От няколко дена си мисля да приема ли съдийско място в провинцията, което си спечелих с много труд или да си остана в София. Притеснява ме, че трябва да вися 9 месеца в НИП-а, то е като губене на времето в казармата.
Виж целия пост
За какво си мислите постоянно напоследък?
- Публикувана: 10 фев. 2017, 16:55 ч.
- Последно мнение: 27 юни 2024, 17:00 ч.
# 1 395
10 юли 2018, 10:30 ч.
# 1 396
10 юли 2018, 10:37 ч.
Днес си мисля ще има ли един нормален ден без нещо да ме притеснява, уви не- бойлера ни се спука.
Виж целия пост
# 1 397
11 юли 2018, 19:34 ч.
Напоследък все по-често се улавям да си мисля, че вече искам деца. И като си помисля, че скоро няма как да се случи, понеже нямам партньор... и ми става някак тъжно.
Виж целия пост
# 1 398
11 юли 2018, 20:32 ч.
Мисля за същото и се чувствам по същия начин. Моята голямата влезе в университета и наесен заминава. И аз като теб хем се радвам, хем ми е мъчно. И се чудя кога пораснаха.
Виж целия пост
За бъдещето на дъщеря ми мисля. Сега чакам пред залата да я запиша в избраната от нея гимназия и хем се радвам, хем ми е мъчно. Порасна пилето ми, разперва криле.
# 1 399
12 юли 2018, 09:47 ч.
И аз си мисля същото понякога и ми е криво.
Виж целия пост
Напоследък все по-често се улавям да си мисля, че вече искам деца. И като си помисля, че скоро няма как да се случи, понеже нямам партньор... и ми става някак тъжно.
# 1 400
12 юли 2018, 09:55 ч.
И аз си мисля същото понякога и ми е криво.
Три станахме. Но аз не мисля толкова за това, че искам деца, а по-скоро мисля за това, че един ден, когато реша, че искам да имам деца, то все още няма да имам партньор до себе си.. от инат и егоизъм и от това, че '' на сърце ми стар мерак лежи'', а там отдавна пътищата ни се разделиха и някак си трудно ми е да допусна някого до себе си толкова близко...
Виж целия пост
Напоследък все по-често се улавям да си мисля, че вече искам деца. И като си помисля, че скоро няма как да се случи, понеже нямам партньор... и ми става някак тъжно.
Три станахме. Но аз не мисля толкова за това, че искам деца, а по-скоро мисля за това, че един ден, когато реша, че искам да имам деца, то все още няма да имам партньор до себе си.. от инат и егоизъм и от това, че '' на сърце ми стар мерак лежи'', а там отдавна пътищата ни се разделиха и някак си трудно ми е да допусна някого до себе си толкова близко...
# 1 401
12 юли 2018, 10:57 ч.
Пожелавам ви успех!!!
Аз се люшкам между черните мисли каква съм некадърна майка и светлите планове за бъдещето. Дори не планове, а цели, които вече започват да се случват.
Подкрепата на семейството, приятелите, децата ми дават сили, когато се оклюмам.
Виж целия пост
Аз се люшкам между черните мисли каква съм некадърна майка и светлите планове за бъдещето. Дори не планове, а цели, които вече започват да се случват.
Подкрепата на семейството, приятелите, децата ми дават сили, когато се оклюмам.
# 1 402
12 юли 2018, 12:36 ч.
И аз си мисля същото понякога и ми е криво.
Три станахме. Но аз не мисля толкова за това, че искам деца, а по-скоро мисля за това, че един ден, когато реша, че искам да имам деца, то все още няма да имам партньор до себе си.. от инат и егоизъм и от това, че '' на сърце ми стар мерак лежи'', а там отдавна пътищата ни се разделиха и някак си трудно ми е да допусна някого до себе си толкова близко...
хаха същата работа и при мен
Виж целия пост
Напоследък все по-често се улавям да си мисля, че вече искам деца. И като си помисля, че скоро няма как да се случи, понеже нямам партньор... и ми става някак тъжно.
Три станахме. Но аз не мисля толкова за това, че искам деца, а по-скоро мисля за това, че един ден, когато реша, че искам да имам деца, то все още няма да имам партньор до себе си.. от инат и егоизъм и от това, че '' на сърце ми стар мерак лежи'', а там отдавна пътищата ни се разделиха и някак си трудно ми е да допусна някого до себе си толкова близко...
хаха същата работа и при мен
# 1 403
12 юли 2018, 13:42 ч.
Мисля си на коя от трите потребителки по-горе да си дам личния телефон, за да не чета толкова тъжни постове.
Виж целия пост
# 1 405
12 юли 2018, 14:59 ч.
Мисля си за сватбааа, но няма да е тази година със сигурност.
Виж целия пост
# 1 406
12 юли 2018, 16:47 ч.
Мисля си за гаф, който сътворих на първа среща преди десетина дни. Даже това вече не ми е толкова важно, а че отсреща няма никаква реакция. Една дума да напише, да каже. Не. Гузен ли е, отблъснах ли го - не знам. Нищо не казва. На работа се избягваме. Добре, че не работим постоянно заедно. Писах му съобщение, ама за какво да ми отговаря. Преди срещата даже щях да се хващам на бас с приятел с какво ще се издъня 
Виж целия пост
# 1 407
13 юли 2018, 09:56 ч.
Иначе по темата...мисля си само за гадни работи. Колко ми е труден живота и колко ми тежи да го живея. Съществуват ситуации, в които никой на този свят не може да ти помогне, нито ти можеш да направиш нещо. Аз съм в такова положение. Правя всичко възможно, но просто не става. Не може да стане. Не зависи нито от мен, нито от някой друг. Трябва чудо. А няма.
По същия начин се чувствам. Не знам дали аз съм лош човек и дали заслужавам това, което ми се случва, че постоянно върху мене се излива помията на живота. Вместо да видя светлината в тунела, виждам все по-голяма тъмнина в този тунел. Имам чувството, че съм влязла в една пещера и в нея няма друг изход, а и не мога да се върна назад, за да изляза, защото изгубих пътя на единствения изход на пещерата. В тази пещера става все по-тъмно и студено.
Никога, никога не мисли, че заслужаваш това, което ти се случва. Още по-малко, че се случва, защото си лош човек.
Поне това не ми е безпокойство. Нещата се случват, защото трябва да се случат точно сега. Причините са скрити толкова дълбоко понякога, че няма начин да ги обеме един човек в един живот. А в пещерата няма как да има друг. Всеки има своята пещера и в някой момент попада в капана й. Само че....не знам как да изляза и вероятно ще загина вътре.
Знам, че всеки минава по тоя път рано или късно, ама...исках да е когато съм силна, смела и умна и обстоятелствата ще бъдат на моя страна, за да мога да се оправя, а сега не мога, не става.... Може да е част от житейския урок на всеки - да се научи да приема поражението. Да приеме ,че няма да излезе от пещерата и ще загине. Да се смири. Още не съм се смирила.... 
Хора, недейте така, много са ви мрачни мислите. За Ън знам, че има тежък здравословен проблем, но вярвам, че се се оправи. Jennifer_w , при теб какво има, надявам се да не е свързано със здравето.
Виж целия пост
Иначе по темата...мисля си само за гадни работи. Колко ми е труден живота и колко ми тежи да го живея. Съществуват ситуации, в които никой на този свят не може да ти помогне, нито ти можеш да направиш нещо. Аз съм в такова положение. Правя всичко възможно, но просто не става. Не може да стане. Не зависи нито от мен, нито от някой друг. Трябва чудо. А няма.
По същия начин се чувствам. Не знам дали аз съм лош човек и дали заслужавам това, което ми се случва, че постоянно върху мене се излива помията на живота. Вместо да видя светлината в тунела, виждам все по-голяма тъмнина в този тунел. Имам чувството, че съм влязла в една пещера и в нея няма друг изход, а и не мога да се върна назад, за да изляза, защото изгубих пътя на единствения изход на пещерата. В тази пещера става все по-тъмно и студено.
Никога, никога не мисли, че заслужаваш това, което ти се случва. Още по-малко, че се случва, защото си лош човек.
Поне това не ми е безпокойство. Нещата се случват, защото трябва да се случат точно сега. Причините са скрити толкова дълбоко понякога, че няма начин да ги обеме един човек в един живот. А в пещерата няма как да има друг. Всеки има своята пещера и в някой момент попада в капана й. Само че....не знам как да изляза и вероятно ще загина вътре.
Знам, че всеки минава по тоя път рано или късно, ама...исках да е когато съм силна, смела и умна и обстоятелствата ще бъдат на моя страна, за да мога да се оправя, а сега не мога, не става.... Може да е част от житейския урок на всеки - да се научи да приема поражението. Да приеме ,че няма да излезе от пещерата и ще загине. Да се смири. Още не съм се смирила.... Хора, недейте така, много са ви мрачни мислите. За Ън знам, че има тежък здравословен проблем, но вярвам, че се се оправи. Jennifer_w , при теб какво има, надявам се да не е свързано със здравето.
# 1 408
13 юли 2018, 10:12 ч.
Ти разкажи какво стана с предишните три? И май беше влюбен в едната? Толкова бързо да се размина всичко? (почесващо се по главата емотиконче)
А на момичетата ще кажа да имат увереност в прекрасното бъдеще, което им предстои.
Виж целия пост
Мисля си на коя от трите потребителки по-горе да си дам личния телефон, за да не чета толкова тъжни постове.
Ти разкажи какво стана с предишните три? И май беше влюбен в едната? Толкова бързо да се размина всичко? (почесващо се по главата емотиконче)
А на момичетата ще кажа да имат увереност в прекрасното бъдеще, което им предстои.
# 1 409
13 юли 2018, 12:19 ч.
От две години съм по спешни кабинети заради близък през няколко месеца. Отделно си имам и други неприятности. Защо не може да ми вървят нещата ?
Виж целия пост
Препоръчани теми