И не знам дали е някаква вътрешна нужда, инстинкт, желание, да съм отново майка, да мина през бременността, да
имам още едно детенце или е нещо временно. Но постоянно си го мисля.
Почти 4 години минаха откакто родих дъщеря си, още не мога да се навия. Колебая се силно, имам всякакви страхове, и така не съм сигурна, всякакви чувства изпитвам, но и само го мисля, което може би значи, че искам.
Не знам, все около това ми се въртят мислите. Не знам от какво толкова се страхувам и аз, много ми е странно.
Мъжо е 50 на 50,като е по-скоро да не е сега. Аз искам да не чакам много.
Аз лично мислех дали да имам 2ро дете доста във възрастта 3-4 години на щерката и определено смятам, че съм взела най-правилното решение за себе си.
Просто моят характер е в много изражения доста сходен с твоя и те разбирам доста добре.