За какво си мислите постоянно напоследък?

  • 1 392 905
  • 25 039
# 10 935
Току що "най-голямата ми любов" се появи на вратата ми.
Помолих го да си тръгне...
Предателство не прощавам...
Няма да сме заедно в този живот.
Виж целия пост
# 10 936
Да сте си прекалено самодостатъчни също не е добре. Не го забравяйте. Blush
Виж целия пост
# 10 937
То си е чист егоизъм.
А баба ми го наричаше и сюндюклък.
Но и...сами идваме, сами си отиваме от този свят...
Виж целия пост
# 10 938
Мисълта, че повече никога няма да бъда прегърната и целуната от мъжа си ме ужасява. Как се свиква с това? Бих дала всичко за една топла и силна прегръдка сега.
Виж целия пост
# 10 939
Мисълта, че повече никога няма да бъда прегърната и целуната от мъжа си ме ужасява. Как се свиква с това? Бих дала всичко за една топла и силна прегръдка сега.
Прешъс, прегръщай възглавницата му. А и всеки път, когато децата ви те прегръщат, все едно е той.
Виж целия пост
# 10 940
Аз си мисля, че съм си станала толкова самодостатъчна, че чак се плаша.
От ЕГН ли, или от напрегнат живот, но сега в момента съм сама, домочадието замина на почивка и съм невероятно щастлива. Полудях ли?
Ама толкова да ми е хубаво и лежерно...
Ставаме две лудите. Преди около 2 месеца Уишмастъров беше в командировка, а Малката Нахалница - при приятелка с преспиване. Леле! Още помня колко щастлива бях. 15-годишен тийн оставен сам в апартамента не е бил щастлив колкото мен.

Никога, никой и нищо няма да го замени, Прешъс. Ей сега ти давам прегръдка, но съм сигурна, че нито моята, нито прегръдката на който и да било на този свят няма да те стопли и утеши в момента. Добрата новина е,че клишето "Времето лекува" е самата истина. Не точно лекува, но се свиква.  И даже може отново да се почувстваш щастлива, колкото и да не ти се вярва сега.
Виж целия пост
# 10 941
Прешъс, за теб си мисля много напоследък! Не те познавам лично, но историята ти не ме остави да спя... Такава любов не може да прекъсната с липсата на единия... Прегръщам те!
Виж целия пост
# 10 942
Прешъс, много съжалявам за огромната ти загуба.
Да, времето лекува... миналата година загубих татко, майка ми си отиде 3 години преди него. Преживях през прешибаната/без извинение/ 2020-та какво ли не, бях буквално на дъното. Чувствах се толкова сама и загубена. Лека, полека идвам на себе си, но беше кошмар.

Сега си мисля, че тези два месеца до отпуската, когато ще мога да гушна внука си, ще са безкрайно дълги.
Виж целия пост
# 10 943
Мисълта, че повече никога няма да бъда прегърната и целуната от мъжа си ме ужасява. Как се свиква с това? Бих дала всичко за една топла и силна прегръдка сега.
Преш, с неговите физически ръце и устни, може би никога, но вярвай ми той те прегръща и целува винаги, когато имаш нужда, неговата душа е с теб. И един ден, когато му дойде времето, отново ще сте заедно. Дай си време и ще започнеш да усещаш, че когато ти е най трудно и се чувстваш много сама, всъщност не си сама, той е с теб и дори изведнъж в главата си може да "чуеш" ония думи с които те е утешавал, докато е бил във физическата си форма. Той е до теб, просто не го виждаш, но с времето ще започнеш да го усещаш. Това не е лудост, това е оная силна обич, която не умира и никога няма да умре.

Аз пък тия дни си мисля, че трябва да спра да мисля за някои неща.
Виж целия пост
# 10 944
всеки човек, сам за себе ,си трябва да си има лична мантра
тя не е молитва,  не е вик за помощ, а само и единствено опора при загубен център-въже,което да те придърпа в Себе си
не е общовалидна, а лична и точно за това е мощна
тя не е само думи, тя е мисъл-форма

Прешъс, не те познавам, но позволи ми да ти пожелая да намериш центъра
Виж целия пост
# 10 945
Аз си мисля, че съм си станала толкова самодостатъчна, че чак се плаша.
От ЕГН ли, или от напрегнат живот, но сега в момента съм сама, домочадието замина на почивка и съм невероятно щастлива. Полудях ли?
Ама толкова да ми е хубаво и лежерно...
Ставаме две лудите. Преди около 2 месеца Уишмастъров беше в командировка, а Малката Нахалница - при приятелка с преспиване. Леле! Още помня колко щастлива бях. 15-годишен тийн оставен сам в апартамента не е бил щастлив колкото мен
Прегръдка! (Няма емотикон)
Може би е опияняващо чувство за свобода, което не сме изпитвали отдавна.
Виж целия пост
# 10 946
И от мен прегръдка. Точно чувството за свобода е. От 100 години все съм отговорна за нещо и някого. Добре ми идват  от време на време 1-2 дена пълна безотговорност.
Виж целия пост
# 10 947
Мисля си колко обичам лятото. Това е единственото време в което психически се разтоварвам и не мисля за нищо. Децата са оставени на самотек, а аз имам време за себе си.
Виж целия пост
# 10 948
Прешъс, кураж! Аз загубих майка си преди 5 месеца от същата болест. Миналата година преживях неуспешна бременност.
Много ми е мъчно, много, напоследък само плача. В началото много ми помагаше да гледам видеа с медиуми, които общуват с мъртвите. Ако говориш английски, в ютюб има качени такива. Даваше ми спокойствие, сега вече и това не ми дава дори малко мира. Не знам какво да ти кажа друго... Кураж и не се сривай - децата ти имат нужда от теб. Моята баща се срина, сестра ми е в чужбина. Баба ми (майката на майка ми) е жива и преди години погреба мъжа си и другата си дъщеря. Първите дни се чудех на кого първо да се обадя на баща ми, на сестра ми или на баба ми. И в опит да спася другите, затънах аз. От няколко месеца отново правим опити за бебе, ама не става, макар че досега 2 пъти съм забременявала от раз. Мислех, че една нова бременност ще ми помогне да продължа напред. Много ме боли от това, че с мъжа ми не говорим за случилото се. Той е до мен, подкрепя ме за всичко, но не е по приказките. За него всичко се случва, защото така е писано и това е. Гледам да се държа заради сина ни. Всеки ден си казвам, утре ще е по-добре, ама не е. 🙄
Виж целия пост
# 10 949
Мисълта, че повече никога няма да бъда прегърната и целуната от мъжа си ме ужасява. Как се свиква с това? Бих дала всичко за една топла и силна прегръдка сега.

Не се свиква.  Идва момент, в който се примиряваш, но отвътре червейчето непрекъснато те гложди. При мен минаха 6г. 2м. Тази нощ го сънувах.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия