За какво си мислите постоянно напоследък?

  • 1 392 596
  • 25 039
# 10 620
Напоследък си мисля, колко крехко  нещо е животът. Колко крехко!
Като свещичка на вятъра. Много пъти съм го мислила това.
Виж целия пост
# 10 621
Прешъс, мисля те! Права си за крехкостта на живота...
Виж целия пост
# 10 622
И не само животът, а и всичко, което имаме или си мислим, че имаме.
Виж целия пост
# 10 623
Ще ме разплачете, много сте прави.

Улисани в глупави проблеми, забравяме колко малко ни трябва в този живот.
И как не оценяваме щастието, докато не го загубим.

Прешъс, моля се за вас, дано скоро се похвалиш, че сте наред!
Виж целия пост
# 10 624
Стига де, какво е това малко, дето ни трябва в този живот! Все едно слушам някой като Тръмп, който обяснява колко малко му трябва. Колко малко - барачка, хлаб и вода? Кое е това твоето малко? Сигурно е собствено жилище, хубава работа, плащане на всички сметки, свободно време и хобита? И всичко това с какво се получава, по магичен път ли?
Виж целия пост
# 10 625
Права си, Андариел, но от материална гледна точка.
А предният пост акцентира върху чувствата и духовното...може би. Макар, че дори и там нещата са сложни и ако ни трябваше чак толкова малко, нямаше да има толкова психически измъчени хора. Гледам всеки ден недоволни, нещастни и изхабени хора. На всеки по нещо не му достига. Докато не го получи, тогава иска друго.
Виж целия пост
# 10 626
Най-вероятно тези хора имат достатъчно много причини, за да са недоволни, нещастни и изхабени.
А повечето хора хич не са духовни, освен ако не са загладили косъма и минават на позитивистки моди. Духовен е ситият човек. Гладният няма как да е духовен, защото стомахът взема връх над духа. Биология, какво да се прави!
А това, което се смята уж за малко в духовен план хич не е малко.
Виж целия пост
# 10 627
малко,малко...ама не е съвсем малко ,което ни трябва...
защото имаме деца, а на тях няма как да не искаме да им дадем всичко!
за себе си само ,кой живее!?
Виж целия пост
# 10 628
Е, никак не е малко, което ни трябва.
Трябва ни любов, разбиране, рамо, разговори, приемане. Просто приятелство ако щеш. И дори да го имаме, вътрешното ни аз може пак да си бъде неудовлетворено.
Но има истина в казаното, че не осъзнаваме малките прости неща, които изживяваме ежедневно колко са ценни всъщност, защото в един момент нещо се случва и си ги искаш и оценяш.
Виж целия пост
# 10 629
И винаги оценяваме малките неща, когато сме изправени пред някаква загуба, драма, трагедия.
На мен от вчера ми е адски свито и плачливо. Мисля си само за поредното дете, останало без майка. Приятелче на малката ми дъщеря. Само за него мисля... изпратихме я жената, ракът я изтръгна от семейството й.
Виж целия пост
# 10 630
Няма малки неща. Не зная защо хората си мислят, че има малки неща в живота.
Виж целия пост
# 10 631
"Малките" неща.
Виж целия пост
# 10 632
За мен малките неща са - здраве, семейство, покрив над главата и възможност да си плащаш сметките. Повечето хора имат всичко това, но пак са нещастни и неудовлетворени.
Виж целия пост
# 10 633
Малко ни трябва, стоя си зад думите.
Не знам как ме разбирате.
Душата да е пълна. Да те посрещнат родителите ти, детето ти да е здраво, да има кой да те прегърне от сърце.
Все малки неща, безценни, дето не се купуват. И колкото и пари да имаме, и кариера, и имоти, няма ли го това, малкото, нямаме ли очи за него, нищо нямаме.
Виж целия пост
# 10 634
Всъщност повечето хора ги нямат тези неща.

Тити, това, че не се купуват не ги прави малки или безценни. И не виждам колко са малки тези неща, за мен са подценени неща, затова хората започват да ги оценяват, когато ги изгубят.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия