За какво си мислите постоянно напоследък?

Мисля си как отново не ми се получи в любовта и се чудя кога ли и на мен ще ми се получи това. И си мисля как повтарям на всички, даже и на себе си, че не ми е мъчно, но ми е. Бих дала много да променя ситуацията, но не мога да командвам чужди чувства. Аз своите не мога, пък какво остава за нечии други. Знам, че ще ми мине, трябва само да мине време. Вече съм го преживявала веднъж. Но това време тече много бавно, а мислите за този човек когато и да си отидат, после пак се връщат и ми става самотно и мъчно.

Годините минават много бързо.
Какви са тези приказки на  27 г.
Р.Д. са за празнуване, а не за депресивни състояния.

   Разбирам Ви. Когато сте обичали някого, няма начин, когато минете покрай някое място, на което сте били заедно, чуете някаква песен, изобщо нещо ви напомня за него, чувствата се връщат. И на мене ми става понякога мъчно и тъжно, само когато нещо ми напомни за него.

   Относно това дали ще се получи любовта ви с някого - не го мислете. Живейте си живота. Важната сте само Вие. Запомнете го. Не се страхувайте от самотата. Тези мисли за самота са най-страшните. Щом сте здрава и имате работа, всичко ще се нареди.

След 20 години брак, омъжена за голямата си любов ще кажа, че това с любовта, жертвоготовността, влюбеността и темподобни си е бош лаф измишльотини.
След първоначалните трепети, буйните чувства и страсти, нещата влизат в ежедневното русло и са необходими уважение, приятелство, приемане на личността на другия, отстъпчивост, здравословна доза егоизъм...и връзката продължава на съвсем друга основа. Тогава любимия ти те цени за това, което в действителност си, а не заради достойнствата, които ти преписва влюбения му поглед.
И да добавя, не противоположностите се привличат, а всичко, което ви свързва - хоби, еднакво мислене, еднакви ценности, еднакви предпочитания - еднаквостите ви. Не е невъзможно в дълга връзка партньорите да се влюбят пак, но ако партньорството им е силно скрепено, няма да се разделят. След влюбването винаги настъпва изтрезняване и реален поглед върху нещата.
Друг е въпроса, че ако държиш на партньора си никога няма да се впуснеш в приключение с някой друг. Но за това се иска мислене преди всичко.
И последно да добавя, че връзките изградени първоначално на основа на приятелство, а след това е припламнала любовта са много по-устойчиви.
Не се отказвайте, търсете и най-неочаквано ще откриете човека за себе си. Вероятно и той ви търси в момента. И най-важното, не се страхувайте от това, че два пъти сте останала разочарована, както възможностите и очарованията имат край, така и разочарованията. Опитвайте, създавайте контакти и ще се откриете със сродната ви душа.

Много мило,че ме утешавате заради безмилостно наближаващия рожден ден.Не мога да повярвам че наистина идва и ще съм на 27

Мишел, много хубав пост. Съгласна съм с теб.
Аз съм с годенка ми 7г. и има толкова неща, които да преживеем тепърва. За мен разбирателството е ключово. Много се надявам винаги така да се разбираме  и уважаваме както сега на младини. Влюбването е до време. А според мен всеки среща своята любов, друг е въпросът какво прави, за да я задържи. 😉

Ехоооооо, аз януари навърших 44! Признай си, че вече си по-спокойна!

Как да се успокои? Даже моето признание, че през лятото ще стана на 27+20, не я утеши. 

Не е важно на колко си, а на колко се чувстваш! 😉

То и аз имам рожден ден скоро, сега да се тръшна ,че не ставам на 27.
Искам и аз на толкова, ама няма.
Тръшкам се че имам да свалям 3кг и не става и не става.

Мисля си как ще се обвържа в железен съюз за 20 години, от който няма измъкване...
Няма да се омъжвам, ще тегля ипотечен кредит и ще се врека на банката... Уф, страхувам се, ама няма как.

За проблем в училище.

Наистина, сериозна работа.

То си е за страх. И ние така ще се обречем в някоя банка, но още не сме попаднали на това, което искаме. Много хора са така, ама няма избор.

   Приемам тези килограми. Ако можете, ми ги прехвърлете на мене. Много трудно напълнявам.