За какво си мислите постоянно напоследък?

  • 1 395 801
  • 25 039
# 9 480
Радвам се тези дни съм в отпуска.Heart Eyes
Виж целия пост
# 9 481
Мисля си, че никога в живота си не съм се чувствала толкова смачкана и безполезна, неспособна да взема елементарни решения дори. Всеки следващ ден изпадам във все по-дълбока депресия, нямам желание за нищо, апетит нямам. Нищо не върви както трябва, дори тъпото време не спира да вали от три седмици насам.
Виж целия пост
# 9 482
deede проблема не е в теб. 
аз когато стане така и ми се вижда че нищо не върви поставям всичко каквото и да стане ... и си въимам една книга или каквото и да е и оставям да видя какво толкова има да се срути. Като ако ис болен и без това оставяш нещата за няколко дена.
След това гледаш всичко само си дошли на мястото , а каквоот не успяло е явно излишно.
Виж целия пост
# 9 483
Благодаря ти, bella_ciao.
Всичко толкова се скофти, че чак не мога да повярвам. Знам, че "най-важното е да сме здрави", но откачам, когато контрола не е в моите ръце, когато ми се налага да търпя без нищо да зависи от мен. Допреди три седмици бях супер продуктивна, денят ми бе разчетен до минута и въпреки, че другите ми се чудеха как издържам ми беше супер.
Е наложи се да остана вкъщи, и оттам нататък всичко е батак. Бонус ми е и, че ми подшушнаха, че са ме предложили за една позиция, но така и не ми предложиха мястото (не заради мен, други проблеми са се случили във фирмата междувременно), и това ме скапа още повече, защото беше желана позиция. Утре имам тежък изпит, нищо не схващам, но му теглих една майна, сипах си едно вино, и се наревах като за последно.
Виж целия пост
# 9 484
Цяла година мина вече от началото на пандемията,обаче днес пак, нереално се почувствах,че изобщо всичко това дотук се е случило...четейки мненията в темата за коронавируса,сякаш бях отдалечена много от ставащото.Всичките милиони заразени и починали,на пръв поглед са само числа,а е трудно да осмисля,че зад тях стоят живи хора...Страшно е понякога и затова навярно, според мен,някои отричат съществуването на вируса.Ами че то си е ужасяващо,невъзможно почти да се осъзнаят всичките тези починали,че са нечии родители,баби,дядовци,деца...Именно това, някои не че не им пука,че хора умират,но просто е твърде много и няма как в един момент мозъкът да не превключи в режим на отричане. Човек не е устроен да мисли дълго за неприятни неща.
Демонстративните наглеци,които въпреки положението и мерките, продължават да си развяват коня,са отделен въпрос.Но не всеки, който се съмнява в коронавируса,е такъв,и призовавам да се прави разлика,защото не е редно под един знаменател да се слагат всички,които имат различно мнение по въпроса.
Виж целия пост
# 9 485
Мисля само как след няколко дни ще приключа работната година. Ще ида до библиотеката, ще се заредя с много, много книги. Ще си купя пуканки и ще изкарам един цял ден, а може и денонощие в леглото с книжките. Ще оставя ключа в ключалката, ще изключа телефона. Няколко пакета пуканки даже. Няма да чистя, няма да пера, дори няма да ям. Само ще чета и ще спя.
Виж целия пост
# 9 486
Ау, Ева, това е чудесна , чудесна мисъл!!!
Мисля си за приятелка. Как имам нужда да говоря точно с нея. Но от 4 години не си говорим и то заради мен. Сега колкото ми в самотно знам , че имам нужда точно от нея Sad
Виж целия пост
# 9 487
Една от малкото ми приятелки заминават за Германия,цялото семейство.Малкият е аутист,там се надяват на по-добро
Не съм сигурна дали ще се опра дар всичко, за което са се настроили.
Виж целия пост
# 9 488
Мисля си за Коледа
Коледни филми, песни, трапезата.....
Това ми е най-хубавото време през годината и някак си въпреки вируса и черните статистики, празничната еуфория ме завладява.
Виж целия пост
# 9 489
никакъв коледен дух!никакъв го няма,,,
добре,че има коледни филми,че да се помъча да се настроя
а, за да е пълна програмата- графици и за след Коледа, и за веднага след НГ ми тръснаха...
а като чуя от близки и познати-„добре че имаш работа в това време“ -и даже не мога да се оплача!

 този уикенд мисля да напазарувам за празничните менюта поне, ...да се почувствам поне малко в тон и аз ...
Виж целия пост
# 9 490
След ден летим за България. Ще прекараме празниците с децата, но даже и това не може да ме извади от депресията ми. Толкова ми е сдухано тая година. Искам това по-скоро да свърши!!! Ето това мисля.
Виж целия пост
# 9 491
Мисля си, че ще напусна тази работа. Търпях заради парите и свободата, но отношението е повече от обидно. Всеки път се разубеждавам, минава ми, но днес за пореден път чашата преля и прецених, че вместо да се ядосвам някъде, има други места, на които ще ме оценят. Губя си времето и най-хубавите години с лузърски фирми. Лошото е, че ми е малко стресирано, все пак е ковид криза, не ми е лесно точно сега да вземам такива кардинални решения, но то никога няма да е подходящ момента. Ще скъсам и ще ги оставя зад мен в забвение, както само аз си знам.
Виж целия пост
# 9 492
Попрехвърлих темата.
Отдавна не бях влизала тук. Гледам да подминавам последните постове, свързани с короната и много, много да не чета.
В този ад съм вече 14 ден. Цялата къща сме под карантина. Майка ми, баба ми и аз сме с положителни тестове. Баба ми е на 78 години, кара го сравнително тежко, въпреки, че тя е страшно издръжлива жена като цяло.
Тези дни сме по-добре всички и дай Боже да се подобряваме, моля се за това.
Никога в живота си не съм изпитвала подобен страх, за 3 дни порастнах и ми дойдоха прозрения и мисли, които майка ми цял живот ми ги повтаря, но явно е, че ще ги науча по трудния начин тези уроци. Не знам какво да кажа. Гледам да не чета, да се разсейвам, но ситуациата първите ни дни беше много трудна.
Това е най-гадното нещо, което до момента ми се е случвало в живота.
Да живееш в страх буквално.
За тези дни осъзнах неща, които цял живот се учат.
Слава Богу към момента сме доста добре-аз и мама го караме леко.
 Въпреки, че никога не съм усещала подобни неща в тялото си, толкова е странно и е такава мистерия тази корона, че чак е необяснимо.
Моля се само на Бъдни вечер всички да се съберем около масата, нищо друго не искам, и да го изкараме вече, да минем и през това. Тази Коледа, тази година, не знам най-трудната в живота ми е. А Коледа е любимото ми време, толкова я обичам.
Нищо друго не ме интересува. Само да сме здрави всички.
Минах през какви ли не емоции. Включително обвинение за баба ми, че сме общували с нея, че не сме я опазили, знам, че е тъпо, но го чувствам.
Толкова се пазихме, почти никъде не ходим, ограничени контакти до минимум, всичко спазваме и пак го хванахме.
Само да изляза от това, живот и здраве да е, моментално ще даря кръвна плазма.
 Споделяла съм, че съм в депресия и съм хипохондрик. Имах чувството, че ще откача. Как ще премина през това нещо, не знам, но силно вярвам и се надявам да се справим.
Едно е сигурно-психиката на бая народ ще отиде на кино. Всичките ми приятели почти го изкараха. Всеки си мисли, че не може да му се случи обаче ето го дойде. Затворил съм се като отшелник тука, не си виждам детето почти, снова като призрак из къщата, при всеки шум се стряскам, при всяко позвъняване на телефона. По сто пъти слизам да видя бабата. Събуждам се с тревога и сърцебиене, чувствам се понякога като чумава. Не смея тук да пипна, там да пипна, объркана съм кое, какво да се прави, какво да не се прави. Добре, че е Интернет и някои приятели, с които общувам и се разсейвам.
За 3 дена разбрах кои са ми приятели и на кого мога да разчитам. И съм много благодарна, че ги има.
Не е шега работа, никак цялата история.
Тук има много заразени хора. Лекарите са по цял ден на крак и на тях не им е лесно, герои с желязна психика.
Исках да споделя, имах нужда от това.
Моля ви, пазете се, не го неглижирайте.
Будете здрави всички!
Виж целия пост
# 9 493
Мисля си, че ще напусна тази работа. Търпях заради парите и свободата, но отношението е повече от обидно. Всеки път се разубеждавам, минава ми, но днес за пореден път чашата преля и прецених, че вместо да се ядосвам някъде, има други места, на които ще ме оценят. Губя си времето и най-хубавите години с лузърски фирми. Лошото е, че ми е малко стресирано, все пак е ковид криза, не ми е лесно точно сега да вземам такива кардинални решения, но то никога няма да е подходящ момента. Ще скъсам и ще ги оставя зад мен в забвение, както само аз си знам.

Извинявай, ама само глупак напуска емоционално. Умният първо решава дали наистина го иска, а после почва да си търси работа и напуска тогава, когато намери. Другото детинско и незряло.
Виж целия пост
# 9 494
На умния проблемът му е, че като се разумува, често така и не напуска. Най-страшно е, когато на човек му кипне най-емоционално - тогава просто отива и си прибира нещата, а по време на предизвестието симулира работа, защото няма как да напусне преди това, несъзнателно саботира фирмата, защото така му идва отвътре - той вече нищо не й дължи, а по-скоро фирмата му дължи твърде много. Но рядко човек, който е напуснал емоционално е съжалил, че го е направил. По-скоро съжалява, че не го е направил при първото или второто умно размисляне.
В един биографичен филм за известен английски актьор, когато не смееше да напусне майка му му каза "ухапи ръката, която те храни - винаги ще се намери друга, която ще те храни по-добре".
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия