При тези обстоятелства, т.е. при обстоятелства на дефицит, всеки се спасява поединично. Освен ако организирано не се постигне това всички училища да са еднакво или поне почти еднакво добри - тогава няма да има никакво значение кой в кое училище е. Обаче знаем, че тая работа няма как да стане.
Виж целия пост
За какво си мислите постоянно напоследък?
- Публикувана: 10 фев. 2017, 16:55 ч.
- Последно мнение: 3 юни 2024, 10:52 ч.
# 601
29 юни 2017, 23:07 ч.
Аз естествено имам претенции в какво училище ще учи детето, но споделям мнението, което прочетох по-напред, че от 1ви до 4ти клас други неща са по-съществени. Затова бих била доволна и на нормално, квартално училище. Другата ми опция, местоработата е обратния полюс - популярно, елитно училище. Малко ме плаши и тя, не знам дали няма да ми изиграе лоша шега, че имам горчив опит с една подобна ясла.
Надявам се, че не съм досадила с терзанията си. За момента съм се спряла на опцията да изчакам до догодина и да се опитам да „раздухам” проблема из разни институции. Според мен нещата ще загрубеят след няколко години, когато децата в квартала сериозно се увеличат.
Виж целия пост
Надявам се, че не съм досадила с терзанията си. За момента съм се спряла на опцията да изчакам до догодина и да се опитам да „раздухам” проблема из разни институции. Според мен нещата ще загрубеят след няколко години, когато децата в квартала сериозно се увеличат.
# 602
29 юни 2017, 23:18 ч.
Ситуацията ви е направо парадоксална - за да съществува училището в него се карат деца от други квартали, но пък именно заради тях вашите деца бягат от това училище. Тук вече е ролята на кмета - да подобри условията в училището, за да се насочат децата от квартала да учат в него, а не да пътуват и да се налага да се "внасят" ученици.
Виж целия пост
# 603
29 юни 2017, 23:25 ч.
то май при тях е обратното - лсички бягат от кварталното заради състава на някои класове.
Виж целия пост
# 604
29 юни 2017, 23:33 ч.
Да, но съставът е такъв, благодарение на таваните отвън деца, а те явно са преобладаващите. Ако ситуацията се обърне и българчетата доминират и за ромчетата и децата на емигрантите ще е от полза, но те не трябва да са повече от 3-4 на 22 деца в клас, а при тях май е обратното. Явно в някакъв момент това е спасило училището от закриване, но в дългосрочен план е отблъснало учениците от квартала, които се увеличават.
Виж целия пост
# 605
29 юни 2017, 23:38 ч.
Най-вероятно директорът е калпав, затова е настанал отливът, а той с охота е попълнил местата с други ученици, че къде без бюджет. Знам ли, може и по някаква програма заа интеграция да е, вече какво ли не измислят.
Виж целия пост
# 606
29 юни 2017, 23:51 ч.
И според мен директорът е калпав, аз поразпитах хора, които са от повече време в квартала. Освен това си мисля, че за деца от ромския етнос може училището да получава повече пари.
Най-странното е че за градина или ясла в квартала със стандартните точки е абсурд да се вредиш. Наплива е огромен. Къде отиват да учат после тези деца или къде ще идат, защото аз имам впечатления след набора на сина си?
О сега прочетох, че онбустмана щял да настоява за допълнително финансиране на училището, защото обучава деца бежанци и деца от малцинства. И че било пример за толерантност и уважение към различните
.
Виж целия пост
Най-вероятно директорът е калпав, затова е настанал отливът, а той с охота е попълнил местата с други ученици, че къде без бюджет. Знам ли, може и по някаква програма заа интеграция да е, вече какво ли не измислят.
Най-странното е че за градина или ясла в квартала със стандартните точки е абсурд да се вредиш. Наплива е огромен. Къде отиват да учат после тези деца или къде ще идат, защото аз имам впечатления след набора на сина си?
О сега прочетох, че онбустмана щял да настоява за допълнително финансиране на училището, защото обучава деца бежанци и деца от малцинства. И че било пример за толерантност и уважение към различните
.
# 609
30 юни 2017, 12:58 ч.
Имате право и затова не споделят и говорят за болката си. Моята приятелка напоследък ми казва, че не желае вече да ме натоварва. Аз й отговарям, че изобщо не ме натоварва и затова сме приятели, за да си помагаме.
Виж целия пост
:Много често хората се държат така, защото смятат, че другите не ги интересува болката им, и ако покажат, че се чувстват зле, отсреща ще си кажат $хм, стига вече ме е натоварвала с нейната мъка, аз си имам достатъчно проблеми, писна ми от оплаквачи$. Абе, нещо като развален телефон - всеки си мисли какво може да си мисли другият и накрая нищо добро не излиза. Според мен единият трябва да поеме инициативата и да каже нещата така, както ги вижда, пък каквото стане.
Имате право и затова не споделят и говорят за болката си. Моята приятелка напоследък ми казва, че не желае вече да ме натоварва. Аз й отговарям, че изобщо не ме натоварва и затова сме приятели, за да си помагаме.
# 610
1 юли 2017, 01:16 ч.
Мисля си за България... всеки ден последните 15 години. Мъчно ми е за мама и тате. Липсва ми сестра ми... А съм толкова далеч... Мисля си дали взехме правилото решение преди тези 15 години... Мисля си как ли щеше да продължи живота ми ако бях останала в България. Мисля си много често за моето детство, как съм играла с часове пред блока, как ходехме по лагери, как в училище бях обект на подигравки заради теглото си. Мисля си как да помогна на моите деца да не са като мен! Мисля си за това как не се справям с много неща, а толкова искам да съм по- добра! И когато всичко ми писне си мисля за шопинг.
Виж целия пост
# 611
1 юли 2017, 11:50 ч.
За една съседка. В моите очи тя и съпругът й бяха като извадени от списание. Перфектна къща, градината - също, те двамата винаги усмихнати. Наскоро разбрах, че се е самоубила жената и не мога да спра да мисля какво трябва да й е тежало толкова много, че да прибегне до това и че явно не е щастие всичко, което виждам.
Виж целия пост
# 612
1 юли 2017, 12:25 ч.
Много тъжно е настина. Гледаш хората, че са усмихнати и щастливи, а отвътре болката ги разяжда.
Затова никой не знае какво се таи в душата на човек.
Виж целия пост
За една съседка. В моите очи тя и съпругът й бяха като извадени от списание. Перфектна къща, градината - също, те двамата винаги усмихнати. Наскоро разбрах, че се е самоубила жената и не мога да спра да мисля какво трябва да й е тежало толкова много, че да прибегне до това и че явно не е щастие всичко, което виждам.
Много тъжно е настина. Гледаш хората, че са усмихнати и щастливи, а отвътре болката ги разяжда.
Затова никой не знае какво се таи в душата на човек.
# 613
1 юли 2017, 20:10 ч.
Много тъжно е настина. Гледаш хората, че са усмихнати и щастливи, а отвътре болката ги разяжда. Затова никой не знае какво се таи в душата на човек.
Именно! Чак сега след случката започнах да го осъзнавам. Още по - тежко ми е, че сутринта преди случката я видях, всичко си беше нормално, работеше си в градината, усмихна ми се, поздравихме се.
Виж целия пост
За една съседка. В моите очи тя и съпругът й бяха като извадени от списание. Перфектна къща, градината - също, те двамата винаги усмихнати. Наскоро разбрах, че се е самоубила жената и не мога да спра да мисля какво трябва да й е тежало толкова много, че да прибегне до това и че явно не е щастие всичко, което виждам.
Много тъжно е настина. Гледаш хората, че са усмихнати и щастливи, а отвътре болката ги разяжда.
Затова никой не знае какво се таи в душата на човек. 
# 614
1 юли 2017, 23:37 ч.
Така е момичета, никога не знаеш какво се крие зад усмивките на хората, никой не знае какво таи другият в себе си. На пръв поглед всичко може да изглежда идеално, а реалността да е друга... 
Виж целия пост
Препоръчани теми