За какво си мислите постоянно напоследък?

  • 1 395 791
  • 25 039
# 5 475
Мисля си, колко съм зле да позволявам постоянно да ме анализират и да ми обясняват кое как го правя, как се държа и т.н. И то го правят най-близките ми хора.
Виж целия пост
# 5 476
Напоследък установих, че не искам да остарявам. Страхувам се много от старостта, за мене мирише на лекарства и урина. Не знам защо, но я свързвам преди всичко с болести и бастун.
Гледам се в огледалото - отведнъж сякаш взеха да ми личат годините, осанката ми ми се струва също се е променила. Кожата ми не е така сочна и лъскава, очите ми сякаш са помътнели...А как ли ще е след 45? Годините от 30 до 40 са много хубави години, но толкова бързо отлетяха...
Купувам си цял арсенал кремове за лице, диета пазя, витамини някакви...Така е то, кризата на 41.
Виж целия пост
# 5 477
Нямам никакви подобни мисли. Честно.(на 46 съм). Искам само да си почивам и да спя повече, но осанка и години не ме трогват. Имам си настроение за живота, ясно е, че с 19 годишен син няма как самата аз да съм на 30 Simple Smile Гледай по-леко на тия промени Simple Smile
Виж целия пост
# 5 478
Напоследък установих, че не искам да остарявам. Страхувам се много от старостта, за мене мирише на лекарства и урина. Не знам защо, но я свързвам преди всичко с болести и бастун.
Гледам се в огледалото - отведнъж сякаш взеха да ми личат годините, осанката ми ми се струва също се е променила. Кожата ми не е така сочна и лъскава, очите ми сякаш са помътнели...А как ли ще е след 45? Годините от 30 до 40 са много хубави години, но толкова бързо отлетяха...
Купувам си цял арсенал кремове за лице, диета пазя, витамини някакви...Така е то, кризата на 41.
Споко! Скоро ще прозреш, че след 40-те започват да се трупат новите 20. Забави и се наслаждавай на момента.
Виж целия пост
# 5 479
Последното аз лично не съм го прозряла. На 44 съм и не мисля, че са новите 20. Трупат се неумолимо. Имам син на 11, много хора не знаят, че имам и дъщеря на 21. Мислят ме за по-млада, почти през ден се намира някой да ми каже, че не ми личат годините /то пък 44 не са чак толкоз много все пак/, но.....Живот и здраве ей сега ще чукнат 50-те. Малкият ми отсега си мисли как не иска да пораства, чуди се сам на себе си кога стана на 11, кога мина това време....Старостта ме плаши, а смъртта още повече. Едва ли има нормален човек да не го е страх. Не само от собствената му, разбира се. Умирам от страх и много ми е мъчно, че животът се изплъзва толкова бързо, без да се усетим.
Виж целия пост
# 5 480
Е, момичета наслаждавайте се на времето, живота Simple Smile на всичко, дори на това, че работите, че сте здрави, жизнени, отделайте повече време за това, което обичате и го споделяйте с близките си.
Имам чувството, че жените, които са родили на 20+ , 40те им се виждат вече много голяма възраст, а жените, които още не са създали семейства са ''длъжни'' някак да се поддържат и физически и емоционално. Познавам жени на 40, които тепърва им предстои да бъдат майки и изобщо не са се отчаяли от възрастта, напротив, събират сили за това и се радват, защото тепърва им предстоят нови неща. Simple Smile

Аз нямах търпение да порастна като дете и в момента, в който спрях да живея с родителите си (въпреки че всички повтаряха как няма да е същото, едва ли не всичко хубаво с детсвото ще си отиде...) , нищо подобно! Животът ми започна в мига, в който се изнесох. И също смятам, че един от най-големите ''проблеми'' в живота, с който трябва да се борим винаги са отрицателните мисли.
Това сега с възрастта дори е нереално, тоест за едни 40 са новите 20, за други са все по-близо до старостта.... въпрос на възприятие, но мислите се отразяват на физическо и ментално ниво.
Виж целия пост
# 5 481
Последното аз лично не съм го прозряла. На 44 съм и не мисля, че са новите 20. Трупат се неумолимо. Имам син на 11, много хора не знаят, че имам и дъщеря на 21. Мислят ме за по-млада, почти през ден се намира някой да ми каже, че не ми личат годините /то пък 44 не са чак толкоз много все пак/, но.....Живот и здраве ей сега ще чукнат 50-те. Малкият ми отсега си мисли как не иска да пораства, чуди се сам на себе си кога стана на 11, кога мина това време....Старостта ме плаши, а смъртта още повече. Едва ли има нормален човек да не го е страх. Не само от собствената му, разбира се. Умирам от страх и много ми е мъчно, че животът се изплъзва толкова бързо, без да се усетим.
Не ти е важно - затова. Има хора, които обожават да се окайват.
Виж целия пост
# 5 482
Е, момичета наслаждавайте се на времето, живота Simple Smile на всичко, дори на това, че работите, че сте здрави, жизнени, отделайте повече време за това, което обичате и го споделяйте с близките си.
...

То хубаво, ама като работиш от 8 до 17-18 всеки ден, понякога и в събота, можеш да вземаш само по една седмица отпуск 4 пъти в годината, или да си ползваш дните за посещение при лекар/зъболекар или по друга работа, щото имаш едни мизерни 20 дни отпуск годишно, няма как да имаш време за децата, семейството и разни любими неща колкото ти се иска. Иначе да - благодарна съм, че сме живи и здрави, и че децата ми не са от боледуващите и никога не са били. Просто времето не стига.....
Виж целия пост
# 5 483
И аз имам 20 дни отпуск, и всичките ми познати имат по толкова... и винаги намираме време, аз дори не съм толкова активна, но имам познати, които буквално се наслаждават на всичко. Не е нужно винаги да е пътуване... една обикновена покана за вечеря вкъщи, в която дори участваме всички. Кино и след това пийване и обсъждане на филма Simple Smile клиширано, но в малките неща се крие удоволствието и най-вече спокойствието, иначе не могат да се забележат...
Виж целия пост
# 5 484
Ами радвам се за вас, но наистина не ни стига времето. Ето тая седмица например всяка вечер сме ангажирани покрай детето и стихотворението Хайдути, което трябва да научи наизуст до сряда. Отделно уроците по другите предмети. Който има ученици, знае. С пораснали деца може и да има човек повече свободно време за забавления. Ние нямаме. Веднъж месечно ходим на кино + разходка, два пъти годишно на почивка, и общо взето е това. Понякога си открадвам време за книга, но наистина много рядко ми остава време и спокойствие за това. За срещи с приятели или гости у дома - абсурд. Много рядко каня едни семейни приятели, защото ми трябва време за подготовка, а аз го нямам.
Виж целия пост
# 5 485
Аз съм с 4 деца и съм  учила и писала домашни само с първото. Сега двамата ми ученици ходят на занималня и на уроци. Ако и уча вечер, аз трябва да се гръмна...
Виж целия пост
# 5 486
... Ако и уча вечер, аз трябва да се гръмна...

На път съм.
С първото не съм разбрала нищо, но второто ни разказва играта семейно.
Виж целия пост
# 5 487
Благодаря ви, момичета, за прозренията.
Не се окайвам, просто годините ми си личат вече и това ме депресира. 😕
Виж целия пост
# 5 488
RelaxedRelaxed
Аз съм с 4 деца и съм  учила и писала домашни само с първото. Сега двамата ми ученици ходят на занималня и на уроци. Ако и уча вечер, аз трябва да се гръмна...
И аз мечтая за голямо семейство плюс куче и котарак. Simple Smile 4ри деца звучи идеално, мога и до 3 да се вместя, да видим Relaxed

П.С. може да каните гости като си поръчате храна или готвите заедно. Наскоро едни познати ме изненадаха без предупрежение , просто звъннаха на вратата и много се зарадвах! Преди години това щеше да ме стресира, да се чудя достатъчно чисто ли е, имам ли нещо за хапване/пийване... Simple Smile
Виж целия пост
# 5 489
Не напоследък, а цял живот вярвам в изначалното добро у човека. А напоследък си мисля - възможно ли е да греша?
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия