За какво си мислите постоянно напоследък?

  • 1 392 546
  • 25 039
# 10 575
Именно, там е уловката - минаването през препятствия те правят тревожен, усещаш загуба, но и страх, и тогава изведнъж ставаш благодарен за дреболии, дори когато са неприятни.  А за мен това вечно търсене на хубавото е също толкова изнервящо, колкото и търсенето на лошото - непременно трябва да търсиш нещо положително, иначе не си положителен човек или развиване на суеверие как си неблагодарен за малките неща и ще те сполети нещо лошо.
Виж целия пост
# 10 576
Най-страшната сутрин в живота ми. Преди мноооого години.
Мисля си къде съм днес. Коя съм днес. Как се събуждам днес
Само който е минал през голяма болка може да цени дребните неща, които правят живота ни
Виж целия пост
# 10 577
Всеки има голяма болка, в която животът му е висял на косъм или животът на близък е висял на косъм. Но това с цененето на малките неща е почти като обвинение. Ами, сори, ама малките неща са си малки неща, благодарна съм за малките неща, защото зная колко е ужасно да не можеш да си вдигнеш ръцете, защото цялото тяло отказва и да си заминеш за една бройка. Обаче в цялото вторачване в малките неща пропускаме да помислим за по-големи неща и си оставаме с малките. Не искам все да съм с малките неща, искам да планирам и да осъществя големи неща, поне големи за мен, отстрани не зная дали изглеждат големи! Именно защото преживях големи загуби искам и по-големи хубави неща. Иначе е задушаващо, ограничава мисленето, няма размах, няма перспектива по-добра от точката на милимунда от сегашната точка.
Виж целия пост
# 10 578
Е, да, де, ама гадното време си е гадно време. Ако си под одеалото е ок, ама ако трябва в това гадно време да пътуваш до работа, хич вече нищо позитивно няма да те спаси. И не, не е нужно да се търси положителното във всяка ситуация - гадното време си е гадно. Питай тези, дето днес ги наваля градушката дали виждат нещо положително.
Ооо, връзката между нещата не е нито линейна, нито проста. Пример: всички гадости, които ни се  събраха през последната една година заради коронавируса, при мен имаха като страничен ефект гигантски ползи в личен, професионален и финансов план. Накратко, животът е ужасна ирония с елементи на драматичен сарказъм.
Виж целия пост
# 10 579
Всеки има голяма болка, в която животът му е висял на косъм или животът на близък е висял на косъм. Но това с цененето на малките неща е почти като обвинение. Ами, сори, ама малките неща са си малки неща, благодарна съм за малките неща, защото зная колко е ужасно да не можеш да си вдигнеш ръцете, защото цялото тяло отказва и да си заминеш за една бройка. Обаче в цялото вторачване в малките неща пропускаме да помислим за по-големи неща и си оставаме с малките. Не искам все да съм с малките неща, искам да планирам и да осъществя големи неща, поне големи за мен, отстрани не зная дали изглеждат големи! Именно защото преживях големи загуби искам и по-големи хубави неща. Иначе е задушаващо, ограничава мисленето, няма размах, няма перспектива по-добра от точката на милимунда от сегашната точка.
Моето малко нещо, може да е твоето голямо и обратно. Така, че това са мноооого относителни неща.
И все пак, човек не бива да пропуска "дребните" радости, вторачен в някакви "високи" цели.
Виж целия пост
# 10 580
Научих се и малко да ми стига. Понякога големите неща не си струват жертвите, които правим за тях.
И да, търся доброто във всяка злина. Иначе какво друго мога да направя?

Човек има 24 часа в денонощие и 7 дни в седмицата. Как ще "похарчи" времето си, зависи основно от него.
Виж целия пост
# 10 581
Ако се вторачвахме само в големите неща, светът щеше да е още по- ужасно място.
Виж целия пост
# 10 582
Ако се вторачвахме само в големите неща, светът щеше да е още по- ужасно място.
Да, конфликтът в Газа го доказва отново.
Виж целия пост
# 10 583
Да можеш да ходиш, да имаш работа, да си жив, да си здрав, да имаш храна - това за мен не са малки неща.
Да имаш достъп до вода, електричество, да си грамотен, да живееш в градска тишина, а не под свистенето на бомби - това за много хора е недостижима мечта.
Дори нещо съвсем елементарно, за което в ежедневието не приемаме, че имаме щастието да го правим - като това да си поемеш спокойно въздух или да имаш сили да си вдигнеш чашата с вода, в момента за много хора в болниците е най-голяма мечта.
Виж целия пост
# 10 584
Мисля си как времето лети сякаш още по-бързо. Препуска.
Виж целия пост
# 10 585
Мисля си как времето лети сякаш още по-бързо. Препуска.
Welcome to the club of over 20 🤣.
Виж целия пост
# 10 586
Ние сме европейци, имането на ток, вода и храна не е нещо голямо, а се подразбира. Стигне ли човек на ниво да се чуди как да плати ток, вода и храна, значи много е закъсал, ама много, той е под линията на бедността. Няма какво да му се радваме на такова нещо. Също и за липсата на война и други неща, които са изброени.  За базова линия ли си  говорим или за нещо друго?
Виж целия пост
# 10 587
Мисля си как времето лети сякаш още по-бързо. Препуска.
Welcome to the club of over 20 🤣.

Леле то клубът оувър 40, ама досега толкова бързо не е било..
Виж целия пост
# 10 588
Абе на мен след 30 ми се забързаха. Като се влезе в ритъм - деца, работа, къща и.... кофти е. Надявам се да се пенсионирам сравнително млада.
Виж целия пост
# 10 589
Напротив,най-страшен е живот през време на война.
Що да се радваме,че тук няма,то е дреболия.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия