За какво си мислите постоянно напоследък?

  • 1 115 472
  • 21 242
# 8 475
Благодаря ви! Тежи ми, че не се усещам успяла в очите на родителите ми. И това си го мисля все повече напоследък. все ми дават за пример този и онзи, тази и онази. Мен никога не биха ме дали за пример на никого.
Особено сега, когато имам второ дете все едно го споменават пред другите с половин уста.
Абе я си гледай себе си и децата и не се напрягай излишно с очаквания от другите! Дай им примери с родители, които повече подкрепят, разбират и не сравняват децата си с други, пък дано се усетят какво правят.
Виж целия пост
# 8 476
Това си е проблем, човек се тормози винаги от такова отношение. Ако може да ти е някаква утеха, те дори не осъзнават какво правят като ти дават за пример все другите, също така е класика в жанра. Горчи и ще горчи дълго време, винаги ще се опитваш някак да им се доказваш, но в един момент се налага да погледнеш на тях така, все едно  си родител - разбираш ги, имаш обяснение и знаеш, че трудно ще разберат. Да им казваш е безмислено, защото само ще се изпокарате и те ще са много обидени, а едва ли имат нужда от това на стари години. Приемаш, че са това, което са и ставаш възрастен, който има свои мисли, свой живот, свои отговорности. Със сигурност има нещо хубаво - можеш ти да хвалиш децата си пред родителите си и пред самите ти деца (хвалиш ги, подкрепяш ги, надъхваш ги), за да изградят стабилна самооценка.
Виж целия пост
# 8 477
Мисля си какъв идиот трябва да си, да правиш 5 минутна заря в 3:45.
Виж целия пост
# 8 478
На работа стават промени и е доста натопорчено. Притеснявам се. Ще видим какво ще излезне накрая.Thinking
Виж целия пост
# 8 479
Имам подобен тип родители, но много отдавна не им се връзвам за нищо. Според майка ми също съм напълно неуспяла, защото за нея успели са жените, които имат богат мъж, който ги издържа, а те не работят никога нищо. Тоест аз никога няма да покрия нейните критерии и тя вечно въздиша и ми дава за пример мои приятелки които са успели според нейните представи. Дава пример и със себе си Simple Smile Аз се забавлявам и не се натоварвам. Реално съм постигнала много, и то се вижда от всеки, така че хич не ми се и доказва. Като не виждат и не оценяват, техен си проблем.

Просто как може човек вече със собствени деца да се връзва на родителски очаквания и приказки? Аз не го разбирам. Не трябва никога човек да се старае да угоди на родители, ако вече е голям и има собствено семейство. Че те ако нямат угодия, ти каква вина имаш? Не се срещай с тях. Аз моите ги виждам рядко. За сметка на това имаме любезни отношения за по 1 минута по телефона по празници. Нямам напрежение.

Виж, ако седна да поговорим какво мислят и т.н. със сигурност ще стане кошмар. Поради което никога не го правя Simple Smile С вечно недоволните родители това е най-правилната стратегия и с времето омекват. Моите са вече над 70 и почнаха да вмятат изречения като: "Абе ние не одобрявахне еди какво си, ама ти много добре се справи " и т.н.

Не си ги слагай на сърце! Утре децата ти ще имат нужда от теб, а ти  ще си си хабила ресурса за родители....!
Виж целия пост
# 8 480
Мисля си какво грешно съм направила през бременността, та и преди това, че да имам такива проблеми в момента.
Натоварването да следя дали бебето ми се движи ми идва в повече. Бих искала всичко да започне на чисто и да не минавам през този ад....Не съм и предполагала, че нещата ще се объркат до такава степен, че да се наложи да я вадят толкова рано, толкова мъничка. Ще оцелее ли? Колко грама ще тежи? Ще има ли последствия? Черно ми е пред очите.
И как е възможно на едно бебе да не му е добре в собствената му майка... Убийствено болезнено ми е и не знам как бих оцеляла, каквато и да е развръзката...
Виж целия пост
# 8 481
Коя седмица си??
Виж целия пост
# 8 482
Колко рано?
Виж целия пост
# 8 483
Борн, миличка, какво става? HugHeart
Само не се самообвинявай
Виж целия пост
# 8 484
Всичко ще е наред! Има и доста по-рано родени дечица и съм сигурна, че ще направят всичко възможно с детенцето да сте добре! Кураж!!
Виж целия пост
# 8 485
Re-born, aз си знаех, че поемам голям риск с последната си бременност. Даже честно казано не знам как съм се навила! Но опасностите бяха доста, не само една, и моето го извадиха по спешност в 34 седмица. Но лежах последните седмици в Майчин дом. Справихме се.

Исках да кажа, че понякога дори знаеш, че на детето ти може да не му е добре в теб, но пак рискуваш...вярваш в добрия изход, аз вярвах, че ще сме живи и здрави и така. А ти дори не си знаела, да не си врачка? Не трябва да изпитваш вина, а само да правиш всичко най-добро, което те съветват лекарите и да имаш вяра. Успех!
Виж целия пост
# 8 486
Когато детето страда, най доброто е да се извади. Няма нужда нито от обвинения, нито от паника. Бебето е достатъчно голямо да се справи и само.
Виж целия пост
# 8 487
И аз мисля, че няма за какво да се тревожиш, не си в 20та седмица. Всичко ще е наред!
Всъщност, като майка е нормално да се тревожиш , но се постарай заради себе си и детето да си спокойна да не стане по-лошо
Виж целия пост
# 8 488
В коя седмица си?
Виж целия пост
# 8 489
В 32 седмица съм.
Като чета за недоносени бебета, винаги съм си казвала, че медицината е напреднала, рядко има последици и т.н. , обаче, когато аз самата го изпитвам в момента....Абе, трудно е, горчиво е, страх ме е.

Лежах в МД, минах кортикостероидната терапия за дробчетата и си тръгнах. Правя записи в моя град и съм в готовност да тръгна пак към София.
Уговорката е на 28.09., вече в 34 седмица, да съм в болницата и началото на октомври да я извадим. Моля се да не е по-рано. Моля се и да е наддала още дотогава. От 4 седмици е 1300-1400. Просто спря да расте.
Блъскам се между 2 въпроса - Дали няма да е рано, и дали няма да закъснеем. Ужасно е!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия