За какво си мислите постоянно напоследък?

  • 1 395 801
  • 25 039
# 9 870
Аз четох, че Марта Вачкова и Владо Пенев са двойка и се замислих, че в живота има достатъчно време за всичко.
Така, че бабки или не, не е важно. Важно е как си живял, какво си чувствал, бил ли си щастлив. Някои нямат и възможността да остареят, други откриват щастието на 60.
Те са били гаджета и на млада възраст ,като студенти.
Виж целия пост
# 9 871
А може и да е, защото грозничките уплашени да не останат сами са се хванали с първия, който им е предложил брак и са му родили набързо едно-две деца за да скрепят съюза допълнително.

Красивите не ги мисли. Изборът пред тях обикновено е огромен, красива жена сама досега не съм видяла да стои. Или ако стои то не е поради липса на кандидати, а както Моне каза - поради собствен избор.
аз пък имам една приятелка, която е много красива, но все не може да си намери подходящ. Не знам тя ли е с високи изисквания, но с когото и да се хване, все не вървят нещата. Това ми изглежда доста кофти ситуация, защото вече иска семейство и си е на години за такова, ама не се получава. А наистина е много красива и успешна. И си живее сама. Confused
Виж целия пост
# 9 872
Аз съм писала и преди някъде - мъжете, докато са млади ергени, търсят едни жени за забава и секс, но като опре до брак се женят за други. Малко са хем наистина красавици, хем ставащи за семейство и от останалите дом създават не баш изписаните красавици. Освен ако не гепят Чичко-паричко, де или някаква мутра.
Виж целия пост
# 9 873
Мисля си как като малка винаги си се представях като жена с кариера. Да имам или не семейство ми беше второстепенно, дори бях се примирила, че няма да имам. Важното беше да печеля много пари и да имам висок пост. Такива ми бяха мечтите... а сега обратно. Не съм сигурна, че съм наистина щастлива. Днес се замислих, че след 4 години ще стана на 40 и най-вероятно никога няма да имам кариерата, която толкова исках и за която толкова се борех. Може би е време да се примиря с това.
Налегнали са ме едни тежки, тягостни и тъжни мисли относно най-близките ми хора... не виждам светлина в тунела, напротив. Като погледна към бъдещето и виждам една тъма...
Искам пак да ми е леко на сърцето...
Виж целия пост
# 9 874
Е, твърде е семпло да се твърди, че грозничките стават за семейство, а красавиците - не. Или пък, че красавиците, ако не ги прибере някоя мутра ще си останат вечно сами.
Ако грозните се успокояват по този начин - добре. Но пак е смешно твърдение и по-скоро е - гроздето е кисело.

Аз лично не познавам красива жена, която да е сама, защото й липсват ухажори Във всяка една възраст има мъже около красивите жени, не остават без внимание и без избор. А изборът може да е да си живеят сами, а да се забавляват навън.
Виж целия пост
# 9 875
[quote author=Philomena link=topic=965255.msg42114592#msg42114592 date=161031784
Налегнали са ме едни тежки, тягостни и тъжни мисли относно най-близките ми хора... не виждам светлина в тунела, напротив. Като погледна към бъдещето и виждам една тъма...
Искам пак да ми е леко на сърцето...
[/quote] И аз така. Много ми е тежко.
Виж целия пост
# 9 876
Мисля си как като малка винаги си се представях като жена с кариера. Да имам или не семейство ми беше второстепенно, дори бях се примирила, че няма да имам. Важното беше да печеля много пари и да имам висок пост. Такива ми бяха мечтите... а сега обратно. Не съм сигурна, че съм наистина щастлива. Днес се замислих, че след 4 години ще стана на 40 и най-вероятно никога няма да имам кариерата, която толкова исках и за която толкова се борех. Може би е време да се примиря с това.
Налегнали са ме едни тежки, тягостни и тъжни мисли относно най-близките ми хора... не виждам светлина в тунела, напротив. Като погледна към бъдещето и виждам една тъма...
Искам пак да ми е леко на сърцето...
И аз се терзах дълги години...Имаше и независещи от мен неща, пропиляно време, пропилени шансове...Каквото, такова. Намерих някакъв вътрешен мир и ще се опитам с наличното да постигна възможно най-доброто.
Виж целия пост
# 9 877
Това лято се видях с приятелки, които не бях виждала поне 8-10 години. За една от тях абсолютно може да се каже, че е кариерист, има 500-600 подчинени, на 40 е, не хубава, но стройна, както мама би казала "запазена". Има имоти няколко, финансово добре, но няма деца, имала "някакво момче до себе си", но не живеели заедно...
Не ми се видя щастлива. Когато не говореше по телефона, просто мълчеше и се усмихваше, види се нямаше вече особени допирни точки с нас, грозничките, но семейни и с деца.
Не е лош човек, а мъж не седи край нея, а много искам да я видя семейна! Дано!
Виж целия пост
# 9 878
Това лято се видях с приятелки, които не бях виждала поне 8-10 години. За една от тях абсолютно може да се каже, че е кариерист, има 500-600 подчинени, на 40 е, не хубава, но стройна, както мама би казала "запазена". Има имоти няколко, финансово добре, но няма деца, имала "някакво момче до себе си", но не живеели заедно...
Не ми се видя щастлива. Когато не говореше по телефона, просто мълчеше и се усмихваше, види се нямаше вече особени допирни точки с нас, грозничките, но семейни и с деца.
Не е лош човек, а мъж не седи край нея, а много искам да я видя семейна! Дано!
И фактът, че сте и били скучни те кара д мислиш, че не е щастлива?
Аз се изприщвам от приказки за деца, семейни работи и домакинство, а съм омъжена с деца.
Виж целия пост
# 9 879
Да, понякога разговорите на маса с връстнички са безмерно скучни. И аз блея и мълча. Имам семейство и деца. Обаче нямам какво да кажа.
Виж целия пост
# 9 880
Да, понякога разговорите на маса с връстнички са безмерно скучни. И аз блея и мълча. Имам семейство и деца. Обаче нямам какво да кажа.
Особено след толкова години. Аз имам приятелки от училище, но поддържаме връзка и си знаем кой, какво е правил и не ни е скучно.
Постът ми напомни за "Самодоволните женени" от Бриджит Джоунс 🤣. Докато те си мислят колко е нещастна, тя си мисли как по-скоро да се измъкне, за да се забавлява.
Виж целия пост
# 9 881
Наистина ако за жени с деца е скучен разговора, за тези без деца сигурно е кошмар. Веднъж по принуда бях на маса с жени на моята възраст 2 вечери подред. Сигурно съм минала за най-нещастната, но просто нямаше какво да кажа. Първо едната жена беше много досадна и 80% от времето говореше само тя. Не може никой да я прекъсне, защото тя не млъква. Как се запознали с мъжа й преди 100 години, каква била свекървата и как я приела в дома си... (все интересни неща). После всички дружно оплюха свекървите си и се разговориха за рецепти и уроците на децата. Аз си легнах рано-рано и това е.

Мислила съм си по повод хората, които в компания не млъкват никога - не се ли усещат колко са досадни? Явно не.
Виж целия пост
# 9 882
Не понасям монолози за свекърви, захранвания, памперси и пр. Има хора, които след възпроизвеждането рязко доскучават на околните.
Виж целия пост
# 9 883
Бианка, но ако всички на масата са от мълчаливия тип, то тогава би било нелепа сбирка, с неловка тишина, тук там е нарушавана от някое плахо Наздраве, след което да продължи потракването на ножове и вилици. Simple Smile
Хахааа и аз не ги понасям тия разговори, но пък ако се е случило да е такава компанията, е по-добре да слушам за свекървата и децата пред мълчание:)
Виж целия пост
# 9 884
Доста за предпочитане е мълчанието за мен. Просто има хора, които явно страшно искат да блеснат и в същото време говорят най-безинтересните неща. Трудно се изтърпява...но може би за други е интересно битието на околните в детайли.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия