За какво си мислите постоянно напоследък?

Моят житейски опит ме убеди, че злият нещастен човек не умее и не желае да гради и постига щастието си чрез свои собствени усилия, той винаги възприема себе си като несправедливо ощетена жертва и смята, че заслужава да получава всичко просто ей така - даром. Той вярва, че никой друг освен него не е заслужил да бъде щастлив, да има успехи и просперитет.
И тук идва момента, в който нещата се объркват - когато ти си щастлив с твоето малко,  /неумишлено/ предизвикваш този зъл нещастен човек да иска да го притежава.
За твоето малко ти си благодарен и щастлив и въпреки че е малко, за теб то има голяма стойност. По този начин твоето малко в неговите очи е голямо, защото той е неспособен да постигне и една десета от него.
Злият нещастен човек е убеден, че ти не заслужаваш това, което имаш, убеден е че то принадлежи на него и се стреми да ти го отнеме.

отговора на гатанката да не е политик ?

Мислех да направя коментар, но се отказах, защото случаи има всякакви, а и нещата зависят от гледната точка. Може да е така, може на някого да му се струва, а може и големият да е настъпил малкия без злоба и без намерение да го стори, просто се е случило.
Хубаво е знаем казуса точно ако ще се обсъжда.

Каквито и да са случаите, има си принципи и закони - писани, неписани, морални, християнски, библейски - няма значение и не трябва да се нарушават. Нещо, което принадлежи някому, нещо което животът/съдбата е отредила за него или пък нещо, което той е постигнал със собствени усилия, способности, талант - никой няма право да му го отнема.

Без съмнение. Но понякога писаните и неписаните закони влизат в противоречие (например при наследяване), друг път отнемането си има причина, трети път няма отнемане, но на ощетения му се струва, че има...

Лошотията и тъпотата ги има и е много лесно човек да се поддаде при подходящи обстоятелства. Ето, Исус са го разпънали на кръста - едни заради изгода, други от тъпота, трети от лошотия. Поне в повечето случаи всеки има избор дали да бъде добър или лош, а за лошотията оправдания колкото щеш.

А за добро и зло универсално определение няма, защото в природата няма добро и зло. Нашата ценностна система е базирана на християнския морал, но все пак има отклонение (далеч не спазваме декалога).

не го знам християнския морал, но я прочети древногръцката митология и виж какво става с този, който постъпва лошо и неправилно и разгневи боговете

Има добро и зло в човешката природа. Ние сме хора, имаме един процент разлика в ДНК с най-близкия ни животински вид - шимпанзето. Този процент ни прави да мислим като хора, а не само да се водим от инстинктите. Възпитаваме децата си да правят разлика между добро и зло. Така че човек много добре знае кога върши добро и кога върши зло, особено кога върши зло - получава изгода или предотвратява за себе си някакви лоши последствия за сметка на друг.

Не е съвсем така. Защото всеки човек има различна представа какво има ПРАВО да прави. А в обществото сме в различни йерархии .. спрямо мощ, средства, семейство, сила, възраст, професия, пол и много различни ... т.е. има и субективна представа за тълкуване на право. Т.е. до къде може от неговото положение да се простира ... и ако си мисли че има право не му се включва съвестта.
Вчера произнесоха присъда не един доста известен немски футболист за притежание на детска порнография . Ами ... мислил си е , че ще му се размине, сега цял живот ще живее с това петно. Присъдата не е особено голяма защото много се е разкаял ...

Да има и нещо, което се казва рационализация - просто казано оправдание пред себе си.

не е нужно да се оправдава, ако според себе си е напълно в правото си

Дори да няма право, той пак измисля оправдания, за да си самовнуши, че е имал право.

Добре де, приемат закон, с който облагат с данък теб, за да вдигнат пенсията на пенсионери, които не са се осигурявали и затова имат ниски пенсии. Това добро ли е или зло?
- За пенсионерите е добро, но дефакто е незаслужено,
- За теб обаче е зло, защото си примерна гражданка и данъкоплатец, но те цакат втори път за да замажат старите грехове на тарикатите.
Ами това, че на пенсионерите със заслужени високи пенсии им се реже, понеже били богати, а на незаслужилите такива се дава, че нали им било малко? Това за кого е добро и за кого е зло?

Изобщо има две различни формулировки за справедливост, всякак със свои привърженици и на всяка от тях се базира някаква философска концепция за устройството на обществото:
1. Справедливост значи за всички да има достатъчно, защото всички са биологически еднакви и имат еднакви нужди. Кой колко е допринесъл няма значение - по-допринеслите трябва да носят на гърба си недопринасящите. И какво се оплакват, нали са сити, облечени и обути? Какво повече им трябва?
2.Справедливост значи кой каквото си е заслужил (с труд, късмет, изобретателност, предприемчивост, лишения и спестявания и прочее) си е негово, а който не е заслужил - да се оправя. Формулирано е във фолклора ни с "който не работи, не трябва да яде", или в историята за щуреца и мравката.  Това между другото е и заложено в природата.

И тук левичари и хуманитаристи ги влече към 1 и създадоха комунизма - добри намерения, лош резултат. Десните и рационалните хора ги влече към две. Те създават капитализма - не е идеален, ама поне е жизнеспособен и изхранва масите по-добре от уж алтруистичния социализъм.
Та коя от двете концепции е добра и коя зла? Да не говорим, че 2 в чиста форма няма и днешният капитализъм е доста социален.

А гръцките богове да не ми ги хвалят ако говорим за морал. Атина превръща Арахна в паяк, понеже е по-добра тъкачка от нея, Зевс краде и прелъстява коя му падне, всичките богове накуп искат хората да живеят като скотове и затова наказват Прометей, който ги съжалил и им направил добро... Да продължавам ли?

Трябва да си много безскрупулен, за да го направиш и да се чувстваш добре, иначе там дълбоко в душата ти остава една песачинка, която макар и нищожна, гложди.