От вчера си мисля нещо много тъжно. Имам съсед, прекрасен възрастен човек, много услужлив, усмихнат.
Вчера сподели, че жена му е в болница и се разплака.. Преди 15 години е оперирана от рак на гърдата, сега са открили разсейки по белия дроб и е на командно дишане.
Знаех, че има известни здравословни проблеми, но не очаквах. Страшно се натъжих - да видиш сълзи в очите на възрастен мъж е много печално.
Преди тя излизаше, махахме си за здрасти, от доста време не я бях виждала, мислех, че стои в двора и излиза през черния вход.
Мисля си колко тежко е, когато остарееш и да останеш сам, вкъщи, а другарчето ти да е в болница, в някакъв момент да си иде.
На 20, на 30 тези неща изглеждат страхотно далечни. Вече се замислям за всичко.
Много искам тя да се оправи! Макар че всички сме миг във вечността.
Виж целия пост
Вчера сподели, че жена му е в болница и се разплака.. Преди 15 години е оперирана от рак на гърдата, сега са открили разсейки по белия дроб и е на командно дишане.
Знаех, че има известни здравословни проблеми, но не очаквах. Страшно се натъжих - да видиш сълзи в очите на възрастен мъж е много печално.
Преди тя излизаше, махахме си за здрасти, от доста време не я бях виждала, мислех, че стои в двора и излиза през черния вход.
Мисля си колко тежко е, когато остарееш и да останеш сам, вкъщи, а другарчето ти да е в болница, в някакъв момент да си иде.
На 20, на 30 тези неща изглеждат страхотно далечни. Вече се замислям за всичко.
Много искам тя да се оправи! Макар че всички сме миг във вечността.
