За какво си мислите постоянно напоследък?

  • 1 392 253
  • 25 039
# 3 345
Няма да се осъзнае въобще. Старческите домове са пълни с изхвърлени възрастни хора. Той дори като ходи до дома, ходи до администрацията и не се качва до нея. На няколко месеца веднъж стои при нея за по 10 минути. Жената имаше и две котета. И тях изхвърли. А тя е толкова добричка, мила и интелегентна жена. На мравката път прави. Той дори като ѝ е изхвърлил нещата е отишъл и ѝ го е заявил в прав текст. И на мен ми е много мъчно, но това трябва да е за урок на другите хора и споделям, за да се знае от повече. Аз много си обичам детето, за него живея, но никога няма да направя такава грешка. Поне така си мисля.
Виж целия пост
# 3 346
Много е тъжно, много!
Виж целия пост
# 3 347
Добре де, ама как може да се промени един човек толкова? Та нали ние, майките,  сме тези, които сме го възпитавали?
Мъчно ми е много за тази женица, дали няма как с нещо да й помогна? Да не се чувства самотно/тъжно? Тя няма ли си други деца?
Виж целия пост
# 3 348
Катеричке, и аз много пъти съм си мислила точно това. Тя е много мила, а синът ѝ е много груб. Говорили сме с нея по въпроса и тя ми каза, че той прилича на баща си. Тя е много общителна, хората веднага я заобичват и тя там си е изградила вече име, така да се каже Simple Smile Няма с какво да ѝ помогнеш, но много ти благодаря за желанието. Аз ѝ нося всичко, макар че тя протестира. Живот...
Виж целия пост
# 3 349
Ех, толкова ли не е имало някой роднина да я прибере и да си другаруват.?
Иначе много хора предписват жилища приживе, за да си "уредят" децата,да им е всичко в ред. Но ето какво получават в замяна.
Виж целия пост
# 3 350
Няма други роднини. За какво да си уреждат децата, като някой ден това и без това имотите ще станат техни? Ей това не разбирам. Аз сама си купих апартамент с пари в брой, не ипотека, но го записах на майка ми на името. Като му дойде времето нещата ще се наредят. Дано е в много далечно бъдеще. Приживе нито искам да ми прехвърлят, нито ще прехвърлям. Дано не изкукам само на старини, че тогава лошо.
Виж целия пост
# 3 351
За татко си мисля. Днес става година, откакто не е сред нас, а сякаш беше вчера като го чух за последно по телефона. Липсва ми.
Виж целия пост
# 3 352
Ох, имам пресен пример пред очите си.
Майка с две дъщери, живеещи в един и същ малък град.
Дадоха я в дом, съседен на градчето- жената има диабет, отрязаха й крак, не вижда почти.
Материално са ок всички- просто не им се занимава и я хвърлиха като куче. Хората ги одумват, ония двете качват снимки от почивки.
Виж целия пост
# 3 353
Аз си мисля нещо и не мога да разбера. Моя съседка, която много обичам приписа апартамента на сина си и той взе, че я изгони. Изхвърли ѝ всички вещи, дрехи и се настани да живее там с приятелката си. Сега моята съседка е в старчески дом и често ѝ купувам дрехи и други неща и я посещавам. Не искам да отварям темата пред нея, но акъла не ми побира защо си е приписала апартамента на сина си. Ето какъв е резултата. Само да спомена, че в този старчески дом това е масово явление. Всички си приписват имотите и после децата им ги изхвърлят. Защо го правят? Ей това си мисля и не мога да разбера. Като умре човек наследниците му да правят каквото искат с имотите. Защо предварително?

Аз нищо няма да приписвам на детето си. Като пукна тогава да прави каквото иска.
Принципно може да се припише имот с право на ползване до живот, ако детето много дава зор. Аз лично бих приписала само имот който не ползвам (ако имам такъв). Никога не съм драпала за имоти и ми е непонятно, макар че имам роднински примери пред очите си. Като му дойде времето ще наследя, дай Боже да не е скоро.
Виж целия пост
# 3 354
Мисля си какво ще готвя довечера. Вечния женски въпрос .
Виж целия пост
# 3 355
По темата с наследствата въобще не ми се мисли. Според мен всеки има вина за дадено състояние. Ако родителите държат децата така, че децата да разчитат на тях и на това което ще им бъде оставено, то ... ами стига се до съответни ситуации.
Да не би да са малко подобни истории на всякъде . Всички четем от малко по темата приказки, истории, кримита и пр.
Когато някой разчита на наследство за да може да живее и не предприема друго и чака за него то обикн. не предвижда , че дълго ще чака , става нетърпелив и се чувства онеправдан.

Мисля си за ненужни лоши отношения между хора. НЕща , които е можело да се избегнат и пречат на всички...
Виж целия пост
# 3 356
С тия имотни саги съм многонпротив.Мен не ме вълнуват,а братовчрдка ми от сега ме уговаря да сме продали къщата.Баща й ,вуйчо ми почина,но майка ми е жива.Та така.

Инак мисля как материалното ни превзема все повече и повече.Как всеки иска без да помисли защо.
Тъжно и жалко.
Виж целия пост
# 3 357
"На никой нищо няма да дам. Да се оправят сами." Това е мотото на моята майка. И за сега работи.
Виж целия пост
# 3 358
Баща ми се премести да живее в една стая, за да може да ползваме ние с децата къщата самостоятелно. Та това са ни деца, защо родителите да не дават нищо на децата си?!
Мисля си за първи клас постоянно. Дъщеря ми ще се справи сигурна съм, но в себе си се съмнявам. Въобще нямам желание да се занимавам с училище. Лошо ми става и само гледам да не ме усети, че са ми такива настроенията. Хич не обичах училището.
Виж целия пост
# 3 359
Аз нямам против у-шето, но нямам доверие на даскалите , системата и хората като цяло. При конфликт всеки се защитава дори с цената да набеди едно дете. А в същност професията му е да защитава детето.
Всеки се пази и за съжаление много западняци станахме и забравихме моралните закони. Само материалните остават. А едно дете материални облаги не носи. Дори напротив и затова е толкова уязвимо.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия