това е тривиалното, но признавам и логично обяснение, аз обаче гледам на нещата от малко друг ъгъл, както и да е, не ми се изпада в излишни обяснения
Понеже аз също се чудя. Чудя се дали пък аз не съм се привързала прекалено. А от другата страна - не са. Интересното е също, че това изпитвам към старите приятелства. Сега не мога да се привържа така. Не мога, защото имам семейство и знам, че те са ми на първо място. Дали пък старите приятели не са се отдръпнали точно по същата причина? Но могат да се съчетават и двете неща - семейството и приятелите. Завиждам благородно на такива жени (жени, защото мъжете по-лесно запазват приятелствата си според мен), които поддържат приятелството си, отделят си време и продължават да създават общи спомени.


Препоръчани теми