Какви бяха думите й на тази приятелка?
Виж целия пост
За какво си мислите постоянно напоследък?
- Публикувана: 10 фев. 2017, 16:55 ч.
- Последно мнение: 5 март 2025, 17:20 ч.
# 10 201
23 фев. 2021, 12:48 ч.
Може би с времето всички ставаме една идея повече "егоисти". Аз доста години бях изключително общителен и раздаващ се човек. Сега не съм такава. Дори гледам да се скатая от всякакви възможни ангажименти, от които мога да се измъкна. Това е, защото силите едвам ми стигат за задължителните в живота ми ежедневни неща. Нямам никакво желание да се натоваря и с още нещо.
Виж целия пост
# 10 202
23 фев. 2021, 13:07 ч.
Toчно така съм и аз ...
Виж целия пост
Може би с времето всички ставаме една идея повече "егоисти". Аз доста години бях изключително общителен и раздаващ се човек. Сега не съм такава. Дори гледам да се скатая от всякакви възможни ангажименти, от които мога да се измъкна. Това е, защото силите едвам ми стигат за задължителните в живота ми ежедневни неща. Нямам никакво желание да се натоваря и с още нещо.
# 10 203
23 фев. 2021, 17:08 ч.
И аз вече предимно гледам себе си. Не означава, че не се тревожа за най-близките и искам да са добре, без значение колко не се разбираме, но като цяло се вълнувам основно как себе си да спасявам. Затънала съм в проблеми до гушата и някои са толкова затормозяващи, че докато не ги реша поне частично, не мога да мисля за алтруизъм.
А между другото, всички сме егоисти по природа, кой повече, кой по-малко. Добре е понякога да си го припомняме.
Виж целия пост
А между другото, всички сме егоисти по природа, кой повече, кой по-малко. Добре е понякога да си го припомняме.
# 10 204
24 фев. 2021, 22:10 ч.
+1 като теб, много хубаво го каза
Виж целия пост
Може би с времето всички ставаме една идея повече "егоисти". Аз доста години бях изключително общителен и раздаващ се човек. Сега не съм такава. Дори гледам да се скатая от всякакви възможни ангажименти, от които мога да се измъкна. Това е, защото силите едвам ми стигат за задължителните в живота ми ежедневни неща. Нямам никакво желание да се натоваря и с още нещо.
# 10 205
24 фев. 2021, 22:28 ч.
И аз си го обещавам години наред, ама все не ми се получава и си оставам в подчертаната ситуация. 
Виж целия пост
Скрит текст:
За същото си мисля и аз от известно време, даже новогодишно си обещах да съм повече егоист. Все на другите да угодя, все те да са добре, а накрая аз се чувствам виновна или се разстройвам, ако нещо вземат да мрънка или не им харесва. Айде няма нужда! Всеки себе си гледа.... ами и аз така. Мисля си за думи от приятелка. Ще трябва по- често да си напомням, че хората са егоисти.
# 10 206
25 фев. 2021, 01:03 ч.
Защо не мога да върна времето назад?
Заради голямата ми уста и директността си прецаках отношенията с един човек. Припряно и грубо действах и ме е яд на мен си. С четири написани думи развалих всичко.
Минала съм през много неща и знам, че нещата се случват защото си имат причина да се случат. Както казва моя ментор: Закъснявам за работа и много ме е яд. Яд ме е на мен и на нещата, които са ме забавили. Минавам през натоварено кръстовище и виждам катастрофа. Ако бях 5 - 10 минути там по - рано, аз щях да съм от пострадалите. Нещата си имат причина да се случат и няма смисъл да се ядосваш!
Въпросния човек мога да го открия в тълпа от хора, да карам и да го видя на спирката, да реша импулсивно за пръв път да мина по дадена улица и пак да го видя. Не знам как да се държа с него, как да говоря освен общи приказки.
Днес пак го видях и говорих малко с него. После половин час треперех.
Яд ме е на мен си! Нито докато имахме отношения, нито след като прекъснаха, не знаех и не знам какво да правя. Зависима съм от него емоционално - скапан ден, виждам го без да говоря с него, вдигам се психически и се боря с всичко и всички, силна съм.
Виж целия пост
Заради голямата ми уста и директността си прецаках отношенията с един човек. Припряно и грубо действах и ме е яд на мен си. С четири написани думи развалих всичко.
Минала съм през много неща и знам, че нещата се случват защото си имат причина да се случат. Както казва моя ментор: Закъснявам за работа и много ме е яд. Яд ме е на мен и на нещата, които са ме забавили. Минавам през натоварено кръстовище и виждам катастрофа. Ако бях 5 - 10 минути там по - рано, аз щях да съм от пострадалите. Нещата си имат причина да се случат и няма смисъл да се ядосваш!
Въпросния човек мога да го открия в тълпа от хора, да карам и да го видя на спирката, да реша импулсивно за пръв път да мина по дадена улица и пак да го видя. Не знам как да се държа с него, как да говоря освен общи приказки.
Днес пак го видях и говорих малко с него. После половин час треперех.
Яд ме е на мен си! Нито докато имахме отношения, нито след като прекъснаха, не знаех и не знам какво да правя. Зависима съм от него емоционално - скапан ден, виждам го без да говоря с него, вдигам се психически и се боря с всичко и всички, силна съм.
# 10 207
25 фев. 2021, 01:41 ч.
OK, Зуки, защо оставяш нещата така? Аз също заради голямата си уста щях да прецакам отношенията си с човек, на когото държа много. Обидих го зверски, а знам, че той би заложил живота си за мен. Не мирясах, докато не оправих нещата. Просто застанах пред него и както директно го бях застреляла вербално, така този път директно му казах, че осъзнавам колко жестоко съм се държала и че не искам да го изгубя. Помолих да ми даде шанс с действията си да му покажа, че държа на него. Даде ми го. Отиди при него и говори в прав текст. Няма нужда да се самоизяждаш вътрешно.
Виж целия пост
# 10 208
25 фев. 2021, 12:49 ч.
Нещата могат да се оправят винаги и всичко винаги може да се каже, но зависи как се казва. От друга страна, често човек се само изяжда, а насреща му наглост, безумие и на никой не му трепва. Мисля, че това с трепващата душа става демоде, горко ни които имаме такава. 
Виж целия пост
# 10 209
25 фев. 2021, 13:36 ч.
Аз ако веднъж изкажа някакви големи обиди, после не съжалявам. Имала съм го предвид. Значи и да се върна назад, пак това бих казала. Как говорите, без да го мислите, или не знам. В яда си казваме много неща, но поне при мен ако са категорични, такива са си и не се отмятам.
Виж целия пост
# 10 210
25 фев. 2021, 13:37 ч.
Браво на теб!
Аз пък в яда си казвам неща, които не мисля, но слава Богу, мога да се извинявам
Виж целия пост
Аз пък в яда си казвам неща, които не мисля, но слава Богу, мога да се извинявам
# 10 211
25 фев. 2021, 13:38 ч.
Попаднаха ми думите на Дънов, че не можеш да мислиш за някого, ако и той не мисли за теб. Бях ги забравила.
Чудя се дали това е вярно, наистина ли мислите ни срещат отклик у другия.
Понякога ми се е случвало да мисля няколко дни за нещо и да го получа под някаква форма и в действителност.
Виж целия пост
Чудя се дали това е вярно, наистина ли мислите ни срещат отклик у другия.
Понякога ми се е случвало да мисля няколко дни за нещо и да го получа под някаква форма и в действителност.
# 10 212
25 фев. 2021, 13:39 ч.
И аз като Бианка. Винаги казвам точно каквото мисля. Никога просто за да обидя.
Виж целия пост
# 10 213
25 фев. 2021, 13:41 ч.
Аз не съм съвършена. Случва ми се да преценя грешно и да изрека думи, плод на грешна преценка.
Виж целия пост
# 10 214
25 фев. 2021, 13:58 ч.
В яда си човек винаги казва нещата, които някога си е помислил. Не, че ще ги изпълни, желае или чувствата му ще се повлияят, просто си ги е помислил в даден момент. Може да не ги е преосмислил, може просто да ги е мислил, просто ей така, но ги е мислил, минали са му през ума. Може да не ги мисли реално, или ги мисли в смисъл знае кое ще нарани другия и ги изрича, но винаги има мисъл. Ох, не знам дали изразявам правилно мисЛата си, но дано се разбира какво искам да кажа.
Виж целия пост
Препоръчани теми