За какво си мислите постоянно напоследък?

  • 1 395 801
  • 25 039
# 9 420
Няма сигурни неща в този живот. Когато почнахме да правим бебе2 всичко беше толкова различно - материално погледнато. Сега 9 месеца по-късно още ми иде да се ощипя за да повярвам как ни завъртя живота. Ама няма как да го върнеш, нали?
Виж целия пост
# 9 421
Ако хората преценяваха по тоя начин нямаше да има деца в България. Аз, пък, смятам, че когато децата са изгледани до степен да могат да се издържат сами оттук нататък родителят не е длъжен да подсигурява. Може да подсигури ако има финанси и желание, но не смятам, че му е мисията в живота. Нали и от нас се иска малко да се погрижим за себе си, защо все наготово?

+100

Докато децата са малки родителят  Е ДЛЪЖЕН да се грижи за тяхното изхранване, обличане, подслонява, обучение и забавление, абе накратко казано, да им осигури пълноценен живот и успешен старт в живота. Но когато децата пораснат и "отлетят от гнездото" родителите имат пълното право да поживеят и малко за себе си и да се порадват на втора младост. И нямат задължението пак да се ограничават, за да имат комфорт порасналите деца. Ами като искат комфорт, да си го заработят и заслужат. Даже е редно децата да помагат на родителите си.

Ето и малко смях, от соц време е, ама пак актуален и по темата:

http://www.dasmezdravi.com/smehat-e-zdrave/na-proshtavane-1869.html
Виж целия пост
# 9 422
Като цяло всичките изисквания, поставени от нея налагат безработни родители или такива, работещи на 4 часа през първите 10 години. Как ще стане тая работа, не знам. Хем безработни, хем за всяко дете по една стая, т.е. минимум тристаен апартамент + хол, кухня и баня. А и образование в чужбина.
Не е точно така, но да си отгледаш детето за 4-5 години до училище, не е непостижимо. Да се разчита на мъжа за всичките разходи също не е опция.

Затова толкова деца колкото можеш да издържаш сама.

Както посочих за над 80% от хората да имат по 1 дете им е във възможностите,  но за повече нещата стават различни .
Виж целия пост
# 9 423
Всеки си има право на мнение. Мен слабо ме интересува кой колко деца има. Щом има нормален стандарт, всичко е наред.
Виж целия пост
# 9 424
Всеки си има право на мнение. Мен слабо ме интересува кой колко деца има. Щом има нормален стандарт, всичко е наред.
Дай дефиниция за нормален стандарт Simple Smile За един това значи едно, за друг друго.

Но да, като човек с три деца, казвам, че още едно дете не е просто още една чаша вода в супата.
Виж целия пост
# 9 425
Няма сигурни неща в този живот. Когато почнахме да правим бебе2 всичко беше толкова различно - материално погледнато. Сега 9 месеца по-късно още ми иде да се ощипя за да повярвам как ни завъртя живота. Ама няма как да го върнеш, нали?

Така е, Фило! Ние на по 40 години изгубихме всичко, което имахме, буквално. Започваме от нулата( и под нея), ама с две деца. Какво да ги правя тях?! Това с имането и подобаващия стандарт е такава глупост...
Виж целия пост
# 9 426
Винаги съм знаела, че моите родители са направи и са ми дали изключително много! Но като чета мисля, че са били уникални... неповторими, най-добрите. А преди това имах най-добрата баба на целия свят. Така обичам всички ❤
Виж целия пост
# 9 427
Скрит текст:
Като цяло всичките изисквания, поставени от нея налагат безработни родители или такива, работещи на 4 часа през първите 10 години. Как ще стане тая работа, не знам. Хем безработни, хем за всяко дете по една стая, т.е. минимум тристаен апартамент + хол, кухня и баня. А и образование в чужбина.
Не е точно така, но да си отгледаш детето за 4-5 години до училище, не е непостижимо. Да се разпита на мъжа за всичките разходи също не е опция.

Затова толкова деца колкото можеш да издържаш сама

Както посочих за над 80% от хората да имат по 1 дете им е във възможностите,  но за повече нещата стават различни .
Като се появят две от раз, какво да правиш! Едното да го оставиш ли!
Виж целия пост
# 9 428
Нека си живеят в облаците хората и да не им се случва да изпаднат от там.
За мен е важно децата да са самостоятелни, защото не сме вечни. Като се изнесат, не виждам смисъл да поддържам четиристаен апартамент.
Ако имат нужда от помощ, ще помагаме, но и ние сме хора.
Виж целия пост
# 9 429
Няма сигурни неща в този живот. Когато почнахме да правим бебе2 всичко беше толкова различно - материално погледнато. Сега 9 месеца по-късно още ми иде да се ощипя за да повярвам как ни завъртя живота. Ама няма как да го върнеш, нали?
Позволи ми да се прикача към този коментар.
Точно това си мисля напоследък. Как съм си представяла с второто дете, че голямото ще в на градина, ще имам повече време за малкото , как финансово ще се оправим. И изведнъж всичко се променя. Ежедневието е много тегаво. Старая се да намеря баланс между децата, но винаги е за сметка на някое от тях. Твърде възможно е аз да съм причината за това.
Напоследък си мисля какво хубаво и леко майчинство имах с първото дете . И колко тегаво ми е сега с второто. Това неизлизане ,  рев , нерви, напрежение въобще не е това, което си представях.
Мисля си, колко изморена физически и психически се чувствам, но ме мога да го кажа на никого, защото децата съм си ги искала, живи и Здрави са и нямам право да се оплаквам ( според тези, на които съм се опитала да споделя как се чувствам).
Виж целия пост
# 9 430
Пейкок, децата, са си деца. Винаги някое ще има нужда от повече грижа и внимание в даден момент. Не сме машини, а живи същества с нужди.
Не разбирам пълното отрицание на нашите желания заради децата. Все пак в семейството има йерархия някаква. Както при животните възпитанието се постига с гледане на модел и реакции. Защитава се поколението, но никой не се поставя в подчинено положените.
Ние ги глезим до откат и после се чудим, защо са толкова несамостоятелни. Ама не ядяли това, или онова, ако щат.
Виж целия пост
# 9 431
Пийк, имаш пълното право да се оплакваш колкото си искаш, ако се чувстваш изтощена. Но добре е заради самата себе си да намериш начин да не се дразниш на дреболии и да си позволиш да се чувстваш щастлива. Сега, като се обърна назад към времето, когато децата ми бяха бебета, ми се иска да се ритна отзад за какви тъпотии съм трошала нерви. Ама, тъпотии на квадрат. И защо съм се тръшкала, вместо да им се радвам? Патка!
Виж целия пост
# 9 432
Напълно разбирам какво казвате. Опитвам се да се нагодя към ситуацията, знам че има и по- тежки случаи от моя. Но ми е тегаво. Но не смея да говоря повече с никого, защото ако кажа нещо, то звуча като неблагодарница.
Виж целия пост
# 9 433
Скрит текст:
Пийк, имаш пълното право да се оплакваш колкото си искаш, ако се чувстваш изтощена. Но добре е заради самата себе си да намериш начин да не се дразниш на дреболии и да си позволиш да се чувстваш щастлива
. Сега, като се обърна назад към времето, когато децата ми бяха бебета, ми се иска да се ритна отзад за какви тъпотии съм трошала нерви. Ама, тъпотии на квадрат. И защо съм се тръшкала, вместо да им се радвам? Патка!
Тогава си била млада и глупава, сега си помъдряла. Blush
Много сме дето си го мислят това.
Виж целия пост
# 9 434
Имах приятелки душеприказчици. Откакто ме скастриха няколко пъти останах и без тях. Все едно аз съм виновна, че съм в майчинство и сега не работя, например. Едно от нещата, за които съм била неблагодарна според някои.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия