За какво си мислите постоянно напоследък?

  • 1 113 887
  • 21 200
# 20 865
вижда се в пълната версия- в Португалия съм
Виж целия пост
# 20 866
Цигански не цигански, всички правят когато им дойде времето. Наши много близки роднини от София тази година имат абитуриентката и го правят точно тип сватба, даже и роклята е циганска, с камъни, ама така са решили, макар да са столичани. Така че кой както го разбира. Голямата завърши преди 2 години и сега вече отчита, че вълненията и суетенето са били преувеличени и несъответстващи на повода. Но тогава друга песен пееше и едва ли не мислеше, че след бала нямаше да има живот Joy
Виж целия пост
# 20 867
аз правих по времето на хипер инфлацията
обувки купувахме на 3000 лева за долар
имам някои добри моменти, някои изцепки...но като цяло, сега ако ме питаш- да бяхме отишли някъде за ден- два- три
Виж целия пост
# 20 868
На мен ми беше все тая почти. Бях изцяло съсредоточена върху изпити и предстоящото следване.  Но татко искаше да поканим най-близките на печено агне, не съжалявам, че го направихме. Поканихме бабите, няколко роднини и няколко приятелски семейства. Пфф,  като се замисля, че беше преди 14 години, а някои от тези хора вече не са сред нас.. По-добре да не го мисля.
Виж целия пост
# 20 869
аз правих по времето на хипер инфлацията
обувки купувахме на 3000 лева за долар
Явно си ми наборка... И аз свързвам бала си с купуване на обувки при същата ценова ситуация..
Виж целия пост
# 20 870
Моят бал беше '92 година, в магазините нямаше нищо, абсолютно нищо. За бала на сестра ми майка намери с големи връзки плат и направо купи и за мен. Сестра ми беше със светло лилава рокля, а аз с тъмно лилава. Помня, че до последно нямах чорапогащник и в самия ден на бала леля ми от Стара Загора донесе един черен на точки. Точки не точки, обух го и заминах, друг нямаше. Направо не е за вярване какви времена бяха...и какво нямане.
Виж целия пост
# 20 871
Моят бал беше '92 година, в магазините нямаше нищо, абсолютно нищо. За бала на сестра ми майка намери с големи връзки плат и направо купи и за мен. Сестра ми беше със светло лилава рокля, а аз с тъмно лилава. Помня, че до последно нямах чорапогащник и в самия ден на бала леля ми от Стара Загора донесе един черен на точки. Точки не точки, обух го и заминах, друг нямаше. Направо не е за вярване какви времена бяха...и какво нямане.
Уоу каква история, все едно други векове ... чак чорапогащник да трябва да се купува от друг град ...
Виж целия пост
# 20 872
Интересно е как хората на днешното поколение имащи Интернет, джаджи и телефони не вярват как, по онова време вкусвахме банан за Коледа, за маратонки Найк и дънки само си мечтаехме, гледайки ги от списание Некерман, а влизайки в магазин щандовете бяха празни. Да, много далечни времена, дори минала епоха, но ги помня.
Сега децата изобщо не могат да си го представят.
Виж целия пост
# 20 873
При сегашното изобилие  и консуматорство, което наподобява епидемия, наистина е трудно да си представят какво значи да няма. Да нямаш избор и да си принуден да купиш какво да е, защото може и без него да останеш. Говоря за дрехи и обувки конкретно.
Виж целия пост
# 20 874
аз правих по времето на хипер инфлацията
обувки купувахме на 3000 лева за долар
Явно си ми наборка... И аз свързвам бала си с купуване на обувки при същата ценова ситуация..

За една нощ кувертът в ресторанта се превърна в някаква баснословна сума. Категорично отказах да платя подобни пари и не отидох на бал с класа. Имах рокля, обувки, както си му е редът, бях с класа до влизането им ресторанта. После заедно с още 3 съученички и гаджетата ни отидохме в най- скъпия и луксозен ресторант в града по онова време. И похарчихме по- малко пари от измисления им куверт. След 12 вечерта се събрахме с класа в дискотеката Simple Smile
Виж целия пост
# 20 875
Всъщност курсът лев – долар няма значение и по него не се определят доходите на хората...
Виж целия пост
# 20 876
Интересно е как хората на днешното поколение имащи Интернет, джаджи и телефони не вярват как, по онова време вкусвахме банан за Коледа, за маратонки Найк и дънки само си мечтаехме, гледайки ги от списание Некерман, а влизайки в магазин щандовете бяха празни. Да, много далечни времена, дори минала епоха, но ги помня.
Сега децата изобщо не могат да си го представят.
Мда, синът ми преди ме беше питал - "Мамо, как си живела без интернет?" Обясних му, че не само нет, а и телевизия нямахме целодневно, телефона беше дуплекс, само определени хора имаха самостоятелен и го имахме да съм била 3-4 клас, не помня с точност. Касетофон и видео - мираж. Некерманите се разпространяваха почти апокрифно. Имаше едно списание Паралели и това беше, квото ти напишат това четеш. Имах карта за библиотеката и бях изчела всички книги почти плюс научно-популярните, защото много обичах да чета на такава тематика. Направо като се сетя хич не ми е умилително. Имали сме хубави моменти, но и много сме нямали. Моят бал беше 93 - няколко метра плат, няколко дантела и при една баба шивачка, навикана за много добра - колкото-толкова.
Какви Найки, те Ромиката бяха лукс, че ги нямаше и тях... дънки имах в 8 клас и добре, че бяха виетнамците, дето внасяха.
Виж целия пост
# 20 877
Всъщност курсът лев – долар няма значение и по него не се определят доходите на хората...
И какво общо имат доходите на хората по онова време,  като с тях нямаше какво да се купи ?
Ти четеш ли изобщо за какво пишем?
Виж целия пост
# 20 878
Помня абсолютно празните рафтове в магазините за конфекция, както и в хранителните стоки. Помня и наличието на купони и липсата на какво да се купи с тях. Имаш пари, имаш купони - няма нищо в магазина...  Аз бях дете тогава и баба ми ме пращаше да пазя ред в четвъртък докарваха стока. Тя хем беше малко и не стигаше за всички, колко продаваха, колко прикриваха и се продаваше на черно никой не знае. Като дойде реда на баба ми всичко беше свършило, така се прибра с шепата купони и празната торба. Какви долари, какви марки.
Виж целия пост
# 20 879
Моят бал беше '92 година, в магазините нямаше нищо, абсолютно нищо. За бала на сестра ми майка намери с големи връзки плат и направо купи и за мен. Сестра ми беше със светло лилава рокля, а аз с тъмно лилава. Помня, че до последно нямах чорапогащник и в самия ден на бала леля ми от Стара Загора донесе един черен на точки. Точки не точки, обух го и заминах, друг нямаше. Направо не е за вярване какви времена бяха...и какво нямане.
Уоу каква история, все едно други векове ... чак чорапогащник да трябва да се купува от друг град ...
Явно си малка....то и аз, дето са ме пращали да вися по опашките, ми се струва нереално. Тогава съм била 7-8 клас. 96 завърших.
Спомням си как нямаше дамски превръзки и като пуснеха в аптеката лигнин и памук и ставаше едно запасяване.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия