За какво си мислите постоянно напоследък?

  • 1 143 780
  • 22 027
# 645
Почти не познавам човек, който да си е намерил работа с връзки. Странни наблюдения имате...
За София може би, но в провинцията хубавата работа ( нормално работно време, прилична заплата, осигуровки, отпуск, болничен, навременно изплащане на заплатата ) наистина става с връзки, защото е рядкост. Другото са шивашките фирми, търговията, производството (където е останало такова), химията с отровите си... За там може и без връзки, напливът по обясними причини не е толкова голям.
Аз съм си намирала хубава работа чрез джобс и кофти работа с връзки.
Виж целия пост
# 646
Тинити, не си единствената, сигурно половината форум сме започнал от гадна, ниско платена работа. На всичко отгоре много от нас направиха първите си стъпки по време на избухването на демокрацията, когато работодателите смятаха трудовия договор и осигуровките за досадна подробност, която не им трябва.
Виж целия пост
# 647
Тинити, благодаря  Simple Smile
Навремето почнах като офис асистент, разбирай секретарка. Само дето, освен че правех кафета, ми скъсаха гъза от превод, в т.ч. и устен. Заплащането беше ниско, говоря за края на 90-те.

Не са много хората, които си намират мечтаната работа още в началото..повечето минаваме през по-ниско платени длъжности, където трупаш опит и сили.
Виж целия пост
# 648
Почти не познавам човек, който да си е намерил работа с връзки. Странни наблюдения имате...
За София може би, но в провинцията хубавата работа ( нормално работно време, прилична заплата, осигуровки, отпуск, болничен, навременно изплащане на заплатата ) наистина става с връзки, защото е рядкост. Другото са шивашките фирми, търговията, производството (където е останало такова), химията с отровите си... За там може и без връзки, напливът по обясними причини не е толкова голям.

   Напълно е вярно. Не знам как стои въпроса с връзките в София, но сигурно и там ги има в голямо количество, като София е част от България, но в малките градове, ако нямаш връзки, дори и за един прост хигиенист не можеш да започнеш работа. Градовете в Северна България са доста зле. Защо трябва всички да ходим в София? Не могат ли да се открият работни места и по другите градове? София не го харесвам като град - мръсен, шумен и преголямо количество хора има там.
Виж целия пост
# 649
Скрит текст:
Ми за каквото си мисля постоянно и не-напоследък:





Баш- напоследък обаче е затова:





Страхотно! Buen Kamino!

О, да!
Даже съм член на фейсбук групата!  bowuu
Ма ми трябва поне месец свободен. Пък го немам!
Затуй три дни обикаляхме кат коне пешком миналата седмица по други места, леко по-североизточно. Пак бива, ама не е същото, като туй, дето си го мисля постоянно напоследък...
Виж целия пост
# 650
За какво мисля ли?!.....От около седем години насам не ми излиза от главата мисълта как и каде да се заселим цялото семейство!Не искам децата ми да растат тук...жалко, но е така.
Виж целия пост
# 651
За нищо.
Приключи ли работния ден главата ми остава празна. Или поне се опитвам да я изпразня. Нямам мегдан за друго.
Книга, питие и толкоз. Отчитам го като минус.
Виж целия пост
# 652
За теб си мисля!
Виж целия пост
# 653
.
Виж целия пост
# 654
Колко мило. bouquet

Момичета, мерси за съветите, намерих работа на 8ч. с добра заплата. Е, не е кой знае колко добра, но сравнение с другите е супер. Hug
Вече няма да го мисля това. Сега ще мисля за колежките ми и дали ще си паснем. Много се надявам да няма интриги.
Виж целия пост
# 655
За релакс.
Виж целия пост
# 656
Аман от мижитурки и шушумиги. Това си мисля не само напоследък напоследък, а и по-отдавна напоследък. Когато някой мисли, че има власт над друг, и този друг започне да му се изплъзва, не пуска лесно, дори с цената на долнопробни постъпки. Което само показва, че изплъзващият се е на прав път.
Виж целия пост
# 657
Мисля си за деца напоследък все по-често. Мисля си за това каква майка бих била. Тинити, честита нова работа!
Виж целия пост
# 658
Благодаря ти! 😘
Сигурно би била прекрасна майка, като повечето майки. Майката за мен е най-скъпоценното нещо на света!:heartpulse:
Виж целия пост
# 659
Мисля си за професионалното прегаряне и дали ще мога да се изгася и да се включа отново.
Кандидатствах за по-ниска позиция с по-ниска заплата от сегашната ми и не ме пуснаха да се преместя, била съм твърде квалифицирана.
Много ми е криво, съсипвам си здравето.
Мисля си как искам да можех да работя отново любимата си "даскалска" професия, но пустите му пари...
Мисля си как майка ми, която цял живот беше силна жена, сега се е превърнала в третото ми дете, и то най-капризното и сръдливото от всички.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия