Мисля си...на какво ли се дължи това, че постоянно ми се плаче...ей така, без причина, мога да се разплача във всеки един момет, най-вече като съм сама. Дали от времето, от мц, от новата работа, като нещо много различно в моя живот...не знам какво ми става...
Виж целия пост
За какво си мислите постоянно напоследък?
- Публикувана: 10 фев. 2017, 16:55 ч.
- Последно мнение: 25 юни 2024, 23:51 ч.
# 1 860
30 септ. 2018, 23:44 ч.
# 1 861
2 окт. 2018, 10:50 ч.
Мисля си колко проста жена е свекърва ми и дъщеря и, след като дори не честитиха Рожденния ден на сина ми-т.е внучето им. Камо ли нещо да му подарят. Много болно ми стана. Добре, че детето не се е усетило още да пита, покрай партито, което му направихме.
Виж целия пост
# 1 862
2 окт. 2018, 13:03 ч.
Проблема си е техен,мила. Отсвири ги тези хора и си гледай семейството.
Виж целия пост
# 1 863
2 окт. 2018, 13:33 ч.
Мисля си колко е студено... И колко още по-студено ще става... Хич не обичам да ми е студено!
Виж целия пост
# 1 864
2 окт. 2018, 14:13 ч.
Може би са искали да демонстрират недоволство, че не са поканени на партито? Но, каквото и да е, не е добре да се изливат конфликти върху детето.
Виж целия пост
Мисля си колко проста жена е свекърва ми и дъщеря и, след като дори не честитиха Рожденния ден на сина ми-т.е внучето им. Камо ли нещо да му подарят. Много болно ми стана. Добре, че детето не се е усетило още да пита, покрай партито, което му направихме.
# 1 865
2 окт. 2018, 18:40 ч.
Скоро ще станат 2 години, откакто почина баба ми. Много близки бяхме. Понякога несъзнателно казвам на майка ми да се обадим на баба или пък какво ще каже баба. Бързо се осъзнавам и сепвам, че тя вече я няма на този свят. Става ми наистина много тъжно.
Времето става и ще става още по-студено. Мразя студа и продължителните дни без слънце. Зимата идва, а това означава, че идва и края на годината. Като дойде края на годината, всеки от нас започва да си прави равносметката какво е постигнал през тази година.
Виж целия пост
Изминаха 7 месеца, от както баба почина и не спирам да мисля за това. Още не мога да го повярвам. Много ми е тежко. Няма ден, в който да не е пред очите ми. Няма ден, в който да не ми липсва. Няма ден, в който да не плача и да не искам да е пак при нас. Всеки един спомен за нея ми разбива сърцето. Толкова е жестоко! 
Скоро ще станат 2 години, откакто почина баба ми. Много близки бяхме. Понякога несъзнателно казвам на майка ми да се обадим на баба или пък какво ще каже баба. Бързо се осъзнавам и сепвам, че тя вече я няма на този свят. Става ми наистина много тъжно.
Времето става и ще става още по-студено. Мразя студа и продължителните дни без слънце. Зимата идва, а това означава, че идва и края на годината. Като дойде края на годината, всеки от нас започва да си прави равносметката какво е постигнал през тази година.
# 1 866
2 окт. 2018, 20:09 ч.
Поканихте ли ги на партито?
Ако не са и не сте им споменали, може просто да са забравили?
Виж целия пост
Мисля си колко проста жена е свекърва ми и дъщеря и, след като дори не честитиха Рожденния ден на сина ми-т.е внучето им. Камо ли нещо да му подарят. Много болно ми стана. Добре, че детето не се е усетило още да пита, покрай партито, което му направихме.
Поканихте ли ги на партито?
Ако не са и не сте им споменали, може просто да са забравили?
# 1 867
2 окт. 2018, 20:32 ч.
Като дойдат есента и зимата почвам да се чувствам много зле. Не знам дали е заради времето, но през тези месеци съм изпадала в най-дълбоките си депресии. И после като дойде пролетта, лятото - сякаш се раждам отново. При вас така ли е?
Виж целия пост
# 1 868
2 окт. 2018, 21:02 ч.
Да, май и при мен така се получава...Само през декември се чувствам добре, заради празниците и това, че сме при нашите.
Виж целия пост
Като дойдат есента и зимата почвам да се чувствам много зле. Не знам дали е заради времето, но през тези месеци съм изпадала в най-дълбоките си депресии. И после като дойде пролетта, лятото - сякаш се раждам отново. При вас така ли е?
# 1 869
2 окт. 2018, 21:06 ч.
И аз съм така - времето ми влияят на мисленето и себеусещането. Да можех ноември да заспя зимен сън и да се събедя май ...
Виж целия пост
# 1 871
3 окт. 2018, 08:57 ч.
Горе-долу. Есента ми е най-зле. Трудно ми е да свикна със студа. Но мисля, че липсата на слънце влияе най-много. Пролетта ми е рай, все едно се подмладявам. Въпреки че, първите жеги ми се струват ужасни. 
Тинити, как си? Това с плача го отдай на МЦ и не го мисли, гледай да го изгониш. Малко по-добре ли е на работата? Децата какви са? Гледай да обръщаш внимание на доброто и красивото около теб, на нещата, които те радват, вдъхновяват.
Виж целия пост
Като дойдат есента и зимата почвам да се чувствам много зле. Не знам дали е заради времето, но през тези месеци съм изпадала в най-дълбоките си депресии. И после като дойде пролетта, лятото - сякаш се раждам отново. При вас така ли е?
Тинити, как си? Това с плача го отдай на МЦ и не го мисли, гледай да го изгониш. Малко по-добре ли е на работата? Децата какви са? Гледай да обръщаш внимание на доброто и красивото около теб, на нещата, които те радват, вдъхновяват.
# 1 872
3 окт. 2018, 09:04 ч.
Тъй като детето утре става на една година , напоследък си мисля колко бързо е минала тази година. И се натъжавам, и се радвам.
Виж целия пост
# 1 873
3 окт. 2018, 09:08 ч.
Аз пък си мисля как докато бях дете, майчинството ми се представяше като някаква много уважавана роля, майката - направо полубог. Обаче станах майка в едни маниакални десетилетия и се оказа, че това е социалната ми роля, в която съм изпитвала най-много критика, пренебрежение, посрамване и насаждане на вина. В повечето случаи изпитваш повече срам, отколкото гордост, а ореолът на майчинството май се оказва учебникарско клише и майката всъщност е на най-ниското стъпало в обществото...и това от всички по редицата, като се започне от АГ-то, мине се през родната ми майка и се стигне до градини и училища - майката все е виновен идиот и всички знаят по-добре от нея.
Виж целия пост
# 1 874
3 окт. 2018, 09:24 ч.
Да. Съгласна съм с това... Много тъжно. А майката се опитва да осигури най- доброто на детето си
Виж целия пост
Препоръчани теми