Лека и пръст . Лекарите са наи-застрашени според мен да хванат вирусите. Не ги ли ваксинираха? Според мен първо тях трябва да ваксинират!
Виж целия пост
За какво си мислите постоянно напоследък?
- Публикувана: 10 фев. 2017, 16:55 ч.
- Последно мнение: 5 март 2025, 17:20 ч.
# 10 171
17 фев. 2021, 20:39 ч.
Зависи за кои неща говорим.
Когато имам проблем с някой си го споделям и решавам със самия някой.
Когато имам проблем с нещо, търся специалист.
Някои неща се споделят само в семейството, защото не касаят други хора, други неща се споделят с приятелки, защото те са за това - да подкрепят и да получават подкрепа.
Последен приоритет ми е "какво предпочитат хората". Семейството ми е най-важно. Искам на любимите ми хора да им е добре. Не искам тях да товаря... Ако имам възможност да избирам - ще товаря хората.
Виж целия пост
Някои неща е добре да се споделят в семейството, а не да се товарят и другите хора...
Хората предпочитат да се обграждат с позитивни хора, а не с негативни и оплакващи се
Хората предпочитат да се обграждат с позитивни хора, а не с негативни и оплакващи се
Когато имам проблем с някой си го споделям и решавам със самия някой.
Когато имам проблем с нещо, търся специалист.
Някои неща се споделят само в семейството, защото не касаят други хора, други неща се споделят с приятелки, защото те са за това - да подкрепят и да получават подкрепа.
Последен приоритет ми е "какво предпочитат хората". Семейството ми е най-важно. Искам на любимите ми хора да им е добре. Не искам тях да товаря... Ако имам възможност да избирам - ще товаря хората.
# 10 172
17 фев. 2021, 21:44 ч.
И на мен не са ми приоритет хората, имам си семейство, за което да мисля. Ако не искам да ги натоварвам, не го правя.
Като искат да са сред позитивни хора, да отидат на тиймбилдинг по себепознание и мотивиране, там пляскат с ръчички, пеят мантри, пускат желанията си в атмосферата, прегръщат се и са щастливи.
Докато не излязат навън и не ги погълне реалността.
Виж целия пост
Като искат да са сред позитивни хора, да отидат на тиймбилдинг по себепознание и мотивиране, там пляскат с ръчички, пеят мантри, пускат желанията си в атмосферата, прегръщат се и са щастливи.
Докато не излязат навън и не ги погълне реалността.
# 10 173
17 фев. 2021, 23:38 ч.
Понякога си мисля, че отговорът на този въпрос е и как и с какво ще те запомнят, каква диря си оставил на тази земя, дали като си отидеш и близките и познатите ще си отдъхнат или ще скърбят. Делата и добрината, съответно злината, на човек винаги се помнят. И от нас зависи какво “ наследство” ще оставим след себе си. За мен смислено е живеенето по начин, по който да бъдеш добър пример за останалите. Никой не може да спаси света, не и е необходимо. Аз съм на 30 и за мен няма нищо странно, че повечето хора в даден момент се капсулират и не искат нищо повече от здраве и живот, защото и аз вече стигам до този извод - детето ми и семейстовото ми да са здрави, нищо друго не ми е по-важно от това. И всичко друго се постига и за всичко друго се намира начин, само да сме здрави.
И аз не харесвам фалшивия позитизивъм и тези мероприятия с пляскане и надъхване са ми много чужди и ненужни. Ама сигурно помагат на някой, знам ли. Трудности и гадости споделям само и единствено с мъжа ми, много рядко с приятелка. Гледам да щадя родителите си и да се правя на силна, че се натоварвам емоционално от това те да ме мислят твърде много.
Виж целия пост
И аз не харесвам фалшивия позитизивъм и тези мероприятия с пляскане и надъхване са ми много чужди и ненужни. Ама сигурно помагат на някой, знам ли. Трудности и гадости споделям само и единствено с мъжа ми, много рядко с приятелка. Гледам да щадя родителите си и да се правя на силна, че се натоварвам емоционално от това те да ме мислят твърде много.
# 10 174
17 фев. 2021, 23:58 ч.
Toва с пляскането и надъхването някой го спомена по-горе ни в клин ни в ръкав, като че ли под оптимизъм се разбира тъкмо това.
Виж целия пост
# 10 175
18 фев. 2021, 05:35 ч.
На доста хора им помага най вече защото не се чувстват сами, а част от цялото. А в тълпата човек започва да се държи като 15-годишен.
Фразата за щастието, че обичало тишината много ме дразни. Не помня кой я спомена назад, да не го приема лично, просто не харесвам фразата. Хората казват така заради страх от уроки - ако някой разбере за чуждото щастие ще му завиди, а това не е добре, ще вземе да му разруши щастието. Не че хората си падат по това да са си щастливи тихичко.
Виж целия пост
Фразата за щастието, че обичало тишината много ме дразни. Не помня кой я спомена назад, да не го приема лично, просто не харесвам фразата. Хората казват така заради страх от уроки - ако някой разбере за чуждото щастие ще му завиди, а това не е добре, ще вземе да му разруши щастието. Не че хората си падат по това да са си щастливи тихичко.
# 10 176
18 фев. 2021, 07:34 ч.
Аз по друг начин си обяснявам фразата за щастието и тишината - щастливите хода са едни такива доволни, благи, спокойни, не изпитват нужда да вербализират доволството си, още по-малко да убеждават околните, че са щастливи.
В същото време до тях застанал някой и нахъсано обяснява на света колко много е щастлив, колко е обичан, колко обича, колко е успешен, колко е умен той или децата му, колко му върви, как просперира и т.н. каквото там му е важно в живота - гледаш, слушаш и ти е ясно, че нещо не е както го говори.
Виж целия пост
В същото време до тях застанал някой и нахъсано обяснява на света колко много е щастлив, колко е обичан, колко обича, колко е успешен, колко е умен той или децата му, колко му върви, как просперира и т.н. каквото там му е важно в живота - гледаш, слушаш и ти е ясно, че нещо не е както го говори.
# 10 177
18 фев. 2021, 07:41 ч.
Много от щастливите хора не изглеждат щастливи, защото представата за щастие е различна.
Прасе, заровено в кал е щастливо, отнася се и за двегодишно, скачащо в локва.
С израстването емоциите не са диаметрални и не са константа. Аз мога да съм едновременно щастлива с книга и чай до камина, докато част от мен е ако не нещастна, то притеснена за деца, работа или близки.
Виж целия пост
Прасе, заровено в кал е щастливо, отнася се и за двегодишно, скачащо в локва.
С израстването емоциите не са диаметрални и не са константа. Аз мога да съм едновременно щастлива с книга и чай до камина, докато част от мен е ако не нещастна, то притеснена за деца, работа или близки.
# 10 178
18 фев. 2021, 07:49 ч.
Не съм съгласна. Сещам се за поне един случай, в който съм изпитвала пълно, дълбоко и всеобхватно щастие. Това беше състояние да не искам нищо, защото имах всичко. И, повярвай ми, нямах никаква потребност да го споделям с когото и да било. Беше ми достатъчно да съм погълната от него. Неща като споделяне и обяснения ми изглеждаха тоооолкова малоценни и нищонезначещи, че и за секунда не съм се изкушавала от тях.
Виж целия пост
Фразата за щастието, че обичало тишината много ме дразни. Не помня кой я спомена назад, да не го приема лично, просто не харесвам фразата. Хората казват така заради страх от уроки - ако някой разбере за чуждото щастие ще му завиди, а това не е добре, ще вземе да му разруши щастието. Не че хората си падат по това да са си щастливи тихичко.
# 10 180
18 фев. 2021, 08:14 ч.
Така съм се заела със 100 задачи, че не ми остава време да мисля за смисъла на живота. Какъвто - такъв. Трябва да се живее възможно по-добре, докато сме живи. Работя в тази насока и това е.
Виж целия пост
# 10 181
18 фев. 2021, 10:19 ч.
Точно това е идеята - хорската завист е доста лошо, но разпространено нещо. И затова у нас е прието човек да не парадира много много с успехи. В САЩ е друго, там са наопаки - по корем да се влачиш ще се усмихваш и ще твърдиш, че си супер. Но ние сме си за у нас и тази поговорка според мен си е нашенска. И иска да каже именно това, което си написала, но все пак поговорките е прието да са иносказателни.
Виж целия пост
Фразата за щастието, че обичало тишината много ме дразни. Не помня кой я спомена назад, да не го приема лично, просто не харесвам фразата. Хората казват така заради страх от уроки - ако някой разбере за чуждото щастие ще му завиди, а това не е добре, ще вземе да му разруши щастието. Не че хората си падат по това да са си щастливи тихичко.
Точно това е идеята - хорската завист е доста лошо, но разпространено нещо. И затова у нас е прието човек да не парадира много много с успехи. В САЩ е друго, там са наопаки - по корем да се влачиш ще се усмихваш и ще твърдиш, че си супер. Но ние сме си за у нас и тази поговорка според мен си е нашенска. И иска да каже именно това, което си написала, но все пак поговорките е прието да са иносказателни.
# 10 182
18 фев. 2021, 10:43 ч.
Всеки преценява в крайна сметка колко и на кого да отдели от времето и енергията си, НО, пак повтарям, ако считаш някого за близък и мил, няма как да не намираш време за него и да не се натоварваш с проблемите му. Иначе що за приятелство би било, или каквото е естеството на връзката ви? Разбира се, че няма как да се ангажираме емоционално с всеки един човек в обкръжението ни. Но поне на най-близките си дължим някакво отразяване и откликване на проблемите им.
А за заетостта, тя до голяма степен е въпрос на приоритети. Ако сме затрупани с милион простотии, които сме си внушили по някаква причина, че трябва да свършим,е, от това можем да се измъкнем само ние,никой друг.Защото има такива хора, алтруистични и раздаващи се до безкрайност, не можещи никога да кажат не и едва ли не чувстващи се виновни, ако откажат помощ на поредния, възползващ се от алтруизма им. Бърнаута настъпва именно когато се нагърбим с безкрайно много задачи. Но имаме избор да се научим да приоритизираме. Винаги ще има работа, но животът е кратък,а децата бързо порастват. Важно е да се отделя време за важните неща.
Виж целия пост
А за заетостта, тя до голяма степен е въпрос на приоритети. Ако сме затрупани с милион простотии, които сме си внушили по някаква причина, че трябва да свършим,е, от това можем да се измъкнем само ние,никой друг.Защото има такива хора, алтруистични и раздаващи се до безкрайност, не можещи никога да кажат не и едва ли не чувстващи се виновни, ако откажат помощ на поредния, възползващ се от алтруизма им. Бърнаута настъпва именно когато се нагърбим с безкрайно много задачи. Но имаме избор да се научим да приоритизираме. Винаги ще има работа, но животът е кратък,а децата бързо порастват. Важно е да се отделя време за важните неща.
# 10 183
18 фев. 2021, 10:57 ч.
Мисля си за реалната дистопия, която изглеждаше толкова далечно бъдеще и мислите ми не са позитивни.
Виж целия пост
# 10 184
18 фев. 2021, 12:58 ч.
Съгласна съм напълно! Моя много близка приятелка едно цяло лято минаваше през развод и понеже сме в различни градове, абсолютно всеки ден от сутрин до вечер разменяхме гласови съобщения. Имаше нужда просто да говори и да не е сама. Аз тогава не работех и бях само с детето, можех да откликвам и се постарах да съм там за нея. В момента се чуваме веднъж на 2 седмици, но това не ни прави по-малко приятелки. И след 2 години да се чуем, пак ще сме си близки.
За ангажиментите имам три основни - дете, работа и къща, всичко друго ми е на заден план, а и нямам никакви сили останали. Мъжът ми обаче откликва на всеки, който го помоли за нещо и не знам откъде тази енергия все да търчи и помага. Но си е такъв, като го питах защо не остане да си почине след работа, отговорът беше, че е мъж и е длъжен да помага, щом може. Разбира се, че го предпочитам такъв, пред някой, който не мърда от дивана и не иска никой с нищо да го закача.
Виж целия пост
Всеки преценява в крайна сметка колко и на кого да отдели от времето и енергията си, НО, пак повтарям, ако считаш някого за близък и мил, няма как да не намираш време за него и да не се натоварваш с проблемите му. Иначе що за приятелство би било, или каквото е естеството на връзката ви? Разбира се, че няма как да се ангажираме емоционално с всеки един човек в обкръжението ни. Но поне на най-близките си дължим някакво отразяване и откликване на проблемите им.
А за заетостта, тя до голяма степен е въпрос на приоритети. Ако сме затрупани с милион простотии, които сме си внушили по някаква причина, че трябва да свършим,е, от това можем да се измъкнем само ние,никой друг.Защото има такива хора, алтруистични и раздаващи се до безкрайност, не можещи никога да кажат не и едва ли не чувстващи се виновни, ако откажат помощ на поредния, възползващ се от алтруизма им. Бърнаута настъпва именно когато се нагърбим с безкрайно много задачи. Но имаме избор да се научим да приоритизираме. Винаги ще има работа, но животът е кратък,а децата бързо порастват. Важно е да се отделя време за важните неща.
А за заетостта, тя до голяма степен е въпрос на приоритети. Ако сме затрупани с милион простотии, които сме си внушили по някаква причина, че трябва да свършим,е, от това можем да се измъкнем само ние,никой друг.Защото има такива хора, алтруистични и раздаващи се до безкрайност, не можещи никога да кажат не и едва ли не чувстващи се виновни, ако откажат помощ на поредния, възползващ се от алтруизма им. Бърнаута настъпва именно когато се нагърбим с безкрайно много задачи. Но имаме избор да се научим да приоритизираме. Винаги ще има работа, но животът е кратък,а децата бързо порастват. Важно е да се отделя време за важните неща.
За ангажиментите имам три основни - дете, работа и къща, всичко друго ми е на заден план, а и нямам никакви сили останали. Мъжът ми обаче откликва на всеки, който го помоли за нещо и не знам откъде тази енергия все да търчи и помага. Но си е такъв, като го питах защо не остане да си почине след работа, отговорът беше, че е мъж и е длъжен да помага, щом може. Разбира се, че го предпочитам такъв, пред някой, който не мърда от дивана и не иска никой с нищо да го закача.
Препоръчани теми