За какво си мислите постоянно напоследък?

  • 1 395 801
  • 25 039
# 9 270
Аз от надежди не мога да се оплача. Базата ми от соца е била толкова ниска, че и надеждите ми са били достатъчно скромни, та мога да кажа, че съм задминала всичко, за което съм си мечтаела някога. Била съм реалистка явно и съм се целела ниско Wink
Не ми се иска да превръщам темата в политическа, затова последна вметка и спирам. Имах предвид надеждите да живеем в нормална и просперираща държава, не личните такива, макар че между двата вида има връзка.
Виж целия пост
# 9 271
Имах предвид надеждите да живеем в нормална и просперираща държава,

Аз такива надежди (вече) нямам. Поне за близкото бъдеще.
Виж целия пост
# 9 272
И аз.
Виж целия пост
# 9 273
Аз пък не помня почти нищо от 80-те,била съм много малка тогава.Но и 90-те не ми липсват.С родителите ми живяхме почти мизерен живот дълго време,докато не завърших гимназия,а и малко след това,макар да съм имала покрив над главата, дрехи, обувки, храна и др.
Но като цяло нямам хубави спомени от живота в апартамента в стария ни квартал. Бедност,на моменти мизерия и недоимък и караници между родителите ми. Дори все още част от мен продължава да негодува,че родителите ми години наред не са положили много усилия да подобрят живота ни,а са живели по инерция,по течението.
Радвам се и аз,че вече животът е много по-напреднал и с повече възможности.
Виж целия пост
# 9 274
Скрит текст:
Аз пък не помня почти нищо от 80-те,била съм много малка тогава.Но и 90-те не ми липсват.С родителите ми живяхме почти мизерен живот дълго време,докато не завърших гимназия,а и малко след това,макар да съм имала покрив над главата, дрехи, обувки, храна и др.
Но като цяло нямам хубави спомени от живота в апартамента в стария ни квартал. Бедност,на моменти мизерия и недоимък и караници между родителите ми. Дори все още част от мен продължава да негодува,че родителите ми години наред не са положили много усилия да подобрят живота ни,а са живели по инерция,по течението.
Радвам се и аз,че вече животът е много по-напреднал и с повече възможности.
Стига да си готова да платиш и съответната цена.....
Виж целия пост
# 9 275
Аз бих се радвала семействата да са по-наблизо и да могат да се събират поне за празниците безпроблемно.
Виж целия пост
# 9 276
Много неща са ми липсвали тогава, нищо не ми липсва от 80те, изобщо не се прехласвам от скачането на ластик пред блока, защото си беше просто скачане на ластик, нито при баба на село.Беше хубаво защото бях с братовчедите си, но транпорта беше толкова убийствен, че отиването до там беше едно незабравимо, но неприятно усещане. Мисля, че сина ми има много по-интересни забавления и възможности. Беше ми много смотано и ограничено. Гадтиге униформи, тъпите плитки, малкото цветове на флумастерите,еднаквите рокли. Влудяващо.
До моите баба и дядо стигахме с три прекачвания. А когато пътувахме с колата, минавахме през старата Витиня, беше още по-вълнуващо.
Нищо от онова време не е било толкова бездушно и безсмислено за децата, както е в сегашния живот стоенето пред забавните модерни технологии.
Виж целия пост
# 9 277
Мисля си кога ли ще се нормализира положението не само при нас, а и в света.
Този локдаун ми бута психиката, не само защото съм затворена, а и защото дълго време не можах да си намеря работа. Сега ми се струва мисия-невъзможна. Дано да греша и да излезе нещо скоро, защото ще се побъркам наистина.
Виж целия пост
# 9 278
Не само напоследък, последните години почти постоянно -за Абсурдите, в които живеем последното столетие.
Виж целия пост
# 9 279
Виждала съм доста мизерия с очите си, при моите пътувания по Света. Няма никакъв шанс да живея с мисълта,  че в  България сме мизерствали преди или сега. Нито,  че нямаме шанс за нормален живот. Нямате си идея... за какво иде реч в Азия, Африка и на места в Латинска Америка. Повече от половината население на Земята , т.е. милиарди хора живеят по-бедно и по-ограничено от нас. Дори с Пандемията, пак имаме покрив и храна. А кризата ще отмине.
Виж целия пост
# 9 280
Simple Smile Малко хора ценят това, което имат.
Виж целия пост
# 9 281
покрив и храна имат някои. аз като гледам по новните как жени и деца търпят домашно насилие само и само да имат покрив и храна ...
а да не говорим как някои третират животните
и си мисля , че и с покрив и храна то не е първичност, то не е чудо.
Виж целия пост
# 9 282
покрив и храна имат някои. аз като гледам по новните как жени и деца търпят домашно насилие само и само да имат покрив и храна ...
а да не говорим как някои третират животните
и си мисля , че и с покрив и храна то не е първичност, то не е чудо.
Срещала съм жена, в Индия... сама се е заразила с проказа, за да може да проси...
Приближава се към мен, проси нещо... гледката е ужасна.
Другото даже няма да разправям... Там милиони живеят така
Идея си нямате.... за какво става дума изобщо...
Виж целия пост
# 9 283
Чели сме, затова не ходим там. че има и други и дори по-зле не прави живота на малтретираните в по-добри условия по-поносим и не им е утешение 
Виж целия пост
# 9 284
В бяла държава където има медии, Интернет, телевизии, ако щете Закрила на дете и т.н. организации е въпрос на малко усилие и помощ от роднини/приятели, тези които са малтретирани да бъдат спасени. Ако знаете нещо за някого действайте...
В онези държави, за които ви говоря няма нищо ... нито работа, нито домове, нито храна, нито доктори, нито училище за децата, и това за милиони хора, Там мизерията е правило .
Тук личната драма е по-скоро изключение и може да се реагира, има начини. Разликата е огромна.
( апропо Индия е държава , която все пак е ужасно интересна и има какво да се види. въпреки мизерията силно препоръчвам на хората да отидат до там, дори само заради 1 нещо: да могат да оценят живота си и това което имат по -добре. инак тук все си повтаряме , че в България сме най-зле, а това просто не е вярно )
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия