За какво си мислите постоянно напоследък?

... Че всяка крачка, всяка дума, всяко действие...са грешни.
Пътят към ада е постлан с добри намерения.

    Прегръщам Ви. Винаги сте добре дошла в тази група. Всички имаме своите сериозни проблеми. Най-тежкото е, когато няма с кого да споделиш тези проблеми, макар около тебе да има и близки хора, и познати. Те не могат да те разберат, дори не искат да слушат за нечии проблеми. Вместо да ти помогнат, те влошават още повече ситуацията. Ти се чувстваш като натрапник и досадник, защото просто си споделил някакъв болезнен и измъчващ проблем за теб!

Знам, че във форума има "лаф" за прословутия калиев перманганат, но именно бани с него ми помогнаха преди повече от 30 години за същия проблем, за да не стигна до хирург и вадене на нокътя.Да чукна на дърво, оттогава до сега нямам повече проблеми.
----------------------------------------------------------------------------
Мисля си, че лятото най-после дойде в Пв и мога да се насладя на всичките "слаби" рокли и поли, които си накупих.

Jennifer_w,много благодаря за милите думи. Трогна ме.
 Не,че чак толкова нямам подкрепа,но не във варианта,който съм очаквала.
Това е голям проблем- очакванията и фалшивите надежди.
И,освен това,с възрастта започна да ми липсва онази безрасъдна спонтанност,която имах, и в повечето случаи е била съпроводена и с интуиция.
Сега мисля,премислям,...и отлагам.
Задълженията и отговорностите са виновни...
Благодаря, отново!

Ако мога да се намеся, и аз за калиев перманганат ще дам глас. Но и само реванол, също!
Преди много години,една аптекарка ми спаси крака от гангрена с топене в реванол.

Mamagemelar няма лош избор. Баба ми казва;е @отвържи ме от единия кол, па ме завържи на другия @ ...
Всеки се оплаква от нещо.

което практически означава, че са толкова грешни, колкото и верни . не може всички да са грешни освен по един едниствен критерий и той е собственото недоволство.

затова не се занимаваш да чакаш някой да ти оправя работите, действая си сама колкото можеш и да искаш от другите само по твой план. т.е. управляваш си нещата сама.

Ако директорът вярва на такива хора, проблемът си е негов. Читави хора няма да си намери.
Ако можеш всяка вечер си връзвай пръста със смес от ихтиол(ихтамол) и гентамицин маз. И бани с тетра(смрадлика). А, те и други са писали. Риванол - да. Калиев перманганат също става, само разтвора, който си правиш да е розов - не много наситен, защото в противен случай гори кожата.

О Тинити директорът ако е свестен ще те оцени и без другите да му говорят. За един учител най-важно е децата да го обичат. А за интригите сред учителските съсловия съм слушала легенди.
Днес си мисля как все не мога да намеря време за себе си. Постоянно движение, работа, деца, къща. Не мога да отделя 1 ч да отида на фризьор или да направя нещо за себе си. Колкото и абсурдно да звучи само на работа си почивам. Мисля си, че утре съм на Кръщене, а нямам никакво желание да ходя. Дори подарък не ми се избира.

Мисля си за безсмисления живот, който водя.

Не търси смисъл, радвай се на нещата, които имаш и на дребните удоволствия в живота.

Мисля си, че се търкалят много бързо годините, ето, и тази я преполовихме.

И аз за същото. Имам чувството, че докато се обърна и денят е свършил. Не ходя на работа, а гледам внучета. Времето направо  лети.

Браво. Много се радвам на такива баби. Нашите никакви ги няма. От към желание де
Мисля си как днес останах вкъщи с децата. Малко сме болни. Почувствах се като че ли отново съм в майчинство. Много ми хареса този един откраднат ден без работа. Мисля си за почивка, за прохладно море, за ледено Мохито.

Мисля си за сватбата и за това как ще си харесам рокля. Много съм капризна и се двоуми, като трябва да избирам нещо. Тази черта от характера ми не е добра...така освен себе си напрягам и другите. Мисля си...дали всичко на сватбения ден ще е наред.
Не спирам да мисля и за апартамент. Искам много вече да си намерим подходящия!
Извинете, ако само се повтарям!

Благодаря! Аз съм от всеотдайните баби. Внучетата ми изпълват живота.

   И аз съм много капризна към всичко и много трудно избирам нещо. Една от отрицателните страни на характера ми. Също като тебе - ще ти пиша на Ти, ако нямаш против, защото те усещам близка вече, искам да бъде всичко перфектно. Този перфекционизъм ми отнема много време и излишни негативни чувства!

   Наистина времето минава много бързо. Не знам кога стана юни месец и остава половин година до края на годината! А нищо все още не съм направила. Тъпча на едно място.

   Не мога да опиша чувството, което имам - между разочарование и яд. Вчера се обадих на един доктор от София за записване на час. Много арогантно и грубо отношение. Отнесе се с мене като боклук, а аз съм редовен негов пациент. Каза ми, че ще работи на 24,06, а не на 19,06, като ми отговори с груб тон. Не ми каза в колко часа, кога мога да дойда за преглед, дали ще ми приеме и дали адресът на кабинета е същият. Затвори ми телефона по най-наглия начин, като разговорът имаше продължителност 15 секунди. След 5-10 минути се обадих пак и му казах, че ми затвори телефона и попитах дали кабинетът е на същия адрес и дали ще ме приеме на преглед на 24,06, нещо измърмори пак с груб тон, като не разбрах какво каза, и пак затвори телефона с голяма наглост. Разговорът продължи 5 секунди! Не знам защо лекарите се отнасят по този отвратителен начин с пациентите си! Когато се обади пациент, показват много ясно, че той им досажда и не искат да се занимават с него. Трябва да отида на преглед при него. Ходя на частно при него. Утре или в четвъртък пак ще му се обадя и дано не ми затвори телефона, иначе не знам какво ще правя! Не съм от София, а да пътувам на 24,06 до София без да знам какво е работното му време, дали ще ме приеме и дали кабинетът му е на същия адрес! Когато ходя в кабинета му, се държи много грубо и арогантно. Когато му задавам въпроси, той се ядосва и започва да ми крещи! Държи се с мене като нищожество! Най-високата титла има и има много високо самочувствие. Ако можех да намеря друг доктор, нямаше да ходя на преглед при него!