Аз не говоря за употреба на вещества, въпрос на избор, а за болест, в резултат на която е настъпила депресия, т.е. изпадаш в състояние не по свой избор.
Не, не се опитвам да създам нещо екстремно. От моя жизнен опит е.
Аз имам опит,с мен се случи.Нито мъжа ми ме заряза,нито приятелите ми.Изтърпяха ме и ме слушаха.Сега за нещастие друг приятел ще има нужда от помощ,аз лично ще бъда до него и ще му окажа морална подкрепа.
Много хубаво, но все пак очакваш, че моралната подкрепа ще има ефект и депресията ще има край.
А ако няма край, ако не стават нещата, ако само те влече надолу?
Но мисълта ми беше, че като ти е много близък един човек няма как да го оставиш. Да, не трябва да се оставиш на течението, но и надали можеш да разчиташ че той ще е с хъс, динамичен или както там беше написала. Ти ще трябва да си водещата в търсенето на решение, дори той да не иска. А ако е дете или родител? Не е толкова просто, ами ако е както написа Tsugumi? Т.е. например напреднала форма на рак и депресия в резултат на това. Ще го оставиш ли? В случая не говорим за "всеки" а за наистина близък човек. 
(ли казвате). 
