За какво си мислите постоянно напоследък?

  • 1 392 943
  • 25 039
# 10 290
И аз никъде не ходя, но днес ще ида. Това висене само вкъщи не е живот. Хем аз съм станала страшно необщителна от години, ама за отшелник чак не съм.

Освен това си сложих първа доза ваксина. Все е нещо.
Виж целия пост
# 10 291
И аз като Бианка ще направя;)
Резервирах маса, с дружките ще отбележим повода.
Още ми тежи главата от ваксината, та не знам ще мога ли да пия чаша вино, ама това да е;)
Виж целия пост
# 10 292
И на мен не ми се общува с хора напоследък. Изморена съм от работа, мисли, последната година като цяло Confused  Изморена съм от дежурната усмивка, която слагам сутрин на лицето си, а искам да съм си намръщена и вглъбена, имам нужда да си събера мислите, а те са в пълен безпорядък.
Пролетна умора ли, апатия ли е не зная, но ме мъчи и всичкото фалшиво настроение и оптимизъм, което показвам пред хората ме товари много. Сякаш все съм в роля, а не себе си.
Виж целия пост
# 10 293
толкова много хора се чувстват така напоследък.
Виж целия пост
# 10 294
Мисля за здравето си защото от този вирус, освен че всеки се е затворил вкъщи ами и няма мотивация. Поне при мен е така.
Bianka, ако не те притеснява въпроса ми, каква ваксина си сложи?
Майка ми е с на Файзер х2 ваксини но след втората имаше лоши ефекти. Промени се и като настроение, болки в мускулите, спи много, постоянна умора...
Виж целия пост
# 10 295
Астра Зенека си сложих, реакция имах само през първата нощ. После край. Simple Smile
Виж целия пост
# 10 296
Никога не съм обичала шумни събирания, нито съм отбелязвала 8-ми март кой знае как. Най-много с гаджето към момента да излезем на заведение. Такива дни ги отбелязвам телеграфно с дежурното звънене на баби и майки, които се сърдят, ако не им обърнеш внимание.
Виж целия пост
# 10 297
Хора, отдавна съм на косъм да напусна. Напоследък този косъм вече се сцепи до степен да е четвърт косъм. Който не оценява - губи. Най не понасям някой да руши по най-тъпия начин това, което градя. Като не ми помага поне да не ми пречи, а то зор да развали! Твърде често да си задавам въпроса "Защо си го причинявам?".
Виж целия пост
# 10 298
Андариел, без нещо друго/сигурно на хоризонта не им прави кеф. Ако им пречиш, да ти платят обещетение.
Иначе те разбирам за какво говориш.
Виж целия пост
# 10 299
Аз на себе си ще направя кеф. Не преча, дори обратното - родителите са доволни от резултатите. Проблемът е другаде.
Виж целия пост
# 10 300
Практиката сочи, че кефът от гордото напускане е краткотраен и ако напускането е необмислено и импулсивно после негативите са доста по-тежки от кефа на напускането. Но ако е обмислено няма лошо - казано е, че поне на 7 години човек трябва да си сменя работата и да почва нещо ново, необременен от натрупаните през годините затлачвания.
Виж целия пост
# 10 301
А в обикновения живот заради това много жени така и не напускат проблемния брак - винаги има кой да им казва, че постъпват необмислено, а ако си тръгнат гордо, после ще съжаляват.  Матрицата е все една и съща. Понякога е по-важно да се махне от точка А, без значение къде и дали има точка Б.
Виж целия пост
# 10 302
Винаги е най-важно да се мисли, а да не се действа импулсивно. От там нататък не съм казала нищо против напускането, само против необмисленото емоционално напускане.
Виж целия пост
# 10 303
Вулканът не изригва импулсивно. Преди това се е събирала, събирала магма, правил е леки трусчета, изпускал е лекичко дим, но хората в подножието са се правили, че всичко е наред.
Виж целия пост
# 10 304
Андариел, не знам дали имаш предвид напускане на работа, но каквото и да е, ако го чувстваш така-направи го.
Когато преди няколко месеца напуснах работата си, повечето хора около мен ме обявиха за луда. Пандемия, безработица, всеки си натиска парцалите... Толкова обида, гняв и неудовлетворение бях натрупала в душата си, че и пет пъти да ми бяха увеличили заплатата, нямаше да остана. Бях си изгубила напълно съня. След първия ден, в който си останах вкъщи, спах като бебе. Никога не ми е било толкова леко на душата. Но аз съм си такъв характер де, когато нещо ме терзае, дали се отнася за работа, брак или връзки... нито липса на пари, нито деца, нито това" какво ще кажат хората", могат да ме спрат.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия