За какво си мислите постоянно напоследък?

  • 1 133 050
  • 21 764
# 10 785
Не е в София, а сигурно там търсите.

Благодаря и жалко! Disappointed
Виж целия пост
# 10 786
Мисля си, колко дълго време съм просто "спряла", как вътре в мен "тревата не е зелена"  и как година и 8 месеца вече живея в това състояние на празнота и безвремие и как успя всичко толкова да се обърка...
Виж целия пост
# 10 787
Ние сме намерили един прекрасен майстор, уникален, и не можем да се нарадваме, че го има. Наистина е много трудно с майсторите.

А за Варна?
Виж целия пост
# 10 788
Мисля си за идващите празници на семейството ми- кръщене и рожден ден на малкия. Моят робден ден също наближава. Искам да е забавно и да остане един хубав спомен, защото само на кръщенето ще бъдем заедно със двете ни семейства - моето и на мъжа ми. Това никак не се случва често.
От друга стана си мисля как приятелите намалят с годините и срещаш нови, но те не са като старите.
Виж целия пост
# 10 789
Мисля си “къде е лятото?”. От няколко години се заформя тенденция някаква откачена. Това не е нормално. Или може би е част от “новото нормално”, което никак не искам да е “нормалният” ни живот.
Въобще, обхваната съм от не особено летни мисли. Да не кажа, че все повече се сдухвам. От всичко.

Изгубих им бройката на пороите за днес. И в момента пак. И градушка. Това в София.
Спомням си една страхотна буря на село. И тока спряха чак. Беше много вълнуващо, леко страховито, но уютно.

Обичам дъжда. Силната буря (когато си вкъщи), но чак пък толкоз. Направо е притеснително.

Кога ли ще спрем климатиците на отопление..

Така и така съм захванала да пиша.

Мисля си също за полуделите цени на всичко. А доходите не мърдат. Нали, нестабилна е ситуацията.

Как се случи тая цялата лудост си мисля. Много тъпо.
Виж целия пост
# 10 790
И аз в унисон с времето си мисля за тъжни неща.
Кухи думи, празни надежди, никакви реални действия. Това ли е приятелството? Пак ли допуснах да ме използват?
Виж целия пост
# 10 791
silver birch, всеки момент ще дойде и в България горещото.

Мисля си за един герой от една книга. Олаф Червенобрадия.
Виж целия пост
# 10 792
Мисля си как искам да тръгна ей така с колата и децата и мъжът ми или майка ми и да си обикаляме. Обаче първо не ми стиска да карам по непознати пътища, второ аз не обичам несигурните и непознати неща. Пътувам само по познати пътища и отсядам само в познати хотели... Скучна работа ама не съм авантюрист, а така ми се иска. Имаме възможност сега , докато съм майчинство, но...не ми стиска Sad
Виж целия пост
# 10 793
Пак за щъркелите си мисля.
Сложили камери по някакъв проект да ги наблюдаваме. Е, наблюдаваме ги и ужас ме обхваща. Един вече умря. Мина време, дойде нов, доскоро женската не го приемаше като предния. Тъкмо взеха нощем да спят гушнати и новият мъжки си увил крачето в тел. Щъркелът умира бавно пред очите ни, а няма нито една институция, която да отговори на молбите на хората да бъде спасен... 
По-големи проблеми ни занимават сега, пари и власт се разменят. Щъркели? Хора? Да се оправят сами...
Виж целия пост
# 10 794
Много тъжно. И страшно.
Виж целия пост
# 10 795
няма да имам сили да гледам такива неща. Какъв е смисълът от тези камери, всъщност?
Виж целия пост
# 10 796
Наблюдаваш живота на щъркелите. По принцип би трябвало да е много приятно - те са много красиви, пеят птички около тях, гледката е страхотна - към планините. Интересно е.
Предполагам, че щом е по проект слагането на камери, би трябвало да има някакъв смисъл - евентуално да се окаже помощ в подобни случаи. 
В "Убийства в Мидсамър" все наблюдаваха птиците с бинокли, чудех им се, а сега и аз се запалих, макар и да не е същото.
За съжаление се оказа още едно доказателство, че за всяко едно нещо наистина сме сами в трудностите. Отговорностите се прехвърлят и никой не му се занимава или не му е работа...
Виж целия пост
# 10 797
Ужасно е да се чувстваш безпомощен...
а се случва тоооолкова често!
Дано поне на този щъркел, който е все още жив, му се помогне.
Тези дни бях попаднала случайно на инфо, че има представители ( контакт) на Фондацията за защита на животните на Бриджит Бардо и в България..дали има начин да се свържеш с тях/ или покрай тези, които седят зад инсталирането на камерите, да се свържат със специалисти по щъркели? Ох, сигурно задавам много глупави въпроси!
Виж целия пост
# 10 798
Мисля си за емпатията. Споделяш на хората някаква тежка ситуация, имаш нужда да си кажеш, да се оплачеш, защото си травмиран. Те започват да ти разказват за себе си, какво е станало при тях в сходна ситуация и как е била много по-лека, защото еди-какво си е станало, което не зависи от тях.
Нито дума на разбиране, никакъв опит за поставяне в обувките на другия, дори някаква дежурна реплика в стил "това е ужасно, как издържахте" или от сорта.
Разбирам чудесно, че хората сме различни, не са ми длъжни, но елементарната човещина не изисква кой знае какво усилие.
Виж целия пост
# 10 799
zila1 хората не са терапевти или не са ти майка или баба ... хората са си хора и не си мисли, че човека с който говориш си няма същата тежет проблем, но може и друга сфера. Т.е. при положение че всеки има проблеми не може да се очаква да не се опита да сподели своите.
Аз ако имам проблеми и имам нужда да си поговоря никога не ходя да говоря с чужди хора, защото почти веднага се обръщат нещата и научавам на тях всичките им проблеми ...

Близки родинини , които знаят за какво става дума и малко или много моите проблеми са и техни проблеми ... по-правилно биха ме изслушали.

Аз си мисля как да си организирам лятната ваканция най-оптимално и най-разпускащо. Не ми се иска да лежа на едно място, но не ми се иска и да се преуморим от препускане и организации.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия