За какво си мислите постоянно напоследък?

  • 1 132 112
  • 21 735
# 15 000
Ще се справиш, С! Не се съмнявай в това. Няма да е лесно, но ще се учиш и напасвате в движение.

Силвър, докато ми беше по-малко детето, точно със същите мисли и страхове от непрестанните боледувания посрещах есента.
Виж целия пост
# 15 001
Ще се справиш, разбира се! Честито!

Ако мога да си позволя един съвет - не винаги е лесно да си в позиция да “командваш” хора с 10-15г повече работен стаж от теб. С това трябва да внимаваш, и то по-конкретно, да си любезна и отзивчива, но да разграничиш новата си функция от досегашната ти работа. Важно е да им покажеш, че си тежиш на мястото и че си уверена в себе си, защото ако не те вземат насериозно може да започнеш да се чувстваш зле в тази си роля. Виждала съм хора да не издържат на напрежението и да напускат. Когато аз бях в тази ситуация преди няколко години имахме адаптация около месец-два, но после нещата тръгнаха гладко. Началникът ми много ме подкрепяше.
Виж целия пост
# 15 002
Направо цялата съм се стегнала от мисли за боледуването, което предстои. Досега малко по - спокойно го карах, защото бях в майчинство и да стане нещо, съм у дома. Ама сега... Почвам работа, нова позиция , също трябва да се доказвам и по възможност, да отсъствам по- малко. Правя каквото мога, така че да са здрави ама то си е всеки ден в напрежение дали ще тръгне сопола и от там всички екстри.
Виж целия пост
# 15 003
Мислите ми са толкова много, тооооооолкова много...Все житейски- за работа, за здраве, за хора, за близки, за събития, за любовта, за обичта, за доброто и за злото....страданието, за болката, за душата и за Духа, за....

Тази вечер не мога да взема служебно решение, на което трябваше да дам отговор днес.
Утрото е по- мъдро от вечерта, казват.
Виж целия пост
# 15 004
Пийк, сигурна съм, че всичко ще е наред, стискам палци и мисля положително. Heart

Благодаря ви, момичета! Heart BadKarma, всеки съвет е добре дошъл. Flowers Hibiscus
Със сигурност се чувствам уверена в чисто работните си ангажименти. Започнах преди около 3 години, когато бях първи курс студентка и то на позицията стажант. Оттам насетне, за да стигна до този момент, смея да кажа, че наистина дадох всичко от себе си. Неведнъж и в темите тук съм споделяла, че съм работила по нощите, уикенди, понякога и в отпуск. Реално съм минала през всички позиции до момента и няма работа или процес, който да ми е чужд или непознат. Но точно това, което и ти описваш ще ми е трудно. Част от колегите са хора, които са ми давали задачи в стажантските ми години, а сега става така, че трябва аз да отговарям за тяхното развитие напред. Странно ми е и определено в началото ще ми бъде трудно да открия правилния подход, така че да се заявя, но и да не изглеждам високомерна в техните очи. Времето ще покаже какво ще стане, но определено ми е много притеснено.

Катеричке, определено утрото е по-мъдро, ще вземеш най-доброто решение!
Виж целия пост
# 15 005
Разбирам, че вътрешно си малко неуверена, но вярвай ми, лоша шега ще ти изиграе ако го показваш. Подходи с повече самочувствие, все пак ако те бяха по-добри от теб щяха да повишат тях, не теб. Трябва да си изградиш авторитет, иначе няма да се сработите с колегите в новата констелация.
Виж целия пост
# 15 006
Мисля си за дъжда който валя цяла нощ , след изключително сухото лято.Тракането му по прозорците,шума и мириса му направиха уютна нощта.А вън в момента е свежо и приятно.И въпреки ,че все-още е лято се усеща есенно в утрото,в вечерите ,в въздуха.
Виж целия пост
# 15 007
Родена съм есента и пак предпочитам лятото. Никакъв студ не ме привлича с нищо Sad
Виж целия пост
# 15 008
Не бях чела темата напоследък и днес като разбрах, че съпругът на Миднайт е починал, бях потресена. Нали беше почнал да се лекува, много бързо го умори онази гадна болест ... 😭 Миднайт,съболезнования , макар че знам, в такъв момент думите не носят утеха.
Виж целия пост
# 15 009
Midnight съболезнования! Не мога да си представя дори през какво преминаваш.

Напоследък често си мисля как всеки ден се усеща толкова съдбовен. И днес.

Тъжно ми е сега.
Виж целия пост
# 15 010
Днес е най-черната дата в живота ми. За това си мисля. 19 години минаха, а отново и отново изживявам всеки миг от онзи черен ден.
Виж целия пост
# 15 011
Тарти Heart ...
Виж целия пост
# 15 012
Heart
Виж целия пост
# 15 013
Мисля си, че едно време издържах повече на провокации. “Нервите ми бяха по-здрави”.. имам чувството, че ще експлоадирам от едни и същи тъпотии.
Виж целия пост
# 15 014
Мисля си колко депресиращи бяха последните дни за мен. Че и настинах и съм парцал, едва станах да свърша нещо около къщи, а и съм сама в момента... Едва и изведох кучето, което едновременно някак май усеща, че не ми е добре и ляга плътно върху мен и на моменти ме гледа тревожно, и си прави пак белите. Докопа салфетките, с които си бърша носа, и ги накъса, прегриза дупка и в завивката ми и продължава да я гризе по малко... 😐😔😏😅 Стана голям боклук на пода и ми отне известно време да го разчистя, защото главата ми се мае. Довечера не знам, ще опитам отново да я изведа поне да си свърши работата.
И си мисля колко бързо мина първата й година, само месец и е рожденничка. Ако сега ми предложат парите на илън и безос взети заедно, за нея, определено ще кажа да си гледат работата.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия