За какво си мислите постоянно напоследък?

Ох, че ми стана мило от това пилИ, или са много пилИта, нещо трудно различавам.

Две бебета са. Едното малко се крие. Не пуснах светкавица да не ги плаша и затова снимката е не много ясна.

Мисля си открай време как трябва да постъпва човек, ако много се колебае за нещо, което го плаши, но и го дърпа към себе си? Когато “Ами ако” се е превърнало в спирала, която всеки път го закопава надолу, но същевременно е почти убеден, че ако направи въпросното нещо, няма да получи това, на което се надява и вероятно малко ще страда.

Опитът ми е показал, че когато има силна вътрешна борба по някой казус, е трябвало да слушам инстинктите си и в общия случай е завършвало не добре. Не, че това не ме е карало да си счупя главата все пак. Но времето после е доказало, че решението е било да не се занимавам с нещото.

Мисля си, че искам промяна, искам да свърша толкова много неща и трябва да си дам повече зор. Мисля си, че искам нов татус, дано не остана само с мислите за него и този път.

Мисля си, че много от темите и оплакванията в този форум ме плашат да стана майка и да имам деца. То само проблеми, драми, скаданли, разводи ....
Преди, когато не ми беше толкова време, много исках, а сега, когато уж трябва да съм готова, аз не искам и форумът само засилва това усещане.

Какво да ти кажа... страшно си е. Ето, вчера си мислех, че най-щастливият ми период от живота е зад мен. Толкова бързо мина и някак не успях да му се порадвам.

Не, не, в никакъв случай не се води от форума! Тук пишат всякакви объркани, неадекватни хора. Хора с различен манталитет, култура, умствен багаж. Аз не бих си купила нещо повече от чорапи, под въздействието на този форум.

Децата са най-голямата радост в тоя ш*бан живот. Нищо друго не си струва така, както да видиш детската усмивка и детските ръчички протегнати към теб. Нито пътувания по екзотични дестинации ме блазнят (била съм), нито пари, нито кариера. Детето е безкраен извор на енергия и прекрасни емоции. Форумът и кукувиците тук могат да си гледат работата

Безкрайно си уморена сега, Фил и затова едва ли ще ми повярваш, че ти предстоят много по-щастливи периоди. Свирни след 10-20-30 години да кажеш дали съм била права.

От твоите уста...

Аз мога да споделя за моето дете.
Имах нормална бременност, защото избрах добър лекар. Това, което той ми каза още в началото го помня и прилагам до сега "Най-важното е майката да се чувства спокойна". От тогава насам, правя всичко за да се чувствам спокойна. Човек избира дали да се ядосва и притеснява или да помисли трезво и да търси решение при наличието на проблем. Дъщеря ми беше много кротко бебе. Сега е една млада 10-годишна девойка. Сериозни проблеми съм нямала с нея до сега, надявам се и занапред да е така.
Това, което аз правя е да ни подготвям предварително за това, което предстои. Водих я в яслата няколко пъти преди да тръгне за да се запознае с обстановката, водих я в училището, когато я записвахме. Говоря с нея за нещата които предстоят. Освен хубавите неща, споделям и за евентуалните недостатъци, като не акцентирам силно на тях.
Когато беше на 6 и я водих на зъболекар ми каза "Мамо, бива да ме заведеш при личния да ме прегледа, че отдавна не си". Много е отговорна към здравето си и ходи на лекар и зъболекар без да се налага увещаване и налагане.
Старая се да се да държа с нея, като с равна. Опитвам се да изградя доверие между нас, с което се подготвям за пубертета. Искам да знае, че винаги може да бъде разбрана и подкрепена у дома.
С баща ѝ сме разделени, но положихме усилия това да е в нейна полза, да не се чувства ощетена.
Тази година беше изключително успешна за нея в училище. Щом учителката ѝ която ме недолюбва се обади с думите "Това е най-доброто, което може да се изисква от дете на тази възраст", очевидно съм се справила добре.
Когато ѝ кажа "Много съм щастлива, че точно ти си мое дете", тя винаги ми отвръща "Аз съм много щастлива, че точно ти си моя майка"
Всяко нещо в този живот за да бъде успешно, изисква усилие. 
Айде похвалих се Малко се поувлякох, но искам да кажа, че не всичко е драма и проблеми и че много често нещата зависят от това, как гледаме на тях.

Доколкото съм те чела, ти си млада, разумна и упорита жена и съм сигурна, че ще бъдеш прекрасна майка.
Пожелавам ти го от сърце.

Алис, разчувства ме! Благодаря ти от сърце! 💛

Анастасия,

И аз да подкрепя Алис. Сега не знам по кои светила се гледат децата, но когато бях бременна 1992 г прочетох д-р Спок. И от него разбрах едно: любов, нежност и търпение. Няма деца умрели от глад или преяждане, но има при злополуки. И то много. За това си обезопасяваш средата, обичаш си безкрайно детето и всичко ще е наред!
И това за ужасните 2, 3 и т.н. въобще не сме го имали. Супер добрички са децата когато си спокоен и любящ. И когато се занимаваш постоянно с тях, а не да ги зарежеш с таблета или пред телевизора.

Всеки с опита си, но това, че някой е имал положителен такъв, не означава, че на останалите не ни се такова мамата и че твоят ще е такъв. Подготви се за кофти сценарий, за да не останаш евентуално неприятно изненадана после. И да, майчинството може да докара доста двойки до предразводно състояние. Когато не спиш с месеци и по цял ден слушаш ревове, е много трудно да подходиш с "любов, нежност и търпение". По-скоро те избива на едни други емоции, дето не са от любовно-търпеливия спектър. 😄
Има ги и прекрасните моменти, разбира се. Природата си знае работата.
Но при теб ми се струва, че подсъзнателно има влияние от това как майка ти е гледала на майчинството и какво детство си имала ти. Помня, че беше споделяла за проблемни отношения в семейството.