За какво си мислите постоянно напоследък?

  • 1 094 032
  • 20 717
# 2 595
Пътувайки сутринта с автобуса
се наслаждавах на много готини ученици, сигурно 9-10 кл. Покрай тях, върнах лентата назад и потъгувах по едни безвъзвратно отминали години😢
Виж целия пост
# 2 596
Тинити, банките вече отдавна не отпускат 100% от сумата, максимум до 80%, т.е. поне 20% самоучастие. Да не говорим, че оценителите към банките занижават оценката на имота поне с 10%. Нямате ли друг имот да продадете или да ипотекирате допълнително, за по-голяма сума? Евентуално с допълнителен потребителски кредит, но си направете сметката дали ще можете да плащате. Без спестени или готови пари трудно се купува имот. Стискам палци да ви се наредят нещата!
Виж целия пост
# 2 597
Тинити, банките вече отдавна не отпускат 100% от сумата, максимум до 80%, т.е. поне 20% самоучастие. Да не говорим, че оценителите към банките занижават оценката на имота поне с 10%. Нямате ли друг имот да продадете или да ипотекирате допълнително, за по-голяма сума? Евентуално с допълнителен потребителски кредит, но си направете сметката дали ще можете да плащате. Без спестени или готови пари трудно се купува имот. Стискам палци да ви се наредят нещата!
Ние го изчислявахме да ни стигнат парите, не очаквахме толкова да занижат оценката. Не искаме друг кредит, че съвсем ще затънем. Чакаме обаждане и ще решим, ако ни отпуснат 90% ще е добре. Само да искат и лихвата да вдигнат.
Виж целия пост
# 2 598
Мисля си колко са остарели родителите ми.
Мисля си, че имам някакви очаквания от детето си, а аз изобщо не мога да ѝ дам добър пример.
Изобщо, лоша майка и дъщеря съм.
Блу, всички имаме такива моменти, когато мислим, че не ставаме като родители и деца. Това, че се съмняваш в себе си според мен показва, че ти пука и влагаш много - сигурна съм, че си прекрасна майка и дъщеря.

Мисля си, че тук и сега е най-хубавата част от живота ми - детето е малко, ние сме сравнително млади, кучето и котките са здрави. Изпитвам ужас от хода на времето, дните изтичат между пръстите ми като вода. Докато се обърна, дъщеря ми ще е голяма и няма да има нужда от мен, а ние с мъжа ми ще сме остарели..животните също. Страх ме е от старостта, не заради тъпите бръчки, не и заради болестите, а защото след нея е просто краят. 
Виж целия пост
# 2 599
Мисля си за НВО - за четвърти и седми клас. Имам две дъщери, които ще минат през изпита. Надявам се на добро представяне и постъпване в хубаво училище. Още около три месеца треска.
Виж целия пост
# 2 600
Страх ме е от старостта, не заради тъпите бръчки, не и заради болестите, а защото след нея е просто краят. 
Мисля, че по - страшно е преди края да загубиш разума си. Това е кошмар за околните, вероятно и за самите нас.
Виж целия пост
# 2 601
Блу, всички имаме такива моменти, когато мислим, че не ставаме като родители и деца. Това, че се съмняваш в себе си според мен показва, че ти пука и влагаш много - сигурна съм, че си прекрасна майка и дъщеря.
.................
Страх ме е от старостта, не заради тъпите бръчки, не и заради болестите, а защото след нея е просто краят. 
Благодаря, Таис. Разбирам, че се опитваш да ме успокоиш, но мисля, че съм с доста реална оценка на положението. 

От самия край не ме е страх (поне сега още), особено ако е от раз. Страх ме е годините преди края. от това, че ще съм бреме за някого.
Виж целия пост
# 2 602
Таис, как пък и аз си мисля същото. Колко е хубаво сега, докато сме все още млади и здрави и как времето лети и съвсем скоро ще сме стари вече. Ужасно е. От самата смърт не се притеснявам(за себе си),  притеснявам се да оставя близките си сами. Като знам на мен колко ми е мъчно за починалите ми близки. И все пак това е естествения кръговрат на живота.
Виж целия пост
# 2 603
Мъдрост, Таис, мъдрост. Тя идва в хода на старостта. Мисля, че с всяка бръчка, ставам по- зряла, по- мъдра и по- красива естествено😀
Виж целия пост
# 2 604
Мисля си колко са остарели родителите ми.
Мисля си, че имам някакви очаквания от детето си, а аз изобщо не мога да ѝ дам добър пример.
Изобщо, лоша майка и дъщеря съм.
Блу, всички имаме такива моменти, когато мислим, че не ставаме като родители и деца. Това, че се съмняваш в себе си според мен показва, че ти пука и влагаш много - сигурна съм, че си прекрасна майка и дъщеря.

Мисля си, че тук и сега е най-хубавата част от живота ми - детето е малко, ние сме сравнително млади, кучето и котките са здрави. Изпитвам ужас от хода на времето, дните изтичат между пръстите ми като вода. Докато се обърна, дъщеря ми ще е голяма и няма да има нужда от мен, а ние с мъжа ми ще сме остарели..животните също. Страх ме е от старостта, не заради тъпите бръчки, не и заради болестите, а защото след нея е просто краят. 
За съжаление, много сте права. Точно така се получава...Дъщеря ми е абитуриентка тази година и ще кандидатства в друг град, а това означава, че ще я виждам рядко. Толкова ще ми липсва! Синът ми е в седми клас и вече почти не ни обръща внимание. С мъжът ми почти не се чуваме и виждаме по цял ден, а работим на едно място. Дори фирмата е наша Sad  Много ми липсва и кучето ни. Само вкъщи, а толкова обича да се гушка...Чувствам дните си празни и скапани, изнизващи се неусетно! Тъпото ежедневие, в офиса, ме убива! Имам нужда да прекарвам повече време с любимите същества, но не се получава...
Виж целия пост
# 2 605
Много тъжно..
Виж целия пост
# 2 606
За нов автомобил.
Виж целия пост
# 2 607
Мъдрост, Таис, мъдрост. Тя идва в хода на старостта. Мисля, че с всяка бръчка, ставам по- зряла, по- мъдра и по- красива естествено😀

Мъдростта идва от опита и динамиката на живота, не само с възрастта. Примери за инфантилни 40-50, че и 60-годишни колкото щеш. Не е случайна приказката "Не питай старило, а патило".
Виж целия пост
# 2 608
Мисля си защо не ни се получават нещата с кредита и имота, който искаме да закупим.
[/quot
Защо да не се получават ? Банката ли не отпуска пари ?
Отпусна, но по-малко. Сега чакаме да договорят ако може по-висока сума, иначе не ни достигат 13хил.Confused

Стискам палци да стане.
Ох, моята имотна драма най-накрая може да намери решение, но ме е страх дори да споделя, за да не се обърка нещо пак.
Виж целия пост
# 2 609
Чудя се възможно ли е в днешно време човек да си намери приятели,предвид това колко забързан стана животът.И не просто приятели,а хора,които си струва да имаш наоколо.И как така понякога хора,които биха били чудесни приятели,им е трудно да си намерят среда.Изпитвам големи съмнения относно същността на приятелството,а не ми се иска.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия