За какво си мислите постоянно напоследък?

  • 1 395 738
  • 25 039
# 495
В последно време си мисля... Колко важно е здравето, тревожа се за баща ми, който има проблемно сърце, сега и някакви белодробни проблеми и в същото време зла жена... Мисля си за мъжа ми, който се съсипва от работа, за да ни осигури всичко... И... Много вече искам да успея да забременея и да си имаме рожбичка... Това са нещата, които са ми най на сърце  Two Hearts
Дано баща ти се оправи! А на мъжа ти едно голямо БРАВО!
Пожелавам ти да си имаш бебче в най - скоро време.  Heart Eyes Бъди оптимист!  bouquet
Виж целия пост
# 496
Дано всичко е наред с баща ти.  Peace
Виж целия пост
# 497
Аз пък си мисля, че все по- труден става животът в БГ.Не мога да си намеря място в него и хич не се виждам никъде. На прага на къщата ни построиха нова кооперация - новите съседи гъзари си направиха паркинг на входната ни врата. Прозорите ни са скандално близко един до друг. Докато си кърмя детето, съсед сърдечно ми махва. #2gunfire
От 2 години вече сме така и не мога да свикна. Било нормално за град в ЕС. За Индия може и да е нормално. Защо въобще ни беше тоя ЕС?! Превърнахме се в тяхна клоака.
Дано да оздравеем скоро с малката, че сме с хрема. Притеснявам се, а след малко ще я водя на преглед.
Най ми е тежко обаче от безпътицата.
Виж целия пост
# 498
Откакто се върнах от Родопите не ме напуска мисълта  за това прекрасно място. НИкой  не се интересува каква ти е колата, часовника, обувките. СЪумели са да запазят топлите , чисто Човешки взаимоотношения. Благост някаква има в хората по този край.  Суетата я няма...
 Чудя се какъв магнетизъм има там, че мисълта ми все към Родопите се рее и не ще да се кротне в градски условия Laughing
Виж целия пост
# 499
Откакто се върнах от Родопите не ме напуска мисълта  за това прекрасно място. НИкой  не се интересува каква ти е колата, часовника, обувките. СЪумели са да запазят топлите , чисто Човешки взаимоотношения. Благост някаква има в хората по този край.  Суетата я няма...
 Чудя се какъв магнетизъм има там, че мисълта ми все към Родопите се рее и не ще да се кротне в градски условия Laughing
Не, че нещо, ама аз съм от този край, страхотен е! Laughing Къде точно в Родопите беше? Wink
Виж целия пост
# 500
Сериозно?! Я,  виж, и Hug Hug

Бяхме отседнали за една седмица в Триград. Ходихме до Широка Лъка, Смолян, ГЬоврен, ...Обаче с. Гела ми взе ума! Няма такова усещане!  Все едно товар падна от гърба ми ...
Виж целия пост
# 501
тинити, а ти къде си избягала от този рай?
Колко е несправедлив животът! Това не ми излиза от ума!
Баща ми е душа човек, но има сега деменция. Мъчно ми е за него, за майка ми, която се изтормозва покрай него. Никога не е вдигал скандали, не е пушил или пил и сега го застигна тази болест.
Виж целия пост
# 502
тинити, а ти къде си избягала от този рай?
Колко е несправедлив животът! Това не ми излиза от ума!
Баща ми е душа човек, но има сега деменция. Мъчно ми е за него, за майка ми, която се изтормозва покрай него. Никога не е вдигал скандали, не е пушил или пил и сега го застигна тази болест.
Така се наложи, където живея аз няма работа, няма развитие. Дойдох тук където съм, за да уча и за сега тук си оставам. Но нищо не се знае, един ден може отново да се завърна.
Съжалявам за баща ти и майка ти, със сигурност не ви е лесно!  Hug bouquet
Виж целия пост
# 503
Винаги, когато си помисля за нещо, и кажа "дано не се случва...", рано или късно се случва.  Thinking
Виж целия пост
# 504
Не мога да спра да мисля, за това колко е несправедлив животът.
Не мога да си избия от главата и да се примиря, че нищо не можеше и не може да се направи.
Изминаха 40 дни, как преодолявате загубата на близък родственик!
Бъди силна и други не ми помагат.
Не мога да спя, постоянно си мисля. Не мога да се съглася, че рано или късно щеше да се случи.
Знам, че никой не е безсмъртен и все пак....
Виж целия пост
# 505
Няма лек,боли Cry
Тази година ще станат 10год... не минава ден без да мисля и да си задавам същият въпрос -защо?....
 Hug
Виж целия пост
# 506
И аз загубих близък човек наскоро и да ти кажа не е лесно, на никой не му е лесно, но трябва да се продължи по някакъв начин. Трябва да бъдем силни и да мислим, че тези хора са на по-добро място. А болката...тя винаги остава вътре в нас! Sad
Виж целия пост
# 507
Не мога да спра да мисля, за това колко е несправедлив животът.
Не мога да си избия от главата и да се примиря, че нищо не можеше и не може да се направи.
Изминаха 40 дни, как преодолявате загубата на близък родственик!
Бъди силна и други не ми помагат.
Не мога да спя, постоянно си мисля. Не мога да се съглася, че рано или късно щеше да се случи.
Знам, че никой не е безсмъртен и все пак....


Не, че искам да те отчайвам, но това, че казват, че болката от загубата намалява с времето не е вярно. Болката остава за цял живот. Има дни в които си по-добре, а в други си спомняш и изпадаш в дупка и се задушаваш от отчаяние. Най-доброто, което можеш да направиш, е да вършиш повече неща.. колкото си по-зает е по-добре. Спортът също страшно помага, опитай..
Виж целия пост
# 508
Болката от загубата не минава, не намалява- просто човек се учи как да живее с нея, за да не го задуши тя. Много сили ви желая!

Виж целия пост
# 509
Nosferata, за какво стана въпрос? По какъв повод публикуваш това в скритият текст?
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия