че също е малко късно. Дано не звуча отчаяно, обичам си децата, направо ги обожавам, по много пъти на ден правят някоя лиготия, за която искам да ги гушкам и мачкам до откат, но това не означава, че не ми писва понякога. Та да, моят живот рязко се промени, не бих казала, че е към по-лошо, но към асоциалност, освен това ми е много трудно да си намеря сносни приятели тук, защото явно са ми прекалено високи изискванията и очаквам искреност и ответност.
Кърменето при мен се получи и двата пъти, мисля, че зависи от спокойствието на майката до голяма степен, от подкрепата също. Сред моите приятелки имаше само две родили тогава, но и двете много ми помогнаха със съвети. Стигнах до извода, че помпата е ценна вещ, но ако може да не се стига до нея - по-добре. Големия съм го кърмила до 8 месечен, малката - до 11. И двата пъти отбих по собствено желание, така го усетих. И двамата след това започнаха да спят по цяла нощ, може и съвпадение да е.

skeeter,  от все сърце ти пожелавам всичките ти следващи бебета да са по образец на Мила, а и с кърменето/отбиването също така гладко да ти върви. Наистина  бебета- слънца като твоето са по-скоро изключение. Аз не можех да си представя да спра да си поприказвам за 5 мин.с някой и тайно завиждах на онези мами, които блажени си пиеха кафето и бебенцата им в  количките кротуваха. Ако моите бяха така сигурно и на четвърто щях да се навия. От сега предусещам,  че номер три ще ми вземе здравето като го усещам вече постоянно, че беснее в корема ми  
Просто вече знам, че колкото и да е трудно в началото все идва момент, в който става прекрасно. Откакто малкия направи три - живота стана чудесен и всеки ден благодаря че имам две деца, които толкова много се обичат.
Фешънче, още малко търпение и ще видиш, че и на четвърто ще се навиеш след време.   

Не е слънце, това че отказа кърменето и като цяло яденето нощем (пробвах и с АМ), не значи че отказа буденето. Молила съм се да започне пак да суче, така я приспвиах за секунди ама не и не, по няколко пъти на нощ по час сме се приспивали. От около 2-3 месеца най-накрая спи до сутринта (ако няма зъби, които да излизат). Та медалът има много повече от две страни за съжаление, няма нищо перфектно съм се убедила.

Момичетааааа,нямам търпение да ви се похваля!Днес,ходих до Варна да си направя за 2 ри път БХС-то.Знаете колко бях паникьосана и притеснена.
Направиха ми доста дълъг и обстоен УЗ преглед и след 25 мин.мълчание от страна на доктора,/можете да си представите как съм се чувствала и какви мисли ми минаха през главата/ ми потвърди,че няма абсолютно никакъв повод за притеснение.И за да бъде денят ни още по-незабравим ни съобщиха и пола.Ще си имаме момче.Просто това беше момента в който сълзите ми се стичаха по лицето и бях толкова развълнувана и щастлива,че си обещах от тук-нататък да се насладя на това което ми се случва,без да изпадам повече чак в такива състояния.Много емоционален ден беше за мен.Скоро ще мога да си проверя резултатите в сайта на НГЛ,но честно казано даже не ме интересува какво ще излезе този път.Повече няма да го разсъждавам.
Пожелавам на всички,спокойствие и само положителни емоции!

Аз имам хроничен запек (лениви черва) и когато започна същинския запек ми се ревеше ! . Майка ми се докопа до LR Fiber и LR probiotic и още от първия ден забравих какво е запек. Иначе от край време пия пробиотици предписани ми от гастролози и ям само пълнозърнест хляб и закусвам с фибри и нищо не ми помагаше.
Сега даже не мога да повярвам, че това действа толкова добре обаче са толкова скъпи, че ако беше ми казала колко е дала нямаше да ги взема!
Ако някои се поинтересува да ми пише ще му обясня какви са и как ги ползвам (не съм от LR)

Добро утро!
Mell07 просълзи ме! Пожелавам на всички ни тези прекрасни емоции!
Аз а и децата вече броим всеки ден до следващата сряда  , когато пак ще се видим с бебчо. Вчера тържествено се похвалих на колегите в офиса и от днес щастливо и безгрижно вече си нося бременните дрехи. Всъщност качила съм само 2кг, но и те са ми много, тъй като тръгнах от +3 на моето нормално тегло. Дала съм си лимит още най-много 5кг.... да видим.

Добро утро , момичета
Мел, много се радвам за добрите резултати и най-добре не го мисли повече, наслаждавай се на този хубав момент 
За кърменето - спасението ми беше помпата, още нямаше месец след Р , когато почти цяла седмица ме нямаше през деня, само ходех да се цедя и оставах да я хранят, понякога вечерите бях изтощена и не можех да стана, тогава пак ме спасяваше изцедената кърма, когато мм ставаше и я хранеше, след втория месец храненето в 3ч. Спря, а към 3-4м. включих АМ последното преди сън. АМ ми ги пращаше сестра ми от Холандия, защото в Бг не се предлагат ... чак сега се чудя как сме се занимавали с цялата хамалогия по АМлека, като за да ми прати 5 кутии трябва да ходи 5 различни дни в магазина или да ги купи от 5 различни магазина, защото има лимит до 1 кутия, после да праща колет до Бг, абе луда работа ...
Към шестия месец кърмата ми намаля и постепено спря, като преди това вече бяхме минали на поне три хранения с АМ . Първите три месеца горе долу бяха добре, но после едва издържах с това цедене.

Коммала, не си сама за кърменето. Каквото такова, има и по-важни неща
Теди, ако не беше ММ щях да съм на същия хал с кърменето. Радвам се, че ме освести навреме.
Мел, браво за хубавите новини и честити сини гащи

Браво, Мел! Много се радвам и за теб и Галето, само дето се наплашихте без причина, второ мнение от добър специалист в крайна сметка си е много важно нещо. Сега спокойно гледай напред 
дива, и аз с кг съм като теб, качила съм 2, но започнах с 3 отгоре. С 1вата Б влезнах да раждам 68 кг, сега съм се зарекла да не ги минавам, макар че ми бяха в повечко и тогава. Моля се за макс 65  (то от мен зависи де, какво се моля и аз  )
BlueEyes  Сигурно вече съм в черния списък на ЛЛЛ   

Мел, и аз се просълзих (не че не ми се случва постоянно) но наистинаме трогна. 

За кърменето незнам аз как ще съм като не обичам да ми се пипат гърдите, нито са ми ерогена зона ,нито искам да стават. Затова и няма да му се мъча много , ако става -става ,ако не -АМ.

Като ви чета с по 3 деца, направо се чудя на волята ви. Аз винаги съм искала породени ,за да ги отгледам накуп , но като няма кой да ми помага едва ли ще стане. Едно време с брат ми сме били така, но с месеци аз съм била при едната баба , той при другата. Ще го мисля положението след година - две