За какво си мислите постоянно напоследък?

Не е нещо ново. При нас в хладилниците има алкохолни сайдери, бири и всякакъв вид алкохол за безплатна консумация от служителите. Единственото правило е да не се прекалява и да се консумира с мярка.
По темата - от няколко дни не спирам да мисля само за едно нещо и буца ми е заседнала в гърлото. Плаче ми се. В една от почивките отидох до магазин в близост, хипермаркет. Да блея, едва не се сблъсках с една възрастна дама. Извиних се няколко пъти и се заговорихме, възрастните хора обичат да си споделят и тя просто ми каза: “Аз дойдох да видя ако има нещо евтино, на промоция да си купя ама няма и сега си излизам, нали няма да ми направят проблем, че съм с торбичка, тя е празна, нищо не съм откраднала..” толкова ми стана мъчно, женичката беше отрудена, изгърбена, помагаше си с бастун ама въпреки тея неща ми се усмихваше, очите ѝ блестяха. Предложих ѝ да ѝ закупя неща, от които има нужда, категорично отказа, подаяния не била приемала и си продължи. След малко пак я засякох с едно малко пликче, похвали ми се, че на топлата витрина имало промоция и си взела две кюфтета за някакви стотинки и тая вечер щяла да има да вечеря. Аз отново ѝ предложих да напазарувам, щях после да ѝ помогна да ги занесе до тях, отказа. Предложих да ѝ закупя поне едно нещо, поне днескашната ѝ “вечеря” да е подарък от мен - пак не искаше.
Не знам защо го пиша и го разказвам, много ми е мъчно, много ми и тежи, ядосвам се, че е стигнала женицата до тук, ядосвам се, че трябваше все пак да ѝ взема някакви неща и да я догоня да ѝ ги дам, навън сигурно щеше да приеме...
Не знам защо толкова ме докосна тази история, още я мисля и ми е тежко, плаче ми се ...

Просто си мил и състрадателен човек, малко са хората като теб в днешно време. Сега всеки гледа себе си и не обръща внимание на такива неща, камо ли да си ги слага на сърце.
Мисля си...че трябва да се стегна в много отношения и да взема да мисля малко по-ведро и позитивно.

С,, аз направо се разплаках от историята ти. И на мен ми е много жал за отрудени и честни хора, които са благодарни на толкова малко, а всички гледаме какви мошеници и крадци грабят , закриляни от мафията на високи места. И около тях охлство и силиконови пачаври, не знам дали дори за благотворителност дават по разни събития.

Тинити, благодаря за милите думи! Не се оценявам като чак толкова мил и състрадателен човек, просто такива неща много ме докосват.
Moon Flower, ще ти кажа - повечето не дават. Нещата се правят главно за показност. Нали преди години имаше някакъв благотворителен бал, който беше събрал, така да се каже, каймака на обществото. Накрая се оказа, че са събрали някаква малка сума, която май дори не се равняваше на парите за кувертите на вечерята.
И аз като излязох от магазина си поплаках, вечерта като го мислих - отново. И преди съм се сблъсквала с подобни истории ама този път нещо съвсем ме пречупи. Дали гордостта на тази женица, дали, както казах, блестящите ѝ очи, дали обръщението ѝ към мен... много ме докосна и не спирам да си мисля за тая случка.

С,  поплаках и аз. И си мисля, виси в градинката до нас една дебела, червенобуза циганка. На пейчица на сянка. Това от години. Едва се повдига от пейката,за да измармири - какоо, дай за едно хлебче барееем. Ама не иска да й купиш хляб,иска пари. И не давам. Едно пак циганче, 17-18 год, с голям срам помоли за един хляб, предложих  да му купя хляб и то само благодари. Купих и сирене. Не мога да откажа ако някой ми поиска хляб. А тази възрастна жена, тя е работила цял живот и накрая се оказва,че богаташките кучета живеят по-добре. Ееех, Родинооо.

Мравчице(надявам се не е проблем обръщението), и аз храна не отказвам. Ако някой видя или ме помоли за храна - няма никакъв проблем, но ако някой иска пари, за да си купи хляб и не е съгласен аз да му взема продукта доста се замислям.
И аз го премислях това за работата. Женичката беше изгърбена, нисичка, подпираше се на бастуна си, беше слабичка, дребна, като ми показа торбичката си ръцете ѝ трепереха, личеше, че жената е отрудена. Яд ме е, че освен нея са и още доста хора в това положение, че вместо да си стоят и да почиват вече те ходят от магазин в магазин и търсят някакви промоции на боклучави храни...

Влезе ми в сърцето разказа ти. И смятам, че много хора тъгуват, онзи пример с показните силиконови хора е съвсем малък процент.
Сигурна съм, че си стоплила жената с безкористното си мило и всеотдайно общуване, тя е имала нужда по -скоро да сподели. Освен това, все пак, си е купила нещо и бъди уверена, хапнала го е радостна, и се е сетила за вашата среща,  и за твоята загриженост, за твоите състрадателни очи. А нейното не е било гордост, а едно друго нещо, наречено любочестие.
Ако ти е още тежко на сърцето, помоли се в сърдечна молитва за жената, и вярвай, че Бог ще подреди дните й по най -добрия начин за нея. Ти си направила всичко по силите си!

Катеричка,много ми легна на сърце думичката,която си написала - любочестие. Имало е такива слова -любочестие, любородие. Сега - джендъри и други подобни. Но има все още надежда. Има още хора като С. И това е чудесно.

И аз така си мисля. Освен хора, има и много бездобни животни. Аз си се разнасям с торбичка котешка храна и давам тук-таме на някое коте. Някой път ме гледат странно. Ами това ми е на сърцето да направя. Ако мога да помогна, пък макар и еднократно, помагам. И да, и отношението топли хората. И то много.

Александро, ти май можеш да си всякакъв. И тъкмо се сетих, беше писал за някакво съдийско място в провинцията - какво стана?

Анабел, намерихте ли жилище на приятелката ти, което беше най-спешно? Как е тя, съвзема ли се?

ina, не сме намерили още къща за нея... Но търсим. Тя се върна на работа, възстановява си силите физически и по нищо външно не личи какво е преживяла. Много хора мислят, че има поражения в мозъка, защото изглежда и се държи сякаш нищо не се е случило. Но тези, които я познаваме, знаем какво ѝ е. Аз още не мога да събера смелост да отида на гроба на сина ѝ... А живея на няколкостотин метра от там. Опитвам се да ѝ бъда подкрепа, но истината е, че тя е сама с болката си, вечер като си легне, е сама и вещите на мъжа ѝ и на сина ѝ са още покрай нея. Много бих искала да направя нещо повече за нея, но просто е невъзможно, самотата и болката са толкова дълбоки, че смазват и който и да било приятел не може да помогне много. Но поне направих нещо за бездомното куче, което момчетата осиновиха преди няколко години - намерих човек, който ще му изработи къща по поръчка и мисля без да ѝ казвам, да платя половината дом на Шаро. Та това е... Благодаря ти за загрижеността

Не знам как се преживява подобно нещо, то всъщност никой не знае. Важното е, че я обичате и подкрепяте, че сте й опора.

научих я от книгите на Стареца Паисий.
Много ми дадоха .

След като прочетох поста на Ина си мисля колко добър може да е светът около нас. Аз през зимата нося торбичка с трохи и давам на гълъбите.
Принципно идеята ти за храна на котките ти е добра, стига да не е суха. Знаеш колко зле им влияе. А и сега лятото трудно намират вода.  В подлеза на ж.п. гарата, около Ротондата, тамошната котка (бяло-черна) е родила четири котенца. Вечер ходя и им давам по два пауча „Фрискъс“, които на Женския пазар са много евтини. Гледам и от съседната баничарница им дават храна, а са сложили и купичка с вода. Исками се да нахраня и защитя всички животни по света, но не мога. Мисля си, че колокото и странно да те гледат отстрани хората, те никога не могат да бръкнат в сърцето или душата ти, за да видят какво е вътре. Мен ме гледат по този начин когато местя охлюви, които са изпълзели на тротоара след като е извалял дъжд.

Една от причините да не влизам в теми на кучкари и въобще любители на животни е, че много се натъжавам, спомням си за моите вече починали домашни любимци и въобще се сдухвам.
Но има и друга причина да не ми харесват такива теми - някои хора смятат, че не хранейки бездомните животни помагате, а като ги занесете при ветиринаря да ги обезпаратизи и направи манипулация да не се размножават, след което да ги приютите при възможност. Опитахме с едно коте тия неща и въобще не ни се получи - поне имаше една баба на село да го вземе, че у нас изпояде кабели и мебели, та се чувствам виновна де.

Черпя днес. Нашата принцеса става на седем. Тя е решила да става - доктор на животни. ( Обича винен кебап, но яде сосче и оризче,а месцата ги носи на едни котета.)